Решение № 602 от 18.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Бургас, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100500802 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на А. Е. Х. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М.Кънева от БАК и Ст.М. от БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №20,ет.1, против Решение №659/26.03.25г. по гр.д.

№4737/24г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата ищца М. А.Г. сумата 1592,78лв.,счетена за платена му на неосъществено основание.

Решението в обжалваната част се оспорва като неправилно, поради постановяването му при необсъждане в съвкупност на всички събрани по делото доказателства и превратното им тълкуване, водещо до нарушения на процесуалния закон и оттам до неправилно прилагане на относимата към казуса материално правна норма.

Сочи се, че по делото не е представено платежното нареждане, попълнено от платеца, от което да се установи основанието за превода.В представения по делото документ-дебитно известие, бил виден само получателят, а извлечението от банката на наредителя установявало единствено движението по сметката му, не и конкретното основание за извършеното плащане. Твърди се, че двата документа си противоречат и не е ясно как съдът е достигнал до извода, че основанието за плащане е такса за завеждане на дело. В тази връзка страната е ангажирала като доказателство извлечение от сметката си в ЦКБ- АД за дата 15.09.20г., отклонено от въззивния съд поради настъпила преклузия.

Поддържа се също неоснователност на твърдението на ищцата Г. от с.з., че на 10.09.20г. е направила превод от 300 английски лири в полза на майката й- К. А. за настаняването на последната в социално заведение, т.к. в сключения договор със социалното заведение била 1 посочена директна банкова сметка за внасянето на дължимата сума.

По делото нямало гласни доказателства, а от писмените такива не било изводимо,че ищцата е изпращала средства за завеждане на дело.Имало неяснота в тезата на ищцата за основанието на извършеното плащане-в исковата молба било посочено като аванс за извършване на адвокатска услуга,в жалбата до АК-Хасково, че плащането е за държавна такса и адвокатски хонорар.Освен това нямало как тия пари да са дадени за държавна такса преди адвокатът и страната да са достигнали до общо решение какво точно дело ще бъде заведено, колко иска ще бъдат предявени и на какво основание.От представената по делото искова молба било видно, че са заведени два иска на 29.10.20г., за които били дължими две такси- едната от 860лв., внесена от майката на ищцата (К.А.) и на 01.12.20г.- 830,56лв.- внесена от ищцата- т.е. за общо 1690 лв.- преведени по вече уточнена искова молба и конкретно заведено дело.

В настоящото производство нямало също така доказателства А.Х. да е поискал заплащането на такава държавна такса, с оглед което изводите на първата инстанция се сочат за незаконосъобразни и необосновани.

На следващо място се поддържа, че от дебитното известие от 14.09.20г. било видно, че няма направен превод на английска валута, а на евро. Твърди се, че сметката на Х. била заверена със сумата 1538,66лв., а не със сумата 1592,78лв.,служебно определена като левова равностойност на превода на ищцата от съда.

Оспорват се и изводите на първата инстанция, че ответникът не е доказал основание за задържането на процесната сума. Твърди се, че Х. е бил ангажиран като адвокат, макар и без да е подписвал договор, че писмен такъв за възложената услуга не е непременно изискуем от закона, че ищцата сама потърсила ответника за помощ по казуса, при това те били близки-познавали се още от ученици, че А.Х. е извършил проверка по казуса и проучване на представените му документи, че бил изпратил до ищцата добросъвестно писмено становище по казуса, изразяващо мнението, че иск за развалянето на договора за продажба би бил губещ като форма на защита на правата на майка й К.А..

Също така Х. бил търсил контакт с К.А.- евентуалния ищец по делото, за което бил ангажиран, за да изясни волята й, т.к. имал мнение,противно на изказаното от М.Г.. Обаче контакт с К. А. не му бил осигурен и това се случило изцяло по вина на ищцата Г..

Освен това страните по делото били осъществили и втора среща с предаване на документи и пълномощни. Оспорва се и изводът на първата инстанция,че не е ясно кой е поръчал на Х. изготвянето на становището и му е предоставил документи за проучване, защото по делото имало достатъчни данни, че именно ищцата го е ангажирала,макар не за себе си. Сочи се, че в последствие от друг адвокат чрез пълномощника е заведено дело(гр.д.№2716/20г. на БОС) за разваляне на договора за покупко- продажба, както е настоявала ищцата, но то е приключило с отхвърлянето на иска, каквото становище е дал Х. и това доказвало, че той е действал при осъществената от него юридическа консултация добросъвестно, компетентно и изцяло в интерес на майката на ищцата- К.А..

От свидетелските показания по делото(св. С.)се установявало, че Х. не веднъж е осъществявал правна помощ на ищцата за други дела,вкл. касаещи нейни роднини, посочени в обстоятелствената част на жалбата, поради което ответникът бил останал с впечатлението, че получената от ищцата сума му е дадена като благодарност за оказваното й до този момент от негова страна съдействие и юридическа помощ. Въззивникът поддържа също, че ищцата се е 2 отказала от услугите му и е оттеглила пълномощното си, но казусът касае майка й, която не е оттеглила своето пълномощно, а и извършената адвокатска услуга е оценяема.

Ето защо, според ответника съществува валидна договорна връзка с ищцата и той има правно основание за получаването на сумата. В обобщение се моли за отмяна на постановеното съдебно решение в обжалваната част и за постановяването на ново, с което претенцията да бъде изцяло отхвърлена.

По делото е постъпил писмен отговор от въззиваемата М.Г. от гр.Айтос, в който оплакванията в жалбата се сочат за изцяло неоснователни.Поддържа се, че исковата сума е за аванс, а не за адвокатски хонорар,че противоречие в документите за плащането, представени в процеса няма, че е заведено едно дело-първо в БРС, после препратено в БОС с нов №2716/20г., че няма два иска, а две вноски за държавна такса по едно и също дело, че на 30.10.20г. ищцата е оттеглила своето пълномощно и е прибрала оригинала от пълномощното, дадено на Х. от майка й, че след 16.09.20г. е звъняла усилено и искала да се свърже с Х., но той не й отговорил,че никога не е виждала адв.Ставрев ,разпитан като свидетел,че от 2009г. живее в чужбина и не е ползвала услугите на адв. Хаджиев, поради което няма за какво да му се отблагодарява,вкл. с исковата сума,че не е искала от него становището, което той й е изпратил,че с него няма договор за адвокатски услуги, поради което и нищо не му дължи, че преди да получи становището на Х. си е завела сама дело с помощта на софийски адвокати, на които е платила 500лв. за запознаване с документите по делото, проучване на казуса и изготвяне на исковата молба. В обобщение моли за потвърждаване на постановеното от първата инстанция решение като законосъобразно и правилно.

Не ангажира нови доказателства.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а проверката на БОС по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо първоинстанционното решение в обжалваната част.

По съществото на спора, в отговор на въведените с жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред БРС по предявен от М. А. Г. от гр. Айтос срещу А. Е. Х. от гр. Бургас осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 710 лева, представляваща левовата равностойност на 750 британски лири- сума дадена при начална липса на основание, обяснена първоначално като аванс, но след това като превод по сметка на ответника за държавна такса за бъдещ иск(вж. уточнение на твърденията на ищцата по релевантните за делото факти, направени в о.с.з. на 14.01.25г.- първото по делото редовно проведено открито съдебно заседание), каквато ответникът нямал основание да поиска.

Искането се подкрепя от следните изнесени в обстоятелствената част от исковата молба твърдения: на 04.09.2020г. ищцата посетила кантората на познатия й още от ученическите години адвокат А. Хаджиев в гр. Бургас на ул. „Александровска” № 20, ет. 1, по повод нейни лични проблеми,които му изложила и му предоставила копие от нотариален акт в тази връзка.Заплатила му в брой и 50лв. за консултацията. Х. казал, че ще помисли дали да се заеме с делото й. Ищцата му се обадила няколко пъти в периода 10-13 септември 2020 г, докато той все още мислел. Тя му предложила да й даде банкова сметка, по която да преведе авансово сума. След като Х. си дал 3 банковата сметка, на 15.09.2020 г. ищцата му превела £750 от британската си банкова сметка. Г. твърди, че след като получил парите, Х. прекъснал всякаква комуникация с нея и не отговарял на позвъняванията и имейлите й. Изразил единствено съгласие да получи парите, без да посочи какво ще извърши срещу тяхното получаване. Не бил сключен договор за извършване на правна услуга, нито ищцата подписала пълномощно. Ответникът не й издал фактура за получената сума. Ищцата твърди, че адвокат Х. мислил по въпроса й от 04.09.2020 г. до 30.10.2020г., когато тя отишла в кантората му гр. Бургас, ул. „Александровска” № 20, ет. 1 и казала, че сама си е завела делото, а той не е компетентен да я представлява. След това многократно се опитвала да си вземе парите, но адвокатът не отговарял на обажданията й.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. е депозирал отговор на исковата молба, в който сочи иска за допустим, но неоснователен. В тази връзка признава, че се познават с ищцата като съученици от гимназиалните години, а от 2016г. ответникът в качеството си на адвокат й е съдействал по повод възникнали проблеми с наследствено имущество,за което тя му платила 50лв.Междувременно ищцата посещавала ответника в кантората му и по други проблеми, по които той й давал правни съвети, за които не бил получил никакво възнаграждение.

Твърдял е, че процесните по делото отношения, датиращи от м.септември 2020г., са по повод желанието на ищцата да атакува по съдебен ред сделка за покупко-продажба на недвижим имот, по която страни са майка й като прехвърлител и брат й със съпругата му- като приобретатели. Ответникът подробно и правно аргументирано обяснил на ищцата, че така както е осъществена сделката според текста на нотариалния акт, желанието й е на практика невъзможно и няма никаква гаранция за успешен изход на процеса в нейна полза. Въпреки това тя настоявала да се заведе такова дело, като твърдяла, че ще има подкрепата на майка си и брат си- страни по сделката и това щяло да улесни благоприятния му изход. Тъй като М. изрично настоявала да се води такова дело, ответникът се съгласил да се заеме, но след задълбочено проучване на съдебна практика и съвети с други колеги с опит във воденето на такива дела. Ищцата се съгласила да бъде проучен казусът в детайли, както и съдебната практика по него и едва след това да бъде заведено самото дело. Ответникът не бил обвързан със срок, още повече, че уведомил ищцата, че давността за развалянето по исков ред на сделката изтича през 2021 г. и има достатъчно време за подготовка.

Тогава ответникът уведомил ищцата, че вече му дължи достатъчно средства, включително за съдействието, което й оказал за заемането на наследството от покойния й брат през 2016г. Тя се съгласила да заплати тези вече извършени услуги, като му превела парите по посочена от него банкова сметка. Разбрали се, че част от уговорената сума ще бъде за проучване на всички факти, обстоятелства, доказателства по бъдещото дело и съдебната практика, както и за консултации с други колеги и едва тогава ще е завеждането му, а преди изготвяне на исковата молба и входирането й, щял да бъде определен и заплатен хонорар за самото дело, който да е съобразен със стойността на имота и сложността на делото.Този хонорар щял да бъде изплатен на няколко пъти, за да не се затрудни ищцата с плащането на голяма сума наведнъж, предвид и дължимата държавна такса. Ответникът предупредил ищцата, че разходите й за адвокатски хонорар и държавна такса за предстоящото дело ще бъдат по-големи от уговорената сума от 750 британски паунда за извършеното досега и тя се съгласила да ги поеме. Така уговорената сума ответникът получил по посочената от него банкова сметка, но в документа не пишело основание за превода, а само името на ищцата.