Решение № 54 от 18.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Благоевград, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20221200900232 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т.

Л. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Виктор Юго“ № 5 и Е. Х. Н., ЕГН **********, с адрес *********, и двамата чрез пълномощника си адв. А.

Ч., против СД „Етиком – Н. и СИЕ“, ЕИК 101109402, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Коста Босилков“ № 3, Ж. С. Н., ЕГН ********** и Е. Ж. Н., ЕГН ********** – неограничено отговорни съдружници, и двамата с адрес ********.

В исковата молба се твърди, че на 25.03.2005 г. между ищците, от една страна, и СД „Етиком – Н. и СИЕ“ бил сключен Предварителен договор за прехвърляне на правото на строеж на недвижим имот срещу обезщетение, по силата на който СД „Етиком – Н. и СИЕ“ като приобретател на правото на строеж се задължило да изпълни със свои средства построяването на сгради върху собствен на ищците недвижим имот, като учредителите на правото на строеж запазват за себе си и взаимно си учредяват право на строеж, на двуетажни жилища № 4 и № 5.

Сочи се, че на дата 25.07.2007 г. страните по предварителния договор са подписали окончателен договор, обективиран в Нотариален акт № 193, том I, peг. № 2325, дело № 187/2007 г. за прехвърляне на право на строеж на 1 недвижими имоти срещу задължение за обезщетяване на собствениците с новопостроени самостоятелни имоти в същия терен. Съгласно раздел II, т. 1 и т. 2 от Нотариалния акт, Х. Т. Ц. и Е.И. Ц. получават право на строеж на двуетажно жилище № 4, а Л. Т. Ц. и Е. Х. Н. получават правото на строеж на двуетажно жилище № 5. Съгласно раздел III от горепосочения Нотариален акт, приобретателят СД „Етиком – Н. и СИЕ“ се задължило за своя сметка да построи и предаде, в краен срок до 30.09.2007 г., собствеността върху горепосочените двуетажно жилище № 4 и двуетажно жилище № 5 в завършен вид на учредителите и собственици на терена.

В исковата молба се поддържа, че поради неизпълнение от страна на приобретателя на правото на строеж СД „Етиком – Н. и СИЕ“ на строителните дейности в крайния срок по Нотариалния акт, на 11.06.2008 г. между ищците и СД „Етиком – Н. и СИЕ“ било подписано Допълнително споразумение към Предварителния договор от 25.03.2005 г., по силата на което СД „Етиком – Н. и СИЕ“ се задължило да завърши строителството на всички сгради и обекти в процесния недвижим имот и да въведе същите в експлоатация по предвидения в закона ред, в срок до 31.12.2008 г., съгласно чл. 2 от споразумението, като същевременно съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Допълнителното споразумение ответното дружество се задължило, при неизпълнение в срок на задължението по чл. 2 от споразумението, да заплати на ищците неустойка за неизпълнение в размер на 1500 евро (2 933,75 лв.) за всеки месец забава след посочения по-горе краен срок.

Твърди се в исковата молба, че от страна на СД „Етиком – Н. и СИЕ“ липсвало изпълнение и в уговорения допълнителен срок, като строителството не било завършено и сградите не били въведени в експлоатация по предвидения в закона ред и до настоящия момент.

Твърди се още в исковата молба, че ищците последователно са осъдили ответниците СД „Етиком – Н. и СИЕ“, Ж. С. Н. и Е. Ж. Н., да им заплатят парични суми по процесното неустоечно съглашение за минали периоди.

