Решение № 229 от 21.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000502778 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 262921 от 10.05.2021г., постановено по гр.дело № 16878/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 3 състав, „Био Енерджи груп“ ООД е осъдено да плати, на основание чл.92 ЗЗД, на Е. М. Е. и на М. В. Е. сумата 36 002 лева неустойка по договор за наем, сключен на 26.11.2015г., както и разноски по делото-сумата 1 440,08 лева за държавна такса и сумата 2000 лева за адвокатско възнаграждение.

С определение № 272010 от 20.07.2021г. по гр.дело № 16878/2018г. е изменено постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските, като „Био Енерджи груп” ООД е осъдено да плати на Е. М. Е. и на М. В. Е. и разноските, сторени по гр.дело № 15921/2018г. по описа на СГС, III Б съставпроизводството по обезпечаване на бъдещ иск, в общ размер 1255 лева, от които за държавна такса сумата 40 лева, такса за вписване на възбраната – 15 лева и адвокатски хонорар в размер 1 200 лева.

Въззивна жалба против решението е подадена от „Био Енерджи груп” ООД, чрез пълномощника адв. С. Т., с оплаквания за неправилност и необоснованост.

Жалбоподателят сочи, че атакуваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е спазена процедурата по призоваване на ответника. Поддържа, че съдът не е съобразил представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че по повод процесния договор за наем и във връзка с други съдебни производства, ищците са получили сума в размер 47 307,58 лева като обезщетение във връзка с договора. Сочи, че не е отчетено, че уговорената в договора неустойка, равняваща 1 се на 24 месечни наемни вноски и дължима при предсрочното му прекратяване, излиза извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до неоснователно обогатяване на наемодателите.

Поддържа, че така уговорената неустойка е нищожна, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, както и че същата многократно надхвърля размера на действителните търпени вреди. Отделно от изложеното, жалбоподателят сочи, че по делото липсват доказателства наемният договор да е прекратен, на основание чл.26.6 от него, в случая, считано от 30.11.2017г., каквито твърдения се съдържат в исковата молба, поради което и липсва основание да се търси неустойка. Твърди също, че ищците, като наемодатели, не са изпълнили задължението си по чл. 22 от договора за наем, според който за позоваване на прекратяване на договора по чл. 21, т.6 и т.7 заинтересованата страна уведомява другата. Смята също, че предявеният иск е останал недоказан и по размер. Предвид всичко изложено жалбоподателят ответник иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемите ищци Е. М. Е. и М. В. Е., чрез пълномощника адв. Т.В., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. М. Е. и М. В. Е. с искова молба, с която против „Био Енерджи груп” ООД е предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищците сумата 36 002 лева, представляваща неустойка по договор за наем, сключен на 26.11.2015г.

В исковата молба се твърди, че на 26.11.2015г. ищците и ответното дружество сключили договор за наем, с нотариална заверка на подписите, с peг. № 4438/26.11.2015г. на Нотариус Й.Л., вписан в СВ - гр. Брезник под акт № 135, том 3, дело № 1506/2015г., вх. № 2489/03.12.2015г., по силата на който ищците, като наемодатели, предоставили на ответника, като наемател, за временно и възмездно ползване собствения си недвижим-поземлен имот в с. Режанци, м. Камик, Община Брезник, Пернишка област, с площ 15, 333 дка, образуващ имот 000057 в землището на с. Режанци, с ЕКАТТЕ: 17796, Община Брезник, с начин на трайно ползване: машинна станция, заедно с построените в имота битова сграда – двуетажна масивна сграда със застроена площ на всеки етаж от по 180 кв.м; метален навес-едноетажна масивна сграда с две халета със застроена площ 330 кв.м и склад ГСМ – едноетажна масивна сграда с площ 45,50 кв.м, както и намиращите се в имота две подземни цистерни. Твърди се, че страните уговори наемна цена в размер левовата равностойност на 767 евро, изчислена по фиксинга на БНБ към датата на плащането, като според чл. 4, ал. 1 сумата следвало да се плаща ежемесечно, до 10-то число на месеца за който се отнася по посочената в 2 договора банкова сметка. Твърди се, че наемодателите изпълнили предвиденото в чл. 1, ал.8 от договора задължение и предали на наемателя владението върху имота.

Ищците твърдят, че последният платен от ответното дружество наем е за м.септември 2017г., поради което договорът е прекратен на основание чл. 21. 6 от същия, считано от 30.11.2017г. Сочат, че в чл. 24 от договора е посочено, че при неизпълнение на задълженията по договора, довели до неговото прекратяване или разваляне, както и в случай на едностранно неоснователно (без да са налице основанията за това, предвидени в договора или в закона) прекратяване на договора, от която и да е от страните, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер 24 месечни наема. Твърдят, че тъй като месечната наемна цена е в размер 767 евро, за 24 месеца – 18 408 евро или сумата 36 002 лева.

Предвид изложеното искат ответникът да бъде осъден да им плати посочената сума, като неустойка за неизпълнение на сключения на 26.11.2015г. договор за наем.

В предвидения в процесуалния закон срок, ответникът „Био Еверджи Груп” ООД, уведомен по редда на чл. 50, ал.2 ГПК, не е подал отговор на исковата молба.

