Определение № 30256 от 25.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30256 гр. С., 25.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110112003 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 175145295, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Ирина Иванова Зашева - изпълнителен директор против В. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ********.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на назначения особен представител на ответника, като в предвидения от закона срок последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковата претенция.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена въз основа на заявление по ч.гр.дело № 19967/2020г„ Софийски районен съд е разпоредил ответникът да заплати на ищеца следните суми: главница - 2 227.16 лева /две хиляди двеста двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането; обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва за периода от 25.05.2017г. до 12.03.2020г. вкл. - 632.88 лева /шестстотин тридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/; съдебни разноски в заповедно производство, представляващи държавна такса в размер на 57.20 лева /петдесет и седем лева и двадесет стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/.

Твърди се, че заповедният съд е указал на ищеца, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поР. което и на основание чл.

415, ал. 1, т.2 от ГПК, съдът указва, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, следва да се предяви иск относно вземането, предмет на заявлението.

Ищецът твърди, че на 03.07.2008г. между "АЛФА БАНК" АД, действащо чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 831694000, понастоящем „Юробанк България“ АД, и В. Р. П., ЕГН 850617704 е сключен Договор за потребителски кредит № 106-252/2008.

Съгласно последния банката предоставя на В. Р. П., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, банков кредит в размер на 5 100.00 лева /пет хиляди и сто лева/ с краен срок за окончателно издължаване на кредитните суми до 03.07.2016г., а същият се задължава да го върне заедно с начислените договорни лихви, разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски с размери и падежи, подробно описани в чл.10 от договора за кредит.

Твърди се, че с договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. „АЛФА БАНКА КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 831694000, в качеството си на цедент, прехвърля на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК 175405921, в качеството му на цесионер, вземания по договори за кредит, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва, срещу посочената в договора цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента. Сред цедираните вземания фигурира и вземането спрямо В. Р. П., ЕГН **********, произтичащо от сключения между него и „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ Договор за потребителски кредит № 106-252/2008 от 03.07.2008г. Към 25.03.2010 г. - датата на прехвърлянето на вземането от цедента дължимата от В. Р. П., ЕГН 850617704 сума възлиза на общо 5 749.35 лева.

Сочи се, че на 29.03.2010г. се сключва Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК 175405921, в качеството на цедент, от една страна и „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК 175145295, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, в качеството на цесионер. С него „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК 175405921, като продавач, прехвърля на „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК 175145295, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, всички свои вземания по отношение на В. Р. П., ЕГН 850617704, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 106-252/2008 от 03.07.2008г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/, видно от извлечение от Приложение към договора за цесия.

Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършените цесии и за новия си кредитор, а именно „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК 175145295, тогава „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ.

„АЛФА КРЕДИТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД от своя страна, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, действащо като обслужващо дружество по смисъла на чл. 18 от 2

Закона за дружествата със специална инвестиционна цел от 2003г. (отм.), по възлагане на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ сключва Договор за събиране на вземания от 29.03.2010г. с „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК 175405921. Предмет на последния е извършване от страна на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК 175405921, в качеството на изпълнител, на действия по извънсъдебно събиране на вземания за сметка на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, произтичащи от потребителски кредити с първоначален кредитор „АЛФА БАНКА“ - КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК 831694000.

Твърди се, че със Споразумение от 18.07.2010г., сключено е упълномощения представител на кредитора „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, длъжникът В. Р. П., ЕГН 850617704 признава съществуването на дълга си, като страните постигат уговорка за разсрочено погасяване на задължението при следните условия, подробно описани в чл. 7 от споразумението, както следва: първоначална вноска в размер на 100.00 лева, дължима на 18.09.2010г., последващи ежемесечни вноски, всяка в размер на 100.00 лева, дължими на всяко 18-то /осемнадесето/ число в периода от 18.10.201 Ог. до 20.04.2017г., като последната вноска се явява изравнителна. Така е уговорен краен срок за окончателно издължаване на процесното задължение до 20.04.2017г.

Ищецът твърди, че е налице неизпълнение по смисъла на Споразумение от 18.07.2010г.

С оглед настъпване на крайния срок за издължаване на дължимите суми на дата 20.04.2017г. съгласно чл.7.4 от споразумението и неизпълнение на поетите задължения, непогасената част от задължението става изцяло изискуема и дължима на посочената дата.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 175145295, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Ирина Иванова Зашева изпълнителен директор и В. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ********, че съществува вземане на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 175145295, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Ирина Иванова Зашева изпълнителен директор и В. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ******** дължи сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 3.6.2020 година по ч.гр.дело № 19967/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: главница - 2 227.16 лева /две хиляди двеста двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането; обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.05.2017г. до 12.03.2020г. вкл. - 632.88 лева /шестстотин тридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/.

Прави се искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените разноски пред заповедния и исковия съд.

3

С отговора на исковата молба се оспорва представителната власт на подписалия споразумението представител на „С.Г. Груп“ ООД да е бил упълномощен да извършва действия във връзка с получения от ответника кредит. В този смисъл ответникът оспорва споразумението като подписано от лице, което не е оправомощено да извършва такива действия, поР. което и доверителят ми не се е задължил по същото споразумение.

С отговора на исковата молба е заявено възражение за изтекла погасителна давност.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени обективно съединени установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:

- иск за главница с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с 79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- иска за мораторна лихва с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване: размера и основанието на вземането си, наличието на представителна власт на лицето подписало процесното споразумение, размера на дълга и размера на претендираната лихва, както и изпадането на длъжника в забава за претендирания период.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване точно изпълнение.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива с исковата молба - съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства.

Обявява на страните, че по искането за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото дъбен заседание.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.