Решение № 260804 от 08.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 08.02.2021 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.

Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 8777 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.04.2020 г. по гр.д. № 17756/2019 г., СРС, І ГО, 49 състав е осъдил Банка „ДСК” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******да заплати на М.М.А., ЕГН **********, с адрес:г***, със съдебен адрес:*** 1 А, Търговски дом, ет.2, офис 130, чрез адв. С., на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД сумата от 500 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение на обслужващата банка по договор за разплащателна сметка /№2429684/, изразяващо се в незаконосъобразно блокиране на средства за издръжка, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба- 27.03.2019г. до окончателното плащане. Отхвърлил е предявения от М.М.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** 1 А, Търговски дом, ет.2, офис 130, чрез адвокат С. срещу Банка „ДСК” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.„*******, иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД за горницата над 500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение на обслужващата банка по договори /по които са открити разплащателна сметка №21940742, спестовна сметка №21940752, разплащателна сметка №23224303/, изразяващо се в незаконосъобразно блокиране на средства. Осъдил е Банка „ДСК”ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******да заплати на М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***1А, Търговски дом, ет.2, офис 130, на основание чл.78, ал.1 от ТПК сумата от 107,50 лева- разноски по делото. Осъдил е Банка

„ДСК”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул. „*******, да заплати на М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** 1 А, Търговски дом, ет.2, офис 130, чрез адв. С., на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД сумата от 500 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение на обслужващата банка по договор за разплащателна сметка /№2429684/, изразяващо се в незаконосъобразно блокиране на средства за издръжка, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба- 27.03.2019г. до окончателното плащане. Отхвърлил е предявения от М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** 1 А, Търговски дом, ет.2, офис 130, чрез адв. С. срещу Банка „ДСК” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******, иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД за горницата над 500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение на обслужващата банка по договори /по които са открити разплащателна сметка №21940742, спестовна сметка №21940752, разплащателна сметка №23224303/, изразяващо се в незаконосъобразно блокиране на средства. Осъдил е Банка „ДСК” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******да заплати на М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***1А, Търговски дом, ет.2, офис 130, на основание чл.78, ал.1 от ТПК сумата от 107,50 лева- разноски по делото. Осъдил е М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***1А, Търговски дом, ет.2, офис 130 да заплати на Банка „ДСК” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 75 лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано с две въззивни жалби:

С въззивна жалба от ищеца М.М.А., ЕГН **********,*** в частта, в която съдът е отхвърлил иска за горницата над 500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди подробно описани в исковата претенция от непозволено увреждане, поради противоправното блокиране на банковите сметки на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от 2000 лв. от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Твърди се, че направената от съда правна квалификация на иска по чл.79, ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД е неправилна, тъй като увреждащите действия на банката не са в резултат на неизпълнение на договорни задължения от нейна страна, а на възникнали други обстоятелства, а именно участието на банката като трета страна-пазач в изпълнителното производство. В случая е налице увреждащи действия от страна на банката, изразяващи се в неправилно изпълнение на наложен запор на банкови сметки на ищеца, като ответникът е в качеството на трето лице-пазач в изпълнителното производство. В това си качество, банката е нарушила грубо разпоредбите на ГПК, като не е предоставила на титуляра свободно да се разпорежда с несеквестируемите си доходи, въпреки многократните волеизявления на ищеца, което се подкрепя от писмените доказателства и свидетелските показания. Това не е обсъдено от СРС, както и факта, че въпреки императивните разпоредби на ГПК, ЧСИ изрично е разпоредил в няколко съобщения до банката да бъдат вдигнати запорите по отношение на постъпилите суми по сметките от НОИ/ДСП/, трудово възнаграждение и издръжка. Не е взел предвид и определение /обезпечителна заповед/ на СРС, обективирано в Постановление на органа по изпълнението, който разпорежда на ответника да бъдат предоставени от него постъпващите секвестируеми доходи по въпросните банкови сметки и въпреки това, банката не е осигурила свободния достъп до тях/сметките не са разблокирани/.

Съдът е обсъдил ОУ и не е установил увреждащи действия спрямо ищеца по отношение на три от банковите сметки, а единствено е стигнал до извода, че непозволено увреждане е настъпило по отношение на банкова сметка, *** дете.

Дори и да бъде допуснато за правилно приетото от съда правно основание по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД, то в този случай ще са претърпени неимуществени вреди поради виновно неизпълнение на договорно задължение на обслужващата банка по договори за разплащателни сметки, изразяващо се в незаконосъобразно блокиране на сметките по договор за издаване н обслужване на дебитна карта/кредитна карта/ и ОУ неразделна част от него.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски за настоящето производство, включително адвокатско възнаграждение.

Въззиваемото дружество Банка „ДСК”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул. „*******, чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Л. оспорва въззивна жалба.

