Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 22.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 134/2025
Вид
Решение № 72
Подписан
22.04.2026
Състав
Атанас Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Благоевград, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело № 20251200900134 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от А. И. К., ЕГН ********** и Г. И. К., ЕГН **********, чрез адв. Г. Д., против „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407.

*******************

Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 от Кодекса за застраховането, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. С текстовете на т. 1 и т. 4 от същата разпоредба, е предвидено, че в тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, както и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.

Твърди се, че към датата на възникване на застрахователното събитие, за 1 моторното превозно средство, предизвикало описаното пътно-транспортно произшествие е сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, при ответника – „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК: 121718407, валидна до 18.02.2022 г.

Твърди се, че със заявления, отправени до „ДЗИ-ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането /КЗ/ са заявени претенции от страна на г-н А. И. К. и г-н Г. И. К., да им бъдат изплатени сумите от по 302 500 /триста и две хиляди и петстотин лева/ или общо 605 000 /шестстотин и пет хиляди/ лв., като обезщетение за неимуществените вреди, които същите търпят в вследствие от въпросното ПТП, което е отказано от страна на застрахователя.

Прави се довод, че са налице всички елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на ответника по делото, а именно – виновното и противоправно поведение на водача на пътното превозно средство, намиращо се в пряка причинна връзка с вредоносния резултат и нанесените на г-н А. И.

К. г-н Г. И. К. вреди и валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност за автомобилисти“, по силата на която същите следва да бъдат обезщетени от застрахователя.

Прави се пред съда искане, да се осъди ответника, да заплати на ищеца А. И. К. сумата от 250 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2024 г. – датата на искането до застрахователя, до окончателното изплащане.

Прави се пред съда искане, да се осъди ответника, да заплати на ищеца А. И. К. сумата от 2500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на процесния инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

Претендира и сторените по делото разноски.

Прави се пред съда искане, да се осъди ответника, да заплати на ищеца Г. И. К. сумата от 250 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2024 г. – датата на искането до застрахователя, до окончателното изплащане.

2

Прави се пред съда искане, да се осъди ответника, да заплати на ищеца Г. И. К. сумата от 2500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на процесния инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 27.01.2026 г., съдът е изменил предявените искове за неимуществени вреди от 250 000 лв. на 70 000 евро за всеки.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Ответникът не оспорва твърдението, че към датата на пътния инцидент е съществувало валидно застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № Е ***.

Навежда се, че към исковата молба е представена присъда № 6/07.02.2024 г. по НОХД № 1250/2023 г. по описа на ОС Благоевград, за която не е отбелязано дали е влязла в сила. Сочи се, че след извършена справка с системата ЕПЕП, установил ответника че присъдата е влязла в сила на 23.02.2024 г., като с оглед постановената и влязла в сила присъда и на основание чл. 300 от ГПК, за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, постановената присъда има задължителна сила за относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По силата на посочената правна норма и диспозитива на присъдата, в настоящото производство не следва да бъдат подложени на разглеждане следните обстоятелства: че е настъпило процесното ПТП, че извършител е И. К. - баща на ищците и съпруг на починалата пътничка в автомобила, че в резултат от произшествието е настъпила смъртта на М. К. пътничка в автомобила, управляван от И. К., които обстоятелства ответника и не оспорва.

Поддържа се, че ако се установи основание на исковете, то искове в размер на по 250 000 лв. за неимуществени вреди са завишени по размер и не съответстват на действително претърпените морални вреди от страна на ищците. Сочи се, че претенциите на ищците не са съобразени с критерия „по справедливост" и с практиката на съдилищата при компенсиране на вреди при аналогични случаи. Съгласно константната практиката на ВКС критерият „по 3 справедливост”, посочен в чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички релевантни към определянето на размера на обезщетението обстоятелства - възрастта на майката и на синовете към момента на смъртта, дълбочина на създадената връзка, реални възможности за поддържането на тази връзка, наличието на отделно семейство на преживелите наследници от починалия им родственик, отделните домакинства, дори различни държави, в които са живели. При определянето на справедлив размер на обезщетение следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, включително посочените по - горе.

Също, следва да се отчете и приноса от страна на починалата наследодателка към настъпването на произшествието и произлезлите от него вреди. При определяне на справедлив размер на обезщетение задължително следва да бъде съобразена и социално икономическата ситуация в страната.

Ответника въвежда възражение за принос от страна на починалата жена към настъпването на вредоносния за нея резултат от деликта. Постановената присъда не е пречка за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деликта, да подложи на разглеждане и се произнесе по въведени в процеса възражения. С настоящия отговор въвежда ъзражение за съпричиняване от страна на починалата жена към настъпването на собствените й тежки увреждания, довели до летален изход посредством пътуването без поставен предпазен колан. Твърди се от ответника, че в случай, че е пътувала с поставен колан, то нямало да настъпят установените при нея тежки травми, които са причинили смъртта й и съответно - *****. Прави се довод, че е налице основание да се приеме, че с деянието си /в настоящия случай - бездействие/, които представляват нарушение на задължение по ЗДвП /чл. 137 а/ пътуващата в автомобила жена е допринесла към настъпването на вредоносния за нея самата резултат от деликта. Това обстоятелство следва да бъде взето предвид, на основание разпоредбата на чл.

51, ал. 2 от ЗЗД, при определянето на справедлив размер на обезщетение в настоящото производство, като сумата за обезщетение бъде съразмерно намалена на коефициента на принос, в случай, че се установи основание за присъждането на обезщетение.

Ответникът твърдението на ищците в исковата молба, че след настъпилото събитие те „съществено и трайно са се променили в негативна насока“, твърдението, че е настъпило отчуждаване от околния свят, ****.

4

Оспорват се исковете за обезщетение на имуществени вреди, тъй като в исковата молба не е изложено каквото и да било твърдение за нанесени на ищците имуществени вреди от процесния деликт, поради което предявените искове за обезщетение на имуществени вреди от по 2 500 лв. от всеки от ищците не следва да бъдат допуснати до разглеждане до отстраняване на недостатъците.

Оспорва се и претенцията за лихва, тъй като към исковата молба са приложени известия за доставяне, от които не се установява какъв документ е бил доставен. С отговора на исковата молба ответника представя писмата претенции, изпратени от името на ищците, видно от описаните приложения в които не е бил представен какъвто и да било документ, по силата на който да може да бъде установено основанието на предявените претенции. Началната дата, от която застрахователят дължи изплащане на законна лихва за забава е уредена в разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което оспорва ответника изцяло твърдението, че застрахователя е изпаднал в забава. От друга страна, от страна на претендиращите лица не е била представена банкова сметка, по която да може да бъде изпълнено задължението за изплащане на обезщетение /в случай, че бъде установено основанието му/, поради което по силата на разпоредбата на чл. 380 от КЗ това има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва. Поддържа се, че претенцията за лихва е неоснователна, тъй като ответника не е изпадал в забава да изпълни задължението си. Забавата се дължи на поведението на самите ищци - непредставяйки документи, установяващи основанието на претенциите си и банкови сметки, са поставили ответното дружество в обективна невъзможност да изпълни задължението си да се произнесе по предявените претенции и да определи и изплати обезщетение, поради което ответникът не следва да понесе негативите от недобросъвестното поведение на претендиращото лице.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 е направил искане за привличане на трето лице помагач, като с определение № 420/ 25.07.2025 г., пост. по т. д. № 134/ 2025 г. по описа Н ОС – Благоевград, съдът е конституирал като трето лицепомагач лицето И. А. Т., ЕГН **********, на страната на ответникът „ДЗИ 5 общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 по т. дело № 134/ 2025 г. по описа на ОС - Благоевград.

В срока за отговор на исковата молба, е предявен обратен иск от „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, против И. А. Т, ЕГН *** Поддържа се в исковата молба по обратния иск, че съгласно присъда № 6/07.02.2024 г. по НОХД № 1250/2023 г. по описа на ОС Благоевград, И. А. К. е признат за виновен в това, че *** г., около *** часа на път II- 84 от пътната мрежа на Република България, в района на *** км., местността „Б.“, землището на с. Б., общ. Р., при управление в посока гр. Р.на моторно превозно средство - лек автомобил „О. А.“ с рег. № ***, собственост на Г. К., е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, като в резултат на скоростта и износените задни гуми се е стигнало до частично странично занасяне на автомобила и загуба на странична устойчивост и чл. 139, ал. 1, т. 4 ЗДвП - управлявал МПС със задни гуми, негодни за експлоатация, с износен протектор с дълбочина 3 мм, които са станали причина за намалено сцепление с настилката - влажна и хлъзгава, при което е допуснал ПТП с движещия се в насрещната лента в посока гр. В. л.а. „А. А-6“ с рег. №., собственост на „Д.“ ООД, гр. П., управляван от Веселин Г.ев Фърцов от гр. П. и по непредпазливост причинил смъртта на М.

Г.. К.а, ЕГН ********** от гр. Р. - пътник на предната дясна седалка в л.а. „О.

А.“, деяние, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. с чл. 342, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.