Решение № 206 от 19.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Бургас, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500799 по описа за 2024 година

С Решение № 510/12.03.2024г., постановено по гр. дело № 7824/2022г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени предявените от „Йеттел България“ ЕАД със седалище гр. София против Н. М. К. искове по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 454, 69 лева, формирана както следва: сума от 102, 99 лева, представляваща дължими и незаплатена абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, дължими за периода от 05.08.2020г. до 04.11.2020г., сума от 48, 86 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от която 19, 46 лева по Договор за лизинг на базови аксесоари от 07.01.2020г. и сумата от 29, 40 лева по Договор за лизинг на базови аксесоари от 07.02.2020г., сума от 302, 84 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, от която 84, 05 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.02.2020г. за мобилен номер 359894285441, сума от 135, 83 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.03.2020г. за мобилен номер 359896857789 1 и сумата от 82, 96 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.07.2020г. за мобилен номер 359899832563, ведно със законната лихва върху посочените вземания от датата на депозиране на заявлението – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена по реда на 1 чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение 2413/08.08.2022г. по ч.гр.д. № 4671/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд. Излага се становище във връзка с изложеното в мотивите на съдебния акт, че ищецът в първоинстанционното производство не е представил доказателства за реално извършване на доставката и потреблението на мобилни услуги в съответните периоди, т.е., че е бил изправна страна по възникналите договорни отношения. В жалбата се твърди, че по делото не съществува спор относно наличието на облигационна връзка между страните по повод сключените между тях договори за лизинг. Навеждат се доводи относно характера на абонаментната такса. Посочва се, че тази такса се дължи предварително от потребителя, като срещу цената на месечния абонамент, последният получава достъп до мобилни услуги. Пояснява се, че в цената се включват разходите за поддръжка на мрежата и същата се предплащала съгласно избрания абонаментен план. Излагат се твърдения във връзка с изпълнение договорните задължения от страна на въззивното дружество и предоставяне достъп до мрежата за съответните услуги. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - Н. М. К. чрез назначения му 2 особен представител - адвокат Лина Кирова, с който същата се оспорва изцяло.

В писмения отговор на въззивната жалба се излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт на районния съд.

Твърди се, че с протоколно определение от 18.01.2024г., съдът е изменил изготвения доклад по делото, като изрично е посочил, че ищецът не е ангажирал доказателства за реално извършване на доставката и потреблението на мобилни услуги за съответните периоди, едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор, наличието на валидна клауза за неустойка при предсрочното прекратяване на договора, както и за размера на предявените искови претенции. Във връзка с позоваването във въззивната жалба на факти и обстоятелства, установени чрез извършена по делото експертиза, се подчертава, че такава е била поискана от ищеца с молба от 04.12.2023г., но такава не е била назначена и извършена. Посочва се, че с протоколно определение от 04.12.2023г., съдът е предоставил възможност на ищцовото дружество да представи доказателства по направените оспорвания от ответната страна. Заявява се, че с протоколно определение от 18.01.2024г., първоинстанционният съд е изменил изготвения доклад по делото и указал на ищеца фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване от страна на ищеца. Твърди се, че въззивното дружество не е представило доказателства за това, дали по силата на сключения между страните договор за мобилни услуги, операторът е предоставил на клиента такива и дали същите са били отчетени от измервателните средства на доставчика, тарифирани и коректно фактурирани. Навеждат се доводи във връзка с приложение разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Отбелязва се, че основанието за възникване на претендираното вземане било не наличието на сключен договор между страните, а обема на предоставените услуги, като по делото не се установява надлежното изпълнение на договорните си задължения от мобилния оператор.

Излагат се аргументи за недоказаност на предявените искови претенции.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Н. М.

3

К. чрез назначения му особен представител депозира по делото писмено становище, в което посочва, че оспорва жалбата на дружеството и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Окръжен съд - Бургас като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове от „Йеттел България“ ЕАД със седалище гр. София (с предходно наименование „Теленор България” ЕАД) против Н. М. К., с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна – Н. М. К. дължи на ищцовото дружество следните суми:

- 102, 99 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.08.2020г. до 04.11.2020г., ведно със

- законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата;

- 48, 86 лева, представляваща дължими лизингови вноски по сключен Договор за лизинг и

- 302, 84 лева, представляваща прекратяване на договорни абонаменти. неустойка за предсрочно

В исковата молба се посочва, че между ищцовото дружество и ответната страна е сключен Договор за мобилни услуги от 07.01.2020г. за ползване на мобилен номер 359******* с уговорен краен срок на действие на договора от 07.01.2022г., като впоследствие правоотношението е подновено със сключване на допълнително споразумение към Договора за мобилни услуги от 09.03.2020г. с предпочетена абонаментна такса – Тотал 33, 99 лева с уговорен срок на действие до 09.03.22г. Посочва се, че е сключен и Договор за лизинг за базови аксесоари от 07.02.2020г.

Посочва, че между ищцовото дружество и ответната страна е сключен втори Договор за мобилни услуги от 07.02.2020г. за ползване на мобилен номер 359*********, с предпочетен абонаментен план Тотал+ - 13, 99 лева за срок на действие – 24 месеца до дата – 07.02.2022г., съгласно който план абонатът е взел мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена.

В исковата молба се посочва, че ответникът Н. К. е сключил и трети 4

Договор за мобилни услуги от 07.07.2020г. за ползване на мобилен номер 359*********, с предпочетен план Тотал + - 13, 99 лева за срок на действие 24 месеца до дата – 07.07.2022г., съгласно който план абонатът е взел мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена.

В исковата молба се твърди, че за потребените от ответната страна услуги за периода от 05.08.2020г. до 04.11.2020г. ищцовата страна е издала две фактури – от 05.09.2020г. на стойност от 55 лева и от 05.10.2020г. с дължима стойност от 63, 01 лева, както и кредитно известие – фактура от 05.11.2020г. за отчетен период от 05.10.2020г. до 04.11.2020г., с което е редуцирана дължимата сума с 18, 37 лева, като е начислена и лизингова вноска в размер на 3, 35 лева, при което задължението от сума в размер на 118, 01 лева е намалено на сума в размер от 102, 99 лева.

В исковата молба се посочва, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцовото дружество дължимите месечни абонаменти съобразно използваните от него услуги в общ размер от 102, 99 лева и това му неизпълнение е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от сключения договор и мобилният оператор е прекратил едностранно индивидуалния договор с ответника и е издал крайна фактура от 05.12.2020г., включваща и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 302, 84 лева, както и е фактурирана и цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 48, 86 лева и е включена и дължимата сума за потребени мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 102, 99 лева.

По делото не се спори, че за претендираните задължения е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2413 от 08.08.2022г. по частно гр. дело № 4671/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, но след като е констатирал, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с Разпореждане № 12952 от 03.11.2022г., постановено по частно гр. дело № 4671/2022г., Районен съд – Бургас е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на заявителя на 16.11.2022г., а исковата молба е предявена на 5

01.12.2022г. – в рамките на предоставения срок, поради което и настоящия състав намира, че предявените искове са допустими.

Ответната страна по предявените искове – Н. М. К. чрез назначения му особен представител депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска и сочи, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

В писмения отговор се посочва, че от събраните доказателства не се установява кога са били прекратени договорните отношения с ответната страна и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора е уведомила другата страна. Посочва се, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ заплащането на начислената неустойка, тъй като се претендира неустойка, дължима при разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на длъжника.

В писмения отговор се посочва, че искът за сумата от 102, 99 лева, дължима по процесните договори за предоставяне на мобилни услуги не е доказан по основание и размер, тъй като по делото липсват доказателства за това дали по силата на сключените договори за мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика и дали са правилно тарифирани, следователно – дали са коректно фактурирани.

За да отхвърли ищцовата претенция, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че ищцовата страна е предоставила на ответника Н. М.

К. достъп до мобилната мрежа, както и че фактурираното потребление на услугите е действително осъществено. Съдът в своите мотиви е приел, че по делото липсват и доказателства относно размерите на всяка от ищцовите претенции, предвид обстоятелството, че ответникът изрично е оспорил сумите, посочени в представените от ищеца фактури.