Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 469 от 27.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2043/2022
Вид
Решение № 469
Подписан
27.03.2025
В сила
27.03.2025
Състав
Валерия Родопова Диева

Цитирани разпоредби

  • чл. 5, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 536, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
  • чл. 18, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 137, ал. 1, т. 5 · Търговски закон
  • чл. 74 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20221100902043 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от новоизбрания управител на дружеството „Сайънс мениджмънт“ ООД /Д. М. П./ срещу отказ № 20221028152845/31.10.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър по партида на дружеството промяна в обстоятелствата, изразяваща се в: 1) заличаване на К.А.К. като управител на дружеството, 2) вписване на лицето Д. М. П. като управител на дружеството.

Регистърното производство по заявление А4, вх. 20221028152845 на Агенцията по вписванията – ТРРЮЛНЦ за вписване на промени по партидата на „Сайънс мениджмънт“ ООД е било спряно на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК с определение от 31.10.2022 г. по търг. дело № 1977/2022 г. на СГС, ТО, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 1982/2022 г. на СГС, VІ-12 състав.

При наличието на посочения неприключил спор, настоящото производство по разглеждане на жалбата срещу постановения отказ за вписване на тези обстоятелства е обусловен от приключването на търговско дело № 1982/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, чийто изход следва да бъде съобразен в регистърното производство, развитието на което по тази причина е и временно преустановено. С влязло в сила Решение №771 от 15.06.2023 г. производството по т.д. № 1982/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-12 състав, е приключило, като предявените искове по чл. 74 ТЗ са отхвърлени, с което пречката пред развитие на настоящия спор е 1 отстранена и производството следва да бъде възобновено.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа. Същият бил обоснован на неправилната преценка на длъжностното лице по регистрация, че съгласно чл.

19 от дружествения договор на „Сайънс мениджмънт“ ООД посочените решения в чл. 16 се приемат от Общото събрание с мнозинство 3/4 от капитала на дружеството, в това число и решенията за избор и освобождаване на управител. В случая неправилно било прието, че решенията за освобождаване на К.А.К. като управител на дружеството и приемане на Д. М.

П. като управител на дружеството следвало да бъдат взети с мнозинство 3/4 от капитала на дружеството или 37,5 дяла от капитала на дружеството. Ето защо неправилни били изводите на длъжностното лице по регистрация, че, доколко решенията били взети от съдружниците, притежаващи 26 дяла от капитала на дружеството, то решенията не били приети с предвиденото в дружествения договор мнозинство за това. Отделно от това неправилно длъжностното лице по регистрацията било посочило, че представеното със заявлението А4 удостоверение за актуално състояние на „Стерлит пропъртис“ АД не било актуално и не следвало да се кредитира.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат идентични съображения в подкрепа на постановения отказ.

Съдът, като разгледа събраните доказателства, намира следното:

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от оправомощено лице, срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление А4, вх. № 20221028152845 е поискано вписване в ТРРЮЛНЦ на заличаването на К.А.К. като управител на „Сайънс мениджмънт“ ООД и вписването на Д.

М. П. като нов управител на дружеството.

Заявените за вписване обстоятелства по избор на управител и заличаване на предходния управител са изрично визирани в ТЗ като подлежащи на вписване. В чл. 21, ал. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при промяна на обстоятелствата по група „Основни обстоятелства“ към заявлението се прилагат: решението на ОС за промяна на обстоятелствата; документът, установяващ съществуването на юридическо лице – съдружник, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон (само за юридическо лице – съдружник, което не е учредено по българското право, или юридическо лице – съдружник, което не е вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел); поканите за свикване на ОС до съдружниците и доказателства, че са връчени, с изключение на случаите, когато решението е взето неприсъствено; нотариално завереното съгласие и образецът от подписа на новия управител/управители; декларация от управителя за липса на обстоятелства по чл. 141, ал. 8 ТЗ; други документи, съгласно изискванията на закона.

В случая посочените документи към заявлението са представени. Съгласно 2 разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ избора на управител е от компетентността на ОС на дружеството. Представен е протокол от Общото събрание на съдружниците от 25.10.2022 г., с който с мнозинство от 52% от капитала на дружеството са взети решенията за освобождаване на досегашния управител и назначаване на нов управител. Съдът намира, че решенията са взети с нужното съгласно предвиденото в дружествения договор мнозинство, като, за да достигне до този извод, съдът съобрази съдържанието на чл. 19 и чл. 16 от дружествения договор. В чл. 19 е посочено, че решенията на Общото събрание по чл. 16 се вземат с мнозинство повече от 3/4 от капитала, а решенията за намаляване и увеличаване на капитала и изменение на дружествения договор – с единодушие. В чл. 16 са изброени решенията, които се вземат с посоченото квалифицирано мнозинство, следователно всички останали решения се взимат с обикновено мнозинство. В чл. 16 са посочени следните решения – изменя и допълва дружествения договор (т.1); определя насоките на дейност на дружеството (т.2); разпределя печалбата между съдружниците (т.3); взема решения за увеличаване или намаляване на капитала (т.4); взема решения за броя на работещите в дружеството по трудов договор и определя размера и начина на заплащане на възнагражденията им (т.5); взема решения за допълнителни парични вноски (т.6); обсъжда и взема решения по всички останали въпроси, касаещи дейността на дружеството, както и взаимоотношенията на дружеството с други физически и юридически лица, като компетентността му е в предвидените от закона граници (т.7). Видно от посоченото и с оглед тълкуване на чл. 16, т. 7 от дружествения договор, се налага извод, че решенията, с които се освобождава и избира управител на дружеството, не попадат в обхвата нито на т.7, тъй като тези решения не касаят нито дейността на дружеството, нито взаимоотношенията на дружеството с други физически и юридически лица, нито пък попадат в обхвата на някоя от другите точки по чл. 16 от договора.

Следва да се посочи, че допуснати нарушения на процедурата по свикване и провеждане на събранието, които не са дефекти от формална страна, не могат да бъдат обсъждани в регистърното производство – те могат да бъдат предмет на предявен конститутивен иск. Ако такъв не е предявен или исковете по това производство са отхвърлени, както в случая, взетите решения следва да бъдат зачетени като валиден правопораждащ факт на заявените за вписване обстоятелства.

Що се отнася до удостоверението за актуално състояние на СТЕРЛИТ ПРОПЪРТИС (STERLITE PROPERTIES S.A.) АД, Идентификация 740888 (S), Чуждестранно юридическо лице, Държава: ПАНАМА, още при подаване на заявлението е било представено удостоверение от публичния регистър на Панама, с апостил, преведено на български език, т.е. отговарящо на изискванията на чл. 18 Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Върху самия документ липсва отбелязана дата за краен срок на валидност, поради което същото следва да се приеме за актуално. По отношение на посоченото от длъжностното лице по регистрация, че в приложения превод пишело, че удостоверението е издадено на 22 юни 2022 г., а удостоверението Апостил носело дата 25.06.2020 г., то очевидно в случая е налице техническа грешка, доколкото 3 отпред в Удостоверението е посочено, че то се издава във връзка със заявление №138915/2020(0) от дата 22.06.2020 г. и документът на испански език също е датиран на 22.06.2020 г. Посочената техническа грешка не е основание да не бъде кредитирано представеното Удостоверение. Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, още повече, че с подаване на жалбата е представено ново Удостоверение за актуално състояние, което при това е преведено и от преводач, чийто подпис е нотариално заверен.

Поначало цитираната разпоредба на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа предвижда, че за чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България, като при удостоверяване на подписа преводачът представя пред нотариуса и документа по чл. 18, ал. 2. С Наредба № 1/14.02.2007 г. са въведени допълнителни изисквания към документа, съдържащ превода, които липсват в чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ – както относно автора на превода, така и относно въвеждането на квалифицирана форма на удостоверяване на неговия подпис. За въвеждането на подобни допълнителни изисквания обаче липсва законова делегация – законът дава право на наредбата да уреди видовете приложения, но не и тяхната форма /формата се урежда от съответните закони/, а единствената форма, която може да се уреди в наредбата е тази на електронните документи, което очевидно е свързано с техническите изисквания към тях.

При това положение, чрез въведените в чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. допълнителни изисквания се „дописва“ без основание чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, което е недопустимо. Ето защо и на основание чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 ЗНА тази разпоредба на Наредбата не следва да се прилага, а следва да се приложи законовата разпоредба на чл.

18, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, която не изисква преводът да е извършен от определено лице /в този смисъл Решение № 1311 от 22.06.2020 г. по т. д. № 1635 по описа за 2020 г. на САС/.

Предвид изложеното, жалбата се явява основателна.

В този смисъл постановеният е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по търг. дело № 2043/2022 г. на СГС, ТО, VІ-17 състав.

ОТМЕНЯ ОТКАЗ № 20221028152845/31.10.2022 г. на АВ–ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление А4, вх. № 20221028152845 за заличаване на К.А.К. като управител на дружеството „Сайънс мениджмънт“ ООД, ЕИК 201936278 и вписване на лицето Д. М. П. като управител на дружеството.

4

УКАЗВА на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър по партидата на „Сайънс мениджмънт“ ООД, ЕИК 201936278, обстоятелствата, предмет на заявление А4, вх. № 20221028152845.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на АВ-ТРРЮЛНЦ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5