Предявена е насрещна въззивна жалба от ответното дружество Банка „ДСК”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул. „*******, чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Л. в частта, в която е уважил частично предявения иск за сумата от 500 лв., за неимуществени вреди за неосигуряване достъп до средства, които не подлежат на запор. Счита се, че не е налице неизпълнение на указанията на ЧСИ за вдигане на запор от сметки, по които се получава издръжка.

Видно от приложените по делото съобщения до Банка ДСК АД от 19.04. и 26.04.2018 г., такива указания от ЧСИ не са давани. Видно от текста на съобщенията, запорът не е вдигнат от сметките, а само относно секвестируемата част от трудовото възнаграждение, което е частично секвестируемо.

Останалите постъпления-от НОИ и издръжка не се обхващат от запор по силата на чл.446, ал.4 и 446 а, ал.2 от ГПК и спрямо тях принудително изпълнение е недопустимо. Ето защо, в частта в която СРС е уважил иска до размер от 500 лв. е неправилно и следва да бъде отменено.

Сочи, че е установено, че получаваната от ищеца издръжка през процесния период не е получавана по банковите сметки, с изключение на получената преди процесния период, на 02.04.2018 г. в размер на 115 лв. по сметка 2429684, от която сума след извършени тегления и плащания към 11.04.2018 г. е останала налична сума в размер на 76,66 лв., която е изплатена на ищеца на 03.07.2018 г.

Единственият превод в изпълнение на запора е на 25.04.2018 г. от разплащателна сметка № 21940742, а не по сметката, от която е получавана издръжката преди налагането на запора, за сумата в размер на 97,50 лв. Преведените по запора суми са от постъпление на 10.04.2018г., в размер на 100 лв., с основание на превода „трансфер между свои сметки“. Банката не е длъжна и няма възможност да следи произхода на трасферираните по свои сметки средства и не следва да бъде санкционирана за неизпълнение на задължения, които няма. Банката се явява трето лице по смисъла на чл.508 ГПК и е обвързана от действията на съдебния изпълнител.

Твърди, че по делото е доказано, че на ищеца е била предоставена възможността да се разпорежда с постъпленията, освободени от запор във всеки офис на ДСК, включително и погасяване на кредитни вноски. От движението по сметка 21940742 е видно, че ищецът е имал и е реализирал възможността да се разпорежда с получаването от него трудово възнаграждение, след като същото е постъпило по сметката му. Подробно се извършат описания на теглените суми.

Едва на 15.01.2019 г. в Банка ДСК ЕАД е получено съобщение за вдигане на запора, като в този ден е възстановено ползването на кредитната карта. Прави се извод, че в нито един момент банката не е нарушила разпоредбите относно несеквестируемостта на доходите, получавани от ищеца, че не е налице незаконосъобразно блокиране на средства на ищеца от страна на Банка ДСК АД. Моли да бъде отменено решението в частта, в която банката е осъдена да заплати сумата от 500 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради неизпълнение на договорно задължение и да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Да бъде отменено решението в частта на разноските, като се претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по насрещната въззивна жалба М.М.А., ЕГН **********,*** оспорва същата.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са осъдителни искове от М.М.А. срещу Банка „ДСК”ЕАД за сумата от 2000 лв., представляваща „обезщетение за непозволено увреждане, възникнало като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия от страна на Банка ДСК, а именно неоснователно блокиране на четири разплащателни сметки на ищеца, който ищецът използва във връзка с договорните им отношения“, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба-27.03.2019г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на името на малолетната му дъщеря М.М.има открита банкова сметка, *** „ДСК Старт” при ответната банка, по която сметка малолетната дъщеря е получавала ежемесечна издръжка от своята майка. На 12.04.2018г. ищецът направил опит да изтегли суми от посочената сметка чрез банкомат, но не успял.

На 13.04.2018г. от банката го уведомили, че има наложен запор върху вземанията по банковата сметка по изпълнително дело № 20168610401749 по описа на ЧСИ Д.В.с per. №861, образувано срещу него, поради което не може да получи издръжката.Ищецът установил, че по изпълнителното дело е постъпил отговор от ответника, с който уведомил съдебния изпълнител, че ищецът е титуляр на разплащателна сметка № 21940742, спестовна сметка № 21940752, разплащателна сметка №23224303 и разплащателна сметка № 24296841, по които постъпват суми за трудово възнаграждение над установения размер на минималната заплата. Твърди, че по разплащателна сметка № 21940742 постъпват суми за трудово възнаграждение, а по разплащателна сметка №24296841-суми за издръжка на малолетната му дъщеря, разплащателна сметка № 23224303 представлява револвираща кредитна линия, а сметка № 21940752 е спестовна. На 17.04.2018г. депозирал молба до съдебния изпълнител, с искане за освобождаване на сметките, по които постъпвал несеквестируем доход, като с писмо с изх.№1070 от 18.04.2018 ЧСИ уведомил банката, че вдига запора на сумите, постъпващи от НОИ/ДСП, трудово възнаграждение и издръжка. Ищецът многократно искал да му предостави несеквестируемите средства, но му било отказвано поради наложения запор. С писмо с изх