Решение № 282 от 27.11.2019, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 275/2019
- Вид
- Решение № 282
- Подписан
- 27.11.2019
- В сила
- 20.12.2019
- Състав
- АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 185 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 186, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 187, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 191 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 194 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 196 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 76, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21, ал.21 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 15, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 26, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 28, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 7, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 8 · Закон за нормативните актове
- чл. 22 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 22, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 35 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 35, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 35, ал. 2, т. 2 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 35, ал. 3 и ал. 5 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 35, ал. 3 и ал. 5 · Закон за управление на отпадъците
- § 1, т. 17 · Закон за управление на отпадъците
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
27.11.2019
Град
Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски административен
Съд състав
На
30.10.
Година
2019
В публично заседание и следния състав:
Председател
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
Членове
Айгюл
Шефки
Мария
Божкова
Секретар
Мелиха
Халил
Прокурор
Делчева като разгледа докладваното от
Ангел
Момчилов
Адм. дело номер
275 по описа за
2019 година.
Производството е по чл. 191 във вр. с чл. 185 и сл. от АПК.
Депозирана е жалба от адв. Ю.Д., действащ в качеството си на пълномощник на „РЕЙСЪР АУТО“ ЕООД ***, против разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Кирково/Наредбата/, приета от Общински съвет – Кирково, в частта относно въведеното изискване за притежаване на съответното разрешение по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по „събиране“ и „транспортиране“ на ИУМПС.
Въведени са доводи, че оспорената разпоредби е нищожна, при условията на евентуалност незаконосъобразна като несъответстваща на нормативен акт от по-висока степен.
Излага съображения, че „РЕЙСЪР АУТО“
ЕООД *** е дружество, което развива дейност по събиране и транспортиране, съгласно ; 1, т. 41 и т. 43 от ЗУО, на излезли от употреба моторни превозни средства/ИУМПС/ на територията на цялата страна. Сочи, че ИУМПС имат характеристиките на отпадък по смисъла на закона за управление на отпадъците/ЗУО/, като процесната Наредба е издадена на основание чл. 22 от ЗУО.
С оглед обстоятелството, че дружеството разполага с регистрационен документ, по силата на който има право да извършва посочените дейности по събиране и транспортиране на ИУМПС, то се явява адресат на Наредбата, респ. въведените в нея ограничения имат действие по отношение на жалбоподателя, в качеството му на лице, което има право да събира и транспортира ИУМПС на територията на цялата страна. Предвид това за жалбоподателя възниквал правен интерес от настоящето оспорване.
Релевира съображения, че оспорената разпоредба се явява незаконосъобразна, тъй като противоречи на чл. 35, ал. 2, т. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗУО, съгласно които режимът на дейностите по § 1, т. 43 и т. 43 от ДР на ЗУО не е разрешителен (лицензионен), а регистрационен. В случая разрешително се изисквало само за дейностите по чл. 35, ал. 1 от ЗУО, между които не попадали събирането и транспортирането на отпадъци/ИУМПС/. Нормата на чл. 35, ал. 5 от ЗУО изрично сочела, че регистрационният документ за дейностите по чл. 35, ал.
2, т. 2 от ЗУО (събиране и транспортиране), се издавал винаги отделено от останалите разрешителни и регистрационни документи. Несъмнено било, че за тези дейности режимът е регистрационен, а не както е предвидено в оспорената разпоредба – само след издаване на разрешение по ЗУО (лицензия).
Подобна била и уредбата в чл. 17 от
Наредбата за ИУМПС, която предвиждала, че дейностите по събиране и транспортиране и по третиране на ИУМПС се извършвали от лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна, респ. да отмени разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Кирково/Наредбата/, приета от Общински съвет – Кирково, в частта относно въведеното изискване за притежаване на съответното разрешение по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по „събиране“ и „транспортиране“ на ИУМПС.
Претендира присъждането на деловодни разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. От пълномощника адв. Ю. Д. е постъпила молба, в която са изложени подробни съображения в подкрепа на депозираната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор Д. изразява становище за основателност на оспорването.
Ответникът по жалбата Общински съвет –
Кирково, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбите.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 353 от
29.03.2018 год. по Протокол № 34 от заседание на Общински съвет – Кирково, проведено на цитираната дата, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 22, ал.
1 от ЗУО, е приета Наредба за управление на отпадъците на територията на община Кирково/Наредбата/.
Приемането на Наредбата е извършено от Общински съвет – Кирково при наличие на кворум, като в гласуването са участвали 28 общински съветници, от които при вземането на решението за приемането на Наредбата, „ЗА” са гласували всички 28 общински съветници. Решението е гласувано и прието въз основа на внесен проект, публикуван на официалния сайт на община Кирково на 17.01.2018 г.
Процесната норма на чл. 65, ал. 1 от Наредбата въвежда изискването дейностите по събиране, транспортиране, временно съхраняване и разкомплектоване на излязло от употреба моторно превозно средство/ИУМПС/ да имат право да извършват само от лица, притежаващи съответното разрешително по чл. 35 от ЗУО.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че въведеното оспорване от „РЕЙСЪР АУТО“ ЕООД *** против разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Кирково, в частта относно въведеното изискване за притежаване на съответното разрешение по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по „събиране и транспортиране“ на ИУМПС, е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
В тази връзка предмет на протеста е конкретна разпоредба на цитирания подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, като в съответствие с нормата на чл. 186, ал. 1 от АПК, гражданите, организациите и органите могат да оспорват подзаконов нормативен акт, чиито права за засегнати от него или за които той поражда задължения.
Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето - чл. 187, ал. 1 от АПК.
В конкретния случай очевидно по отношение на „РЕЙСЪР АУТО“ ЕООД *** е налице правен интерес от оспорването, респ. налице са предпоставките на чл. 186, ал. 1 от АПК предвид обстоятелството, че дружеството е регистрирано и притежава Регистрационен документ № *** от *** г. за извършване на дейност по транспортиране (събиране и транспортиране), в съответствие с § 1, т. 41 и 43 от ДР на ЗУО на територията на цялата страна на отпадъци – излезли от употреба превозни средства и излезли от употреба превозни средства, които не съдържат течности или други опасни компоненти/л. 16 от делото/.
Съдът намира тези обстоятелства за безспорно установени по делото, с оглед липсата на възражение по тях от страна на ответника и съдържанието на гореописаните доказателства.
Разгледано по същество оспорването се явява основателно, по следните съображения: