Решение № 2548 от 06.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11329/2025
- Вид
- Решение № 2548
- Подписан
- 06.07.2026
- Състав
- АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 24 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 · Закон за пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2548 гр. София, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110211329 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на З. Г.
П. срещу НП № 9356/15.05.2025 г., издадено от началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2011 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева. От страна на жалбоподателката се иска отмяна на постановлението, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния и материалния закон (които твърдения ще бъдат обсъдени по-долу), срещу които твърдения с конкретна аргументация възразява административно-наказващият орган (чрез процесуален представител), претендирайки потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) еднозначно следва - освен оправомощаването на наказващия орган за издаване на НП от вида на процесното, респективно оправомощаването на актосъставителя за съставяне на АУАН от съответния вид, с писмени заповеди на председателя на УС на АПИ – още описаното в НП от фактическа страна, към което съдът препраща и с което съдържание, налично по делото, страните са запознати (по този начин настоящата инстанция, явяваща се такава по фактите, излага еднозначно установената от нея фактическа обстановка, избягвайки преповтаряне), както и това, че жалбоподателката е извършвала дейност (в процесната хипотеза) като водач в полза на превозвач, явяващ се търговско дружество.
При това положение материалният закон е приложен правилно, като липсват и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл.
84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН. За съставомерността на деянието е без всякакво значение кое лице е имало изобщо правото да получи съответното разрешение и кое лице се явява превозвач; отговорността на въззивника е напълно съобразена с уредбата по чл. 24 от ЗАНН и е основана на собственото му поведение във връзка с прякото извършване на превоза, а липсата на съответното 1
(процесното) разрешение се явява условие, при което се извършва деянието. В чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11 от 03.07.2011 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС липсва изискване в съответната проверка и/или при съставяне на АУАН непременно да участват и длъжностни лица от състава на МВР, а е установено правно основание за оказване на съответното съдействие (чл. 36), респективно е установено правомощие и за органите на МВР да участват в/извършват съответните проверки, включително да съставят съответните АУАН (чл. 37, ал. 1), т. е. дадена е възможност за осъществяване на контролна дейност от органите на повече от една административни структури.
Имайки предвид изложението по НП касателно това кои са нарушените разпоредби, няма съмнение за препращане (по чл. 53, ал. 2 от ЗП) към коя конкретна хипотеза по ал. 1 на чл. 53 от ЗП се касае.
Уредбата по чл. 53, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от ЗП се явява специална по отношение на тази по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (и като такава изключва приложението й), доколкото касае по-тясната категория на движение по съответния път конкретно без необходимото разрешение, т. е. по-тясна категория засегнати обществени отношения. Стойността на превишението на допустимото натоварване на ос (за което допустимо натоварване съответното разрешение не е необходмо) е с над 10 тона (касае се за поведение, което много сериозно застрашава обществените отношения по поддържане на пътищата в изправност), поради което не само не може да се касае за хипотеза на маловажен случай по смисъла на по чл. 28 от ЗАНН, но и с оглед уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН не може да се следва по-леко наказание (като от гледна точка на имущественото състояние на нарушителката се държи сметка за това, че същата като водач на подобен род превозни средства има поначало възможност да реализира доходи и то в относително добри размери съгласно това, което се явява общоизвестно). При всяко положение жалбоподателката е действала най-малкото в условията на непредпазливост като форма на вината, при което положение деянието се явява наказуемо по административен ред (чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН).
При цялостната и служебна проверка по чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира основания за отмяна или изменение на обжалваното постановление. Така НП следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН. При този изход от делото е налице основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ в размер, съобразен с фактическата и правната сложност на делото, при съобразяване и на уредбата по ЗВЕРБ, съгласно чл. 63д, ал. 4 (използваната в тази разпоредба граматическа форма „те са били защитавани“ е непрецизна, като чисто логически съответното правило няма за каква друга хипотеза да се отнася освен до представителство в полза на органа, издал съответния акт по чл. 58д от ЗАНН) и ал. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 9356/15.05.2025 г., издадено от началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ.
Осъжда горепосочената жалбоподателка да заплати на АПИ сумата от 75 евро – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2