Решение № 106 от 06.04.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. гр. Добрич, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20233200500096 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№1888/20.07.2022г. от Г. Т. А. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат срещу решение №51/01.07.2022г. по гр.д.

№115/2022г. на Генерал Тошевския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т. искове да бъдат отменени заповед

№72/18.02.2022г. и заповед №107/18.02.2022г. на управителите на „Агро Сип“ООД за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовия договор на ищеца, ищецът да бъде възстановен на длъжността преди уволнението „работник, отглеждащ селскостопански животни“, да бъде извършена поправка в трудовата книжка на ищеца относно датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, като трудовият договор да се счита прекратен на осн .чл.328 ал.1 т.3, вместо посоченото осн.чл.330 ал.2 т.6, считано от 18.02.2022г. , както и въззивникът е осъден за сторените от другата страна разноски в първоинстанционното производство.

В жалбата са изложени подробни доводи срещу приетото в обжалваното решение, че на ищеца законосъобразно е наложено 1 дисциплинарно наказание „уволнение“. Изводът на първоинстанционния съд, че заповедите за налагане на наказанието и за прекратяване на трудовото правоотношение са издадени от управителите на дружеството – работодател, бил необоснован, формиран въз основа на обясненията на лицата, чиито подписи ищецът оспорил и без експертна проверка от специалист, каквато в отклонение на процесуалните правила не била допусната. Също в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд игнорирал събраните по делото доказателства, подкрепящи твърдяното от ищеца, за установената в предприятието на работодателя практика за ползване на отпуски от работниците, вкл. при зараза с Ковид – 19 на техни близки, както и конкретните обстоятелства предпоставили неявяването на ищеца в съответните дни на работа, свеждащи се до това, че друг работник, с когото двамата обитавали едно жилище тогава, бил диагностициран като заразен с Ковид – 19. При това обстоятелство, явяването на ищеца на работа би съставлявало нарушение на противоепидемичните мерки и предпоставка за други негативни последици за него, за работодателя и за трети лица. Настоява се за удовлетворяване на предявените искове след отмяна на неправилното решение на районния съд.

Подадена е и жалба с вх.№3134/28.11.2022г. от Г. Т. А., която преповтаря съдържанието на въззивната жалба срещу решението на районния съд, както и е насочена срещу определение №265/14.11.2022г., с което е оставено без уважение искането на въззивника за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Жалбите са редовни, подадени са в срок и са допустими.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т., чрез упълномощения адвокат, изразява становище за неоснователност на оплакванията на въззивника и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявени от Г. Т. А. срещу „Агро Сип“ООД обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ – да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед №72/18.02.2022г. за налагане на ищеца на 2 дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед №107/18.02.2022г. за прекратяване трудовото правоотношение между страните и за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „работник, отглеждащ селскостопански животни“. В условия на евентуалност /неточно посочено в исковата молба „алтернативност“/, ако горните искове бъдат отхвърлени, ищецът иска да бъде постановено поправяне на вписаното в трудовата му книжка основание за уволнението – иск по чл.344 ал.1 т.4 от КТ.

Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „работник, отглеждащ селскостопански животни“ в свинеферма в с.Л.К. на предприятието на ответника.

Със заповед №72/18.02.2022г. на работника Г. Т. А. за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяването му на работа на 09.02.2022г. и на 10.02.2022г., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение с него е прекратено. Издадена е и заповед №107/18.02.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Както е отбелязано, двете заповеди са връчени на ищеца на датата на издаването им 18.02.2022г.

В исковата си молба ищецът е оспорил уволнението като незаконно на няколко основания. Възразил е, че то не е извършено от двамата представляващи работодателя, както се изисква, като в подкрепа на това ищецът е оспорил автентичността на издадените от работодателя заповеди.

Възразил е още за липса на мотиви за дисциплинарното му санкциониране и за необсъждане на дадените от него обяснения, както и по същество – че неявяването му на работа в посочените два работни дни било обективно обосновано и не съставлявало нарушение на трудовата дисциплина.

С оглед тежестта на въведените от ищеца основания за незаконност, на първо място следва да се обсъди посоченото за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на трудово правоотношение не от надлежните представляващи работодателя.

От справката с Търговския регистър се установява, че към датата на уволнението работодателят „Агро Сип“ООД се е представлявал от двама управители, заедно – Е.И.О. и П.И..

Съгласно отбелязаното, заповед №72/18.02.2022г. е издадена и 3 подписана от двамата управители - Е.И.О. и П.И.. Заповед №107/18.02.2022г. е посочено да е подписана за работодателя от Е.И.О., но е видно, че са положени два подписа.