В исковата молба се поддържа, че в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Допълнително споразумение от 11.06.2008 г. била уговорена в полза на ищците договорна мораторна неустойка, която се дължала от строителя СД „Етиком – Н. и СИЕ“ при неточно или забавено изпълнение на задълженията, поети от дружеството ответник в същото споразумение, какъвто бил и конкретния случай. В тази 2 връзка се навеждат доводи за наличието на изпълнен фактически състав на изискуемост на договорната неустойка, а именно последната била уговорена в договорно съглашение между страните, на второ място – налице било неизпълнение на договорно задължение от страна на длъжника – СД „Етиком – Н. и СИЕ“, за което било уговорено, че същият ще дължи мораторна неустойка, на следващо място неизпълнението било виновно, тоест по причини, за които длъжникът отговарял, като не били налице никакви основания, освобождаващи длъжника от отговорност за неизпълнението, и на последно място ищците, в качеството им на кредитори по облигационното правоотношение се явявали напълно изправна страна.

На следващо място, в исковата молба се твърди, че били налице законовите основания за ангажиране отговорността за заплащане на мораторна неустойка и за останалите ответници – Ж. С. Н., ЕГН ********** и Е. Ж. Н., ЕГН **********, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 76 от ТЗ, към която препращал и Учредителния договор на СД „Етиком – Н. и СИЕ“, за изпълнение на поетите от дружеството задължения отговаряли и неограничено отговорните съдружници, каквито се явявали Ж. С. Н. и Е. Ж.

Н..

В заключение на изложените фактически и правни съображения в исковата молба е отправено искане за постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъдат осъдени ответниците по делото СД „Етиком – Н. и СИЕ“, ЕИК 101109402 и солидарно и неограничено отговорните съдружници Ж. С. Н., ЕГН **********, и Е. Ж. Н., ЕГН **********, да заплатят на Т. Л.

Ц., ЕГН **********, и Е. Х. Н., ЕГН **********, сума в размер на общо дължими 27 000 евро, представляваща уговорена между страните в чл. 4, ал.

1, т. 2 от Допълнително споразумение от 11.06.2008 г. към Предварителен договор от 25.03.2005 г., неустойка за забава за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.

С исковата молба се претендира и присъждане на сторените от ищците разноски по делото, в това число и за адвокатско възнаграждение.

По реда на чл. 367, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от СД „Етиком – Н. и СИЕ“, Е. Ж. Н. и Ж. С. Н..

В отговора се излагат съображения, с които се оспорва изцяло предявения осъдителен иск като неоснователен и недоказан. Сочи се, че въз 3 основа на представените от ищците писмени доказателства и изложената фактическа обстановка се установявало, че ответниците нямали никакво парично задължение към Т. Ц. и Е. Н..

В отговора се твърди, че на 25.03.2005 г. между СД „Етиком – Н. и СИЕ“, като приобретател, Х. Т. Ц. и Л. Т. Ц., като собственици – учредители, бил сключен Предварителен договор за прехвърляне право на строеж на недвижим имот срещу обезщетение, по силата на който СД „Етиком – Н. и СИЕ“ се задължило да изпълни със собствени средства построяването на сграда/и върху собствения на учредителите имот пл. № 137, кв. 14, по плана на ********, с площ от 1 800 кв.м. От своя страна, собствениците на цитирания УПИ се задължили да прехвърлят в полза на строителя – приобретател собствеността и владението върху 5/7 идеални части от терена.

В отговора се твърди още, че на основание посочения предварителен договор, на 25.07.2007 г. между СД „Етиком – Н. и СИЕ“, от една страна, и Х.

Т. Ц., Е.И. Ц., Л. Т. Ц. и Е. Х. Н., от друга страна бил сключен окончателен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за обезщетяване собствениците с новопостроени самостоятелни имоти в същия терен, оформен в Нотариален акт № 193, том I, peг. № 2325, дело № 187/2007 г. по описа на нотариус Св.М., peг. № 389, с район на действие СРС. Съгласно условията на този договор, Х. Ц. и Е. Ц. получавали правото на строеж върху предвиденото за построяване двуетажно жилище № 4, а Л. Ц. и Е. Н. получавали правото на стоеж върху двуетажно жилище № 5. По силата на т.

III от описания Нотариален акт, дружеството поело задължението да изгради в завършен вид и да предаде на собствениците цитираните жилища в краен срок до 30.09.2007 г.