След срока по чл. 131 ГПК – на 18.10.2019г. и на 29.11.2019г. от ответника са подадени два отговора, с които предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът сочи, че ищците не са изпълнили задължението си по чл. 22 от договора да уведомят писмено наемателя за прекратяването на договора, на основание чл. 21.6 от него. Сочи, че уговорената неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката функции и води до неоснователно обогатяване на ищцитенаемодатели. Смята, че размерът на неустойката е прекомерно висок, с оглед евентуалните вреди.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 26.11.2015г. са сключили договор за наем, по силата на който Е. М. Е. и М. В. Е., като наемодатели са предоставили на „Био Енерджи груп” ООД, като наемател за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот: Поземлен имот в с. Режанци, м. Камик, Община Брезник, Пернишка област, с площ 15, 333 дка, с начин на трайно ползване:

Машинна станция, заедно с построените в имота битова сграда – двуетажна масивна сграда със застроена площ на всеки етаж от по 180 кв.м; метален навеседноетажна масивна сграда с две халета със застроена площ 330 кв.м и склад ГСМ – едноетажна масивна сграда с площ 45,50 кв.м, както и намиращите се в имота две подземни цистерни-цистерна 45 тона и цистерна 13 тона, срещу задължение на наемателя да плаща месечна наемна цена в размер левовата равностойност на 767 евро, изчислена по фиксинга на БНБ към датата на плащането. Според чл. 2 от договора за наем същият влиза в сила от датата на подписването му и се сключва за срок до 30.11.2024г. В чл.4, ал.1 страните са уговорили, че наемната цена се плаща от наемателя на наемодателите ежемесечно - до 10-то число на месеца за който се отнася, по посочената в договора банкова сметка. В чл. 21.6 страните по делото са постигнали съгласие, че обвързващият ги договор за наем ще се счита 3 автоматично прекратен при закъснение от страна на наемателя в плащането на наемната цена до края на календарния месец, следващ месеца, за който се отнася.

Според чл. 24 при неизпълнение на задълженията по договора, довели до неговото прекратяване или разваляне, както и в случай на едностранно неоснователно (без да са налице основанията за това, предвидени в договора или в закона) прекратяване на договора, от която и да е от страните, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер 24 месечни наема.

Представена по делото е нотариална покана от 11.07.2017 г., акт № 149, т. VI, рег. № 9168 на нотариус В.М., връчена на управителя на ответното дружество на 02.08.2017г., с която ищците, като наемодатели по договора за наем от 26.11.2015г., са поискали от дружеството, в качеството му на наемател да освободи наетия имот, поради неплащане на месечните наемни вноски, считано от м.февруари 2017г. В нотариалната покана е посочено, че съгласно чл. 21.6 договорът за наем е автоматично прекратен от последния ден на м.март 2017г. ищците са поискали от ответника и заплащане на неплатените по договора наемни вноски, обезщетение за ползването на имота след прекратяване на договора за наем, както и неустойка по чл. 24 от същия.

Видно от представеното от ищците извлечение от банкова сметка, неоспорено от ответника, на 07.07.2017г. „Био Енерджи Груп” ООД е платило по посочената в договора за наем банкова сметка на наемодателя в Райфайзенбанк България АД сумата 6 892,50 лева с основание „плащане наем задължения”.

По делото е представено и прието решение № 449439 от 12.07.2018г., влязло в сила на 15.10.2018г., постановено по гр.д. № 57366/2017 г. на СРС, 44 състав, с което, на основание чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД „Био Енерджи Груп” ООД е осъдено да опразни и предаде на Е.Е. и М.Е. фактическата власт върху имота, предмет на договора за наем от 26.11.2015г.

Приети по делото са и изп. лист от 16.01.2019г. издаден по гр.дело № 75075/2018г. от СРС, 157 състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изп.лист от 29.10.2018г. по гр.д. № 57366/2017 г. на СРС, 44 състав, с които ответното дружество е осъдено да плати на ищците наемната цена по процесния договор за наем за периода от м.октомври 2017г. до 14.12.2017г., както и обезщетение за ползването на имота след прекратяването на договора за наем за периода от 15.12.2017г. до 15.11.2018г.

При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави следните изводи:

Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 50, ал.2 ГПК, поради неизпълнена процедурата по чл.50, ал.4 ГПК. Последната е приложима тогава, когато има данни канцеларията на търговеца да се намира на адреса, но да е ограничен достъпът до нея или никой да не се съгласява да приеме съобщението/ книжата. В случая, видно от данните по делото, върху съобщението и призовката, изпращани до ответното дружество, длъжностното лице е отбелязвало, че на посочения адрес(вписан и като седалище в Търговския регистър) „няма служители, няма представляващ, няма фирмени знаци, дружеството е напуснало през месец септември 2018г.”. Друг адрес като седалище на дружеството в Търговския регистър, към м.февруари и м. юли 2019г., когато са изпращани книжата по делото, не е вписван. Поради това връщането в 4 цялост на съобщението с приложения към него препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и на призовката за явяване в открито съдебно заседание, отново с отбелязване, че на посочения адрес липсват фирмени знаци или табели с име на фирмата, правилно е отчетено от съда като основание за прилагането на последицата по чл. 50, ал.2 ГПК от невписването на новия адрес, на който търговецът извършва дейността си, още повече, че от представената по делото справка в търговския регистър се установява, че промяната в седалището и адреса на управление на дружеството е вписана в регистъра на 14.08.2019г.