Решение № 215 от 17.06.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. гр. Димитровград, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610101517 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че на 10.10.2004г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ЕАД, с правоприемник ищеца „Юробанк България“АД, като кредитодател, и ответника Ж. Д. Т., като кредитополучател, бил сключен Заявление-договор за издаване на кредитна карта №***, по силата на който Банката предоставила на ответника кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта, в размер на 500 лева. Съгласно ОУ за издаване и използване на карта EUROLINE, неразделна част от Договора, картодържателят дължал на Банката следните такси: такса за одобряване на кредит- 25 лева, месечна такса за обслужване на кредит- 2,50 лева на месец, такса за ползване на кредит в брой – 3% /минимум 10 лева/, такса за ползване на кредит над кредитния лимит- 5%, такса за предсрочно плащане- 15 лева, такса за преиздаване на карта/ПИН код 5 лева.

Кредитополучателят дължал лихва в размер на 18,5% при покупки и лихва в размер на 18,5% при теглене на пари в брой. С уведомление от 09.07.2020г. Банката уведомила ответника ,че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит, същия е обявен за изцяло и предсрочно изискуем.

Поради неизпълнение на задължението по договора за кредит в указания срок, на 19.05.2023г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Образувано било ч.гр.д. №627/2023г. по описа на РСДимитровград, по което съдът на 25.05.2023г. издал Заповед №291 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Със същата разпоредил на длъжника да заплати на Банката-ищец неплатени задължения по Заявление-договор за издаване на кредитна карта №*** от 10.10.2004г., а именно: сумата от 456,17 лева главница 1 за периода от 03.01.2020г. до 15.05.2023г.,сумата от 144,95 лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.01.2020г. до 24.07.2020г., сумата от 80,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 15.05.2023г., сумата от 245,33 лева, представляваща такси за период от 03.01.2020г. до 15.05.2023г., сумата от 120 лева, представляващи разноски по уведомяване за период от 03.01.2020г. до 15.05.2023г., държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23 .05.2023г. до окончателното й изплащане. Тази заповед била връчена на длъжника, която в законоустановения срок депозирала възражение срещу нея, в което твърди, че не дължи изпълнение на задължението по нея. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против Ж. Д. Т.. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено че ответникът дължи на „Юробанк България“АД сумите визирани в Заповед №291/25.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№627/2023г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.

В законоустановения срок, ответникът Ж. Д. Т. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че оспорва предявения иск по основание и размер. Заявява, че посочените условия в договора нарушавали разпоредбите на ЗПК в частта на таксата за одобрение, такса предсрочно погасяване, такса за ползване на кредит, за обслужване и за преиздаване на кредитна карта. Тези клаузи били нищожни изначално и това определяло договора като такъв. Видно от исковата молба било, че кредитът е станал изискуем още през 2015г., а предявеният иск бил след 8 години. През това време ищецът начислявал всички лихви, заложени в договора, като по този начин сумата нараснала многократно. Счита, че ищецът загубил правото си на предявяване на вземането, поради настъпила давност на същото.

Оспорва датата, от която ищецът твърди, че ответника била уведомена за предсрочното прекратяване на договора. Поддържа ,че такова уведомяване не било направено, въпреки което била натоварена със задължение да плати сумата от 120 лева за уведомяване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетото като доказателство по делото Заявление за издаване на кредитна карта подадено на 10.10.2004г. от Ж. Д. В. до „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД, същата е поискала да й бъде издадена кредитна карта. Посочила е, че в случай на приемане на заявлението иска да бъде обработена транзакция на стойност 521,60 лева, платима на 24бр.вноски. Декларирала е срещу подпис, че е запозната с общите условия на договора и разбира, че „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД има право да отхвърли заявлението без да посочи причини за това. Съгласно приложените към заявлението Общи условия, т.10 предвижда,че картодържателят може да изплати задължението си в срока, определен в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихви или на части. В този случай той трябва да изплати най-малко минималната месечна вноска, така както е определена в приложението, както и всички задължения за които е в забава и всяка сума, с която е 2 превишил кредитния лимит. Т.11.1 от ОУ предвижда, че за предоставянето и управлението на кредитната линия и за другите услуги, свързани с плащания чрез картата, картодържателят ще заплаща на Дружеството възнаграждение, включително, но не само лихва, описано подробно в приложението към настоящите условия. В т.15.1 б.а от ОУ било предвидено, че Дружеството има право да прекрати Договора с картодържателя и да обяви картата за невалидна, ако картодържателя не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения.

От извършена от съда служебна справка в Търговския регистър се установява, че с Договор за продажба на предприятие между „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД и „Българска Пощенска банка“АД /сега „Юробанк България“АД/ от 24.05.2005г., първото Дружество продава и прехвърля на второто Картовото си предприятие, което включва цялата дейност на продавача. Датата на която се счита, че Картовото предприятие е прехвърлено е 26.03.2005г.

Във връзка с горепосочения Договор, с Решение №6/03.06.2005г. по ф.д.

№5992/2002г. на СГС, съдът е вписал в Регистъра на търговските дружества по партидата на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД прехвърлянето на картовото му предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, свързани с издаването на кредитни карти с логото, дизайна и марката Euroline на „Българска Пощенска банка“АД /с настоящо наименование „Юробанк България“АД/.

Видно от представеното от ищеца Извлечение за движението по сметката на ответника, във връзка с издадената й кредитна карта Euroline/Mastercard е, че през периода от 14.10.2004г. до 24.10.2023г. е имало многократно усвояване и погасяване на суми по отпуснатия кредитен лимит. Първото плащане с картата е извършено на 14.10.2004г. От въпросното извлечение се установява, че първоначално с кредитната карта са извършени общо 24бр.месечни плащания в полза на „Технополис, покупка на вноски“, като последното такова е на 14.09.2006г. Така извършените плащания чрез кредитната карта на 24бр.месечни вноски, всяка в размер на 21,73 лева или общо 521,52 лева, съответства на заявеното от ответника в Заявление за издаване на кредитна карта от 10.10.2004г. за извършване на първа транзакция. След погасяване на задълженията във връзка с извършените с кредитната карта плащания на горепосочените 24бр.месечни вноски, ответникът многократно е теглила чрез картата от банкомат различни суми, както и е заплащала стоки, а задълженията си е погасявала на вноски. Последното плащане за погасяване на задължения по кредитната карта е извършено на 03.07.2020г., като в „Юробанк България“АД е била платена сумата от 120 лева. След тази дата, до 24.10.2023г. в Извлечението няма данни за извършени други плащания на задълженията на ответника.

С Покана за изпълнение от „Юробанк България“АД ответникът била уведомена, че е прекратила плащанията, произтичащи от Договор за кредит, сключен с Банката и е в трайно просрочие. Поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит „Юробанк България“АД обявява същия за изцяло предсрочно изискуем. Посочено е, че към 15.05.2020г. задълженията по договора са в общ размер на 3

791,47 лева, от които: 671,50 лева- главница, 119,97 лева – лихви. На ответника е даден срок, в който да заплати задълженията си към Банката. Поканата за изпълнение е изпратена за връчване чрез ЧСИ Захари Запрянов №875 с район на действие ОС-Хасково. От приложените по делото писмени доказателства във връзка с връчването на въпросното уведомление се установява, че Ж. Д. Т. е била търсена от служител на горепосочения ЧСИ на адреса й в Димитровград, ул.“***, но не е била открита, като по данни на съседи тя не живеела на адреса. На 09.07.2020г. било залепено уведомление по чл.47 от ГПК на горепосочения адрес, като в двуседмичния срок ответника или неин пълномощник не се явили в канцеларията на ЧСИ, за да получи уведомлението, поради което задължението станало изцяло предсрочно изискуемо, считано от 24.07.2020г.

На 19.05.2023г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника Ж. Д. Т., като искал да бъде издадена заповед за изпълнение, с която на ответника да се разпореди да плати на заявителя сумата от 456,17 лева главница за времето от 03.01.2020г. до 15.05.2023г., договорна лихва за периода от 03.01.2020г. до 24.07.2020г. в размер на 144,95 лева, мораторна лихва за времето от 14.05.2020г. до 15.05.2023г. в размер на 80,82 лева, такси 245,33 лева за периода от 03.01.2020г. до 15.05.2023г., разноски за уведомяване в размер на 120 лева за периода от 03.01.2020г. до 15.05.2023г., законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 505 лева разноски по делото. В тази връзка в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№627/2023г., по което на 25.05.2023г. съдът издал Заповед №291 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за горепосочените суми. Тази заповед била връчена на ответника, която в законоустановения срок подала възражение против нея с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Поради това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането му.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице К. Н., което съдът кредитира като обосновано и безпристрастно дадено, във връзка с процесното заявление за издаване на кредитна карта, на ответника е била издадена такава, како към 15.05.2023г.- датата на съставяне на извлечението от счетоводните книги на ищеца, задължението на ответника по процесния Заявление-договор за издаване на кредитна карта №***/10.10.2004г. е в общ размер на 927,28 лева, от които главница- 456,17 лева, договорна лихва- 144,95 лева, обезщетение за забава- 80,83 лева и такси 245,33 лева. Към датата на изготвяне на експертизата няма данни за допълнителни начисления или плащания по процесния Заявление-договор, които да променят гореописаните суми.

В заключението си вещото лице посочва, че първото частично непогасяване по кредита е възникнало на 29.06.2018г. със сумата от 5,37 лева. От тази дата нататък са извършвани само частични плащания в общ размер на 290 лева, които не са покрили напълно това и нововъзникналите през следващите периоди задължения. Периодите, през 4 които ответникът не е обслужвал/плащал кредита са тези заключени между датите 20.06.2018г. и 08.07.2021г. След 29.06.2018г. ответникът е направила общо 5 плащания, от които на 05.11.2018г. в размер на 20 лева, на 31.01.2019г. в размер на 100 лева, на 23.10.2019г. в размер на 25 лева, на 15.11.2019г. в размер на 25 лева и на 03.07.2020г. в размер на 120 лева.

Разпечатката съдържа 22 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70954595-ceca-4040-ad62-3b785ee9fbea