На следващо място се сочи, че на 11.06.2008 г. между СД „Етиком – Н. и СИЕ“ и собствениците – учредители било подписано Допълнително споразумение към предварителния договор от 25.03.2005 г., с нотариална заверка на подписите, рег. № 2249/11.06.2008 г. по описа на нотариус Св.М.. С това споразумение била констатирана забава в извършването на строителството и предаването на обектите и били въведени нови условия за завършване на сградите и нови разпоредби, касаещи дължими от строителя обезщетения при забава в строителството. Съгласно чл. 2 от Допълнителното споразумение бил удължен крайния срок за завършване на обектите и 4 въвеждането им в експлоатация – 31.12.2008 г. За констатираната забава след първоначално договорения срок – от 30.09.2007 г. до 30.09.2008 г., с чл. 3 от Споразумението страните договорили обезщетение за собствениците Х. и Е.

Ц.и, от една страна, и Л. Ц. и Е. Н., от друга, в размер на 1 000 евро за всеки месец или по 12 000 евро за целия период. Съгласно чл. 4 от Допълнителното споразумение било договорено и определено и друго обезщетение на всеки от собствениците, което касае евентуална забава след 30.09.2008 г., а именно 1500 евро за всеки месец забава.

С отговора на исковата молба ответниците заявяват, описаните обекти, собственост на ищците били изградени в напълно завършен вид. Излагат подробни съображения, че претендираната от ищците парична сума била недължима, тъй като договорната клауза, на която същите основавали претенцията си, била абсолютно недействителна на няколко отделни основания.

Ответниците твърдят, че Допълнително споразумение от 11.06.2008 г. било абсолютно недействително на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, тъй като липсвало каквото и да е правно или фактическо основание за сключването му. Сочи се, че със сключването на окончателен договор, предхождащия го предварителен такъв загубвал своето правно и практическо значение, като всички права и задължения между страните занапред се уреждали от сключения окончателен договор.

Изтъква се, че след сключване на окончателния договор, между същите страни било сключено допълнително споразумение към предварителния договор, който към този момент бил изгубил своето изначално основание и предназначение. Страните изменили съдържанието на договор, който бил прекратен по силата на закона, считано от датата на изповядване на нотариалния акт за отстъпване правото на строеж и Допълнителното споразумение от 11.06.2008 г. се явявало сключено без основание, като същото на практика изменяло правоотношение, което не съществувало.

Навеждат се и съображения, сочещи на неоснователност на исковата претенция. На основание чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК се прави изрично възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Допълнителното споразумение, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и чл. 26, ал. 2. прел. 2 и предл. 4 от ЗЗД, която договорна клауза била основанието за паричната 5 претенция на ищците. Поради абсолютната недействителност на цитираната договорна клауза се твърди, че ответниците нямали каквото и да е парично задължение към ищците, основано на нищожната уговорка за заплащане на обезщетение.

Логическото и систематическо тълкуване на тази договорна клауза водела до извода, че по съществото си, разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Споразумението всъщност въвеждала предварително определено и дължимо обезщетение – неустойка, за неточно изпълнение на договорните задължения на приобретателя, което в случая се регламентира от общата правна норма на чл. 92 ЗЗД. Така, изричния текст еднозначно и недвусмислено сочел, че в полза на собствениците на Двуетажни жилища № 4 и № 5 се дължало солидарно обезщетение в размер на 1 500 евро поотделно за всеки месец забава, без страните да са ограничили или лимитирали под никакво условие, абсолютна стойност и период начисляването на неустойка за евентуално неизвършване на договорените СМР в указания срок – 30.09.2008 г. Сочи се, че позоваването на този текст от Споразумението от страна на ищците в производството по чл. 417 ГПК налагало извършване на анализ и преценка на действителността на тази договореност, именно защото това била единствената предпоставка за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а впоследствие и за образуване на изпълнително производство спрямо ответника СД “Етиком – Н. и СИЕ“.