Решение № 142 от 31.08.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Девня, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20223120100257 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба на проц. представители на ответницата Р. С.

А., ЕГН: **********, в която се твърди, че с постановеното по делото решение № 42/20.03.2023 г. съдът не се бил произнесъл и по предявения с насрещната искова молба иск с правно основание чл. 149 от СК за присъждане на издръжка в полза на децата за минало време. Искането по същество е да се допълни постановеното по делото решение, като се уважи този иск и се допусне предварително изпълнение на решението /вероятно има се предвид допълнителното решение/.

В срока по чл. 250 ал. 2 изр. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ищеца по делото.

Съдът прецени, че с оглед изясняване на неразрешената според пълномощниците на ответницата част от спора, не е необходимо молбата им за допълване на решението да се разглежда в открито заседание с призоваване на страните. Поради това и по аргумент за противното от чл. 250 ал. 2 изр. 2 от ГПК я разгледа в закрито заседание, в което намери за установено следното:

Молбата за допълване на решението е допустима, защото е подадена в срока по чл. 250 ал. 1 изр. 2 от ГПК и от страна по делото, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

1

По смисъла на чл. 250 ал. 1 от ГПК, непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или по допълните искания, свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове и лихви, както и това за присъждане на разноски. Следователно, молбата за допълване на постановено по делото решение ще бъде основателна само тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на подалата я страна. Случаят обаче не е такъв.

При него искането на ответницата да бъде осъден ищеца да заплаща издръжка на трите деца на страните е формулирано в писмения отговор на исковата молба по следния начин: Да бъде осъден Ю. И. Х., ЕГН: ********** да заплаща на детето А. месечна издръжка в размер на 350 лева, а на С. месечна издръжка в размер на 300 лева, с начална дата една година преди датата на предявяване на исковата молба в съда, с падеж 5 - то число от месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всеки ден от закъснението при изплащането й, както и да се допусне предварително изпълнение на решението досежно издръжката. По отношение на детето И. искането е да се осъди ищецът /Ю. И. Х., ЕГН: **********/ да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, с начална дата една година преди датата на предявяване на исковата молба в съда, с падеж 5- то число от месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всеки ден от закъснението при изплащането й, както и да се допусне предварително изпълнение на решението досежно издръжката. Същата формулировка е дадена на искането за издръжка на ответницата в предявения от нея насрещен иск, като тук следва да се отбележи, че дадените й от съда указания да формулира претенцията си като насрещен иск касаят единствено искането й с правно основание чл. 127а от СК за постановяване на съдебно решение, заместващо съгласието на бащата децата да пътуват извън границата на страната. При така формулираната претенция на ответницата срещу бащата на децата да им заплаща месечна издръжка в посочените размери, с посочването на падежна дата – 5 – то число на месеца, за който се дължи за съда е безспорно, че се касае за искане за периодично заплащане на месечна издръжка за бъдещ период с определен падеж и лихва за забава при всяка просрочена вноска. Така е и докладвано искането на ответницата в изготвения по делото проект за доклад, срещу който те не са възразили. По делото няма изрично направено искане от ответницата, респ. нейните проц. представители за заплащане на издръжка за минал период с правно основание чл. 149 от СК, с посочена начална и крайна дата на периода, в който не е била изплащана такава и обща сума на дължимата издръжка за този период, поради което и съдът не е дължал произнасяне по него. А след като е така, това решение не е непълно по смисъла на чл. 250 ал. 1 от ГПК, защото с него съдът се е 2 произнесъл по всички искове, с които е бил сезиран, вкл. по всички искания на ответницата по въпроси, по които съдът дължи преценка и произнасяне дори и без да е бил изрично сезиран от ответницата, какъвто е въпросът за дължимата издръжка за бъдеще време. При това положение молбата й за допълването му се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата от 26.04.2023 г. на ответницата Р. С. А., ЕГН: **********, чрез нейните проц. представители за допълване на постановеното по делото решение № 42/20.03.2023 г. в посочения в същата молба смисъл.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 3