По повод оспорването от ищеца на автентичността на заповедите, ответникът е поддържал, че същите са подписани от посочените две физически лица. В подкрепа ответникът се е позовал на обясненията, които неговите управители Е.И.О. и П.И. са дали пред първоинстанционния съд, според които обяснения всеки от тях двамата е подписал заповед ите. Но, така дадените обяснения съставляват твърдения на законните представители на ответника на изгодни за него обстоятелства, а не доказателство за тези обстоятелства. Обратното следва от заключението на съдебно – графическата експертиза, назначена във въззивната инстанция. Вещото лице, изготвило заключението, е посочило, че в заповед №72/18.02.2022г. подписът на П.И. е положен от него, но подписът на Е.И.О. не е положен от него, а е имитиран. В заповед №107/18.02.2022г. нито един от двата подписа за „работодател“ не е положен от П.И. и Е.И.О.. Заключението не е оспорено от страните и е изготвено въз основа на специалните знания на експерта, задълбочено и обосновано, поради което подлежи на възприемане.

Или заповед №72/18.02.2022г. не е подписана от управителя Е.И.О., а е подписана само от управителя П.И. /и друго неизвестно лице/. Това означава, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на ищеца само от единия представляващ търговското дружество – работодател, без участието и на другия представляващ същото. Както се отбеляза, двамата управители заедно представляват дружеството, следователно, за да е законно дисциплинарното наказание, необходимо е то да бъде наложено от двамата управители заедно. В случая това не е спазено и дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищеца, респ. следващото от него прекратяване на трудовото правоотношение са незаконни.

Прекратяването на трудовото правоотношение е автоматична последица на наказанието дисциплинарно „уволнение“, като ефектът на прекратяване настъпва с връчване на работника на заповедта за налагане на наказанието.

Нарочна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ не е необходима. Доколкото няма данни и не са твърди от ищеца първо да му е връчена заповед №107/18.02.2022г. за прекратяване на 4 трудовото правоотношение на основание наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“, то тази заповед има само констативен характер.

Независимо от последното, следва да се отбележи, че основание за издаване на заповед №107/18.02.2022г. е незаконно наложеното на работника дисциплинарно наказание, както и тази заповед за прекратяване трудовото правоотношение между страните не е издадена от двамата управители, представляващи търговското дружество – работодател.

Следователно първият предявен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен. Уволнението на ищеца е незаконно и следва да бъде отменено, свързано с което е и основателността на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, като ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди незаконното уволнение длъжност при ответника.

Като е приел друго по горните искове, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено изцяло по предявените искове, като се постанови решение, с което исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ да се удовлетворят. Положителният за ищеца резултат по тези искове, изключва разглеждането на предявения в условия на евентуалност иск по чл.344 ал.1 т.4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата му книжка на основание за уволнение.

В съответствие с неизгодния за ответника резултат първоинстанционното решение следва да се отмени включително и в частта на присъдените в полза на тази страна съдебно – деловодни разноски.

Съобразно чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право да получи от ответника разноските си за водене на делото във всяка инстанция. Те се свеждат до възнаграждението от 1 800 лева, което ищецът е платил за адвокатска защита в първоинстанционното производство. Както с основание е възразил ответникът, така платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е твърде прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване на предвиденото в чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ. На осн.чл.78 ал.5 от ГПК на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в намален размер от 1 000 лева. Във въззивното производство същият е получил безплатна адвокатска защита по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Поради това и на осн.чл.38 ал.2 от ЗА и чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г. К. Г., защитавал безплатно ищеца в тази 5 инстанция, възнаграждение в размер на 780 лева /минимална заплата към датата на определяне на възнаграждението/.

На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на районния съд държавна такса за първоинстанционното производство общо в размер на 100 лева, а в полза на въззивния съд – държавна такса в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 450 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №51/01.07.2022г. по гр.д.№115/2022г. на Районен съд – Г.Т., като

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното уволнение и прекратяването на трудовото правоотношение на Г. Т. А. с ЕГН ********** от гр.Д., извършени със заповед №72/18.02.2022г. и заповед №107/18.02.2022г. на управителите на работодателя „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т., ул.“***“№8 и

ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Т. А. с ЕГН ********** от гр.Д., на заеманата от него преди уволнението длъжност „работник, отглеждащ селскостопански животни“ в предприятието на „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т..

ОСЪЖДА „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т., ул.“***“№8, да заплати на Г. Т. А. с ЕГН ********** от гр.Д., сумата 1 000 лева – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т., ул.“***“№8, да заплати на адвокат Г. К. Г. с ЕГН ********** от гр.Д., сумата 780 лева - възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на въззивника.

ОСЪЖДА „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т., ул.“***“№8, да заплати по сметка на Районен съд – Г.Т. сумата 100 лева – държавна такса за първоинстанционното производство.