Решение № 186 от 08.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Кюстендил, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500070 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 ГПК.

С решение №54 от 18.01.2023г. постановено от Кюстендилския районен съд, по гр.д.№158/2022г., по молба на А. А. Ф. са постановени мерки за защита от домашно насилие, извършено на 27.10.2022Ч., около 11.30ч., в гр.Кюстендил, ул.*** от Б. Ц. Г., ЕГН **********, адрес гр.Кюстендил, ул.***, спрямо А. А. Ф., ЕГН ********** с с.Багренци, общ.Кюстендил , на 27.10.2022г., около 11:30ч, ул.***.Наредено е на Б. Ц. Г., ЕГН **********, с посочения адрес, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие, спрямо

А.

А.

Ф.,

ЕГН

**********, адрес общ.Кюстендил, с.Багренци.Забранено е на Б. Ц. Г., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ул.***, да приближава А. А. Ф.,ЕГН **********, непосредствено и на разстояние не по – малко от 200м, в границите на което може да осъществи контакт с нея, както и жилището ,което обитава в момента, и всяко друго жилище, в което се установи за в бъдеще, както местоработата й, и местата за социални контакти, за срок от 12 месеца.Постановено е в полза на Б. Г. да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение по чл.21, ал.3 1

ЗЗДН за последиците от неизпълнението й.Б. Г. е осъден да заплати по сметка на КнРС глоба в размер на 1 200.00 лв, а в полза на бюджета на съдебната власт 25.00 лв. държавна такