Решение № 905 от 09.07.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 254/2024
- Вид
- Решение № 905
- Подписан
- 09.07.2024
- Състав
- Катя Ганева Савова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 905 гр. Варна, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20243110200254 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по жалба на "Блясък 2019" ЕООД срещу НП № 03-2300654/26.07.2023 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ , на осн. чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ , на "Блясък 2019" ЕООД, БУЛСТАТ: 204876594 е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лева.
В жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено наказателното постановление, като посочва, че не е извършило нарушението. Намира, че в НП липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди, че лицето М.С.М., във връзка с чието присъствие е съставен акта, не е полагала труд за въззивното дружество. Въззивното дружество изтъква и оспорва полагането на труд от страна на лицето. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален представител. В писмено становище по същество на делото, депозирано преди съдебно заседание моли, да бъде отменено на аналогични на заявените с жалбата основания наказателното постановление.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, 1 който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Нарушението било безспорно доказано.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 26.07.2023 г., по сигнал за настъпила трудова злополука, била извършена проверка в почивна база на Регионална дирекция по горите Благоевград в КК „Камчия“, стопанисван от "Блясък 2019“ ЕООД.
В обекта, проверяващите установили лица, сред които М.С.М., извършвало трудови функции по почистване на бунгала в почивната база на РД по горите- Благоевград в КК „Камчия“, обл.Варна, без да е сключен трудов договор в писмена форма между лицето и „Блясък 2019“ ЕООД и е възникнал трудов инцидент завършил с летален край.
Св. Р. В. съставил и връчил документация, като насрочил последваща документална проверка.
Бил съставен АУАН, предявен на упълномощено лице. Срещу АУАН постъпили възражения, въпреки които описаните в него констатации били изцяло възприети от АНО и било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства:
Като събрани по реда на НПК следва да се ценят всички писмени доказателства по делото - АУАН, договор от 07.06.2023, протокол от извършена проверка № ПР 2323341 от 06.07.2023г., заповед за компетентност и др.
За да се произнесе по жалбата съдът преди всичко взе предвид, че от събраните по делото доказателства не се установяват факти, от които да е изводим фактическия състав на вмененото във вина нарушение. Видно от събраните доказателства, по безспорен и категоричен начин се установява, че почивна база Камчия е собственост, респ. работен обект на РДГ Благоевград.
Законен представител на „Блясък 2019“ ЕООД не имал достъп до почивната база. Там е работела служителката на ГДГ Благоевград, Н.А.С..
При проверката М.М. не е бил възприета да полага труд в обекта от проверяващите, за нея бил настъпил вече летален край.
2
В мотивите на НП не се съдържат никакви констатации за съществените елементи на трудовото правоотношение- предоставянето на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, при определено работно време, и почивки в работния ден, срещу уговорено възнаграждение, начална дата на престиране на труда и др. Без яснота и индивидуализация по тези елементи изначало не би могло да съществува трудово правоотношение.
Така, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, съдът направи извод, че не е доказано М.М. да е извършвала трудова дейност в обекта в деня на проверката в полза на „Блясък 2019“ ЕООД.
Съдът намира, че тежестта да докаже извършването на нарушението е на административнонаказващия орган.
В случая санкциониращият орган не е доказал по несъмнен и безспорен начин релевантните факти, обуславящи ангажирането отговорността на работодателя по чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ.
Доказателства в посочения смисъл не са представени и във въззивното съдебно производство от страната, в чиято тежест е при условията на пълно главно доказване да докаже извършването на нарушението по повдигнатото административно наказателно обвинение. Липсата на каквито и да е било писмени или гласни доказателства за действително полагане на труд и работа на лицето М.М. на 20.06.2023 г. в обекта на работодателя „Блясък 2019“ ЕООД, обуславя извод че извършването от работодателя на нарушение на чл.
62, ал. 1 от КТ и съставомерно от обективна страна деяние по чл. 414, ал. 3 от КТ, не е доказано. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, сочат, че „Блясък 2019“ ЕООД не е допуснало вмененото му нарушение на трудовото законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се 3 присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно не се дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В контекста на приложението на цитираните погоре разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер, но в настоящото производство такава не е направена и не са били представени доказателства в тази насока.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2300654/26.07.2023 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ , на осн. чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ , на "Блясък 2019" ЕООД, БУЛСТАТ: 204876594 е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лева.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Варна - град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5