Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261174 от 22.02.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6067/2019
Вид
Решение № 261174
Подписан
22.02.2021
В сила
05.04.2021
Състав
ВЕРГИНИЯ ХРИСТОВА МИЧЕВА РУСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.134 · Търговски закон
  • чл.134 ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ гр.София, 22.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия Вергиния

Мичева-Русева при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6067 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ, чл.134 от ТЗ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът А.Д.Х. твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК се е снабдил със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист срещу „З.И.“ ЕООД за сумата 70 500лв, ведно със законната лихва и разноските по делото. В срока по чл.419 от ГПК длъжникът „З.И.“ ЕООД е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което в законоустановения срок ищецът предявява настоящия установителен иск срещу ответника. В исковата молба уточнява, че записът на заповед обезпечава каузално правоотношение по договор за заем. Посочва, че в периода 2.06.2014г. – 18.05.2015г. на основание чл.134 ал.1 от ТЗ е направил допълнителни парични вноски в дружеството на обща стойност 70500лв. Посочва, че общото събрание на едноличния собственик на капитала е взело решение за предоставяне на допълнителни парични вноски от собственика на дружеството. В изпълнение на това решение ищецът е внесъл 16 парични вноски в касата на дружеството ответника на обща стойност 70 500лв. За задължението си, дружеството е издало запис на заповед с нов падеж на цялото задължение 1.07.2017г. Тъй като дружеството не върнало на ищеца дължимите суми, по реда на чл.417 от ГПК той се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника. Посочва, че предоставената от ищеца сума е включена в ГФО на дружеството за 2014г. и 2015г. , както и в аналитичния регистър по сметка 499 на дружеството ответник. Моли съда да установи вземането му по отношение на ответника. Претендира и разноските по делото.

Ответникът „З.И.“ ЕООД, представлявано от управителя В.Х., оспорва иска. Оспорва твърденията изложени в исковата молба. Твърди, че не дължи сумата по записа на заповед, както и че няма задължения към ищеца.

Посочва, че ищецът не е разполагал с процесните парични средства и не ги е предоставил на ответника в посочения период. Твърди, че процесните суми не са внесени в касата на ответника. Оспорва записа на заповед, като твърди, че не отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, като изрично уточнява че не е положен печат на дружеството издател. Твърди, че записа на заповед е антидатиран, доколкото няма достоверна дата и е съставен само за нуждите на настоящото производство. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Ищецът е подал на

21.12.2017г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. срещу „З.И.“ ЕООД въз основа на запис на заповед от 4.06.2015г. Заповедният съд, по гр.д.№ 8910317 на СРС, 118 с-в. , е издал заповед по чл.417 от ГПК на 27.02.2018г. за сумата 70500лв. , дължима по запис на заповед от 4.06.2015г. , ведно със законната лихва от 21.12.2017г. до изплащане на вземането и 2910лв. разноски по делото Заповедта е оспорена с възражение от длъжника „З.И.“ ЕООД , депозирано в срок – възражението е депозирано в заповедния съд на 27.03.2019г. , а заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 19.03.2019г. Заповедният съд е спрял изпълнението по заповедта за изпълнение на парично задължение и е указал на взискателя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в 1 месечен срок от съобщаването. Указанието на съда е връчено на взискателя на 18.04.2019г. В срок, на 15.05.2019г. взискателят е депозирал пред заповедния срок доказателства за предявена срещу длъжника искова молба за установяване на вземането му. По тази искова молба е образувано настоящото дело.

Видно от публичните данни в Търговския регистър /ТР/ ищецът е бил едноличен собственик на капитала на „З.И.“ ЕООД от 19.11.2012г., когато е придобил всички дялове на дружеството чрез покупко-продажба от останалите съдружници - В.Г.Х./сега управител на ответника/ и М.Д.Х./сега едноличен собственик на капитала на ответника/, до 22.06.2015г., когато е продал дружествените дялове на своята сестра М.Д.Х..

Видно от представени 16бр. протоколи от извънредно общо събрание на „З.И.“ ЕООД в периода 2.06.2014г. – 18.05.2015г. Общото събрание, представлявано от едноличния собственик, е взело решения едноличният собственик А.Х. да направи допълнителни парични вноски съгласно чл.134 от ТЗ, поради временна необходимост, както следва:

-

На 2.06.2014г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 2000лв. за срок от 12 месеца;

-

На 2.07.2014г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 5000лв. за срок от 12 месеца;

-

На 1.08.2014г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 1000лв. за срок от 12 месеца;

-

На 1.08.2014г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 5000лв. за срок от 12 месеца;

-

На 18.08.2014г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 5000лв. за срок от 12 месеца;

-

На 2.09.2014г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 2000лв. за срок от 12 месеца;

-

На 16.10.2014г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 2000лв. за срок от 12 месеца;

-

На 10.11.2014г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 5500лв. за срок от 6 месеца;

-

На 11.12.2014г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 3500лв. за срок от 6 месеца;

-

На 5.01.2015г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 4500лв. за срок от 6 месеца;

-

На 2.02.2015г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 7000лв. за срок от 6 месеца;

-

На 9.03.2015г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 8000лв. за срок от 6 месеца;

-

На 11.03.2015г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 5000лв. за срок от 6 месеца;

-

На 13.04.2015г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 3000лв. за срок от 6 месеца;

-

На 13.05.2015г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 9000лв. за срок от 6 месеца;

-

На 18.05.2015г. е взето решение едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 3000лв. за срок от 6 месеца;

Процесният запис на заповед е издаден на 4.06.2015г. за сумата 70500лв. с падеж 1.07.2017г.

На 22.06.2015г. собствеността върху дружеството е прехвърлена.

Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза дава следното заключение: счетоводно отразено е внасянето на сумите в счетоводството на дружеството по сметка Дебит сметка 501/кредит сметка 499.

От приложения по делото аналитичен регистър на сметка 499 – „други кредитори“ от счетоводната програма на „З.И.“ ЕООД за 2014 и 2015г. е видно, че за 2014г. дружеството е имало задължения към трети лица /съдружници или акционери/ в размер на 31 000лв. , а за 2015г. – 39 500лв. Сумите са включени и в ГФО за 2014г. и 2015г. по счетоводни данни, предоставените от собственика средства са за разходи на фирмата – оборотни средства, като експертизата не е разполагала с данни кога и за какви оборотни средства са вложени сумите.

По счетоводни данни дружеството не е върнало парите на ищеца. Не са начислявани лихви върху сумите.

Във връзка с твърдението на ответната страна, че ищецът не е разполагал с доход, за да предостави процесната сума на ответника, експертизата установи следното: за 2014г. ищецът А.Х. не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. За 2015г. е подал ГДД като е декларирал доходи в размер на 5000лв. по договор от 22.06.2015г. за продажба на дружествени дялове на „З.И.“ ЕООД. За 2014г. „З.И.“ ЕООД е декларирало печалба в размер на 68 000лв. За 2015г. е декларирало загуба в размер на 19 000лв.

Вещото лице посочва, а е видно от ТР, че ищецът е собственик на „А.“ ЕООД. А.Х. е закупил дружеството на 20.02.2014г. от сестра си М.Х.за сумата 500лв. За 2014г. „А.“ ЕООД е декларирало печалба от 1276,69лв., а за 2015г. – 21 138,95лв.

Вещото лице посочва, че по официални данни на НСИ общият разход за живот на лице за 2014г. е 4509лв., а за 2015г. – 4666лв.

Вещото лице заключава, че от наличните по делото данни може да се приеме, че след покриване на обичайните разходи за живот, ищецът е разполагал с остатък от 31 000лв., достатъчен за плащания към ответника под формата на допълнителни парични вноски за 2014г. , и не е разполагал със сумата 39 500лв. , внесени в касата на дружеството през 2015г.

След служебна справка вещото лице е установило, че в системата на Централния кредитен регистър при БНБ липсват данни за предоставени на ищеца кредити от банки.

При допълнителната съдебно счетоводна експертиза вещото лице е установило, че по официални счетоводни данни на ответника и въз основа на проверени отчет за приходи и разходи и прилежащите справки към него за 2015г. , ответното дружество не е разпределяло печалба в полза на ищеца Х.. Няма данни за изплатен дивидент.

Съдът възприема заключението на вещото лице досежно установените от него обстоятелства по делото. Направените от вещото лице изводи, че през 2014г. ищецът е разполагал със средства за внасяне в касата на „З.И.“ ЕООД , съдът не възприема. Този извод противоречи на направения с допълнителното заключение на вещото лице извод, че „З.И.“ ЕООД не е разпределяло дивидент през 2014г. В този случай направения от вещото лице извод по т.6 от заключението не намира основание в данните, установени от вещото лице.

Ответната страна не проведе успешно доказване досежно оспорената автентичност на записа на заповед и протоколите от ОС на ответника във връзка твърдението й , че те са антидатирани.

Св.Л.М., счетоводител на ответника, установява, че „З.И.“ ЕООД не е разполагало със средства и не е разпределяло дивиденти. Според свидетелката дружеството се занимавало с отдаване под наем на недвижим имот. Дружеството имало собственост тогава на бул.“******, извършвало ремонт по имота. Дружеството имало оборот, но нямало средства. Сочи, че парите от ищеца се внесли в касата на дружеството и се ползвали за разходи за търговска дейност. Към настоящия момент дружеството няма дейност, а свидетелката няма връзка с новия собственик М.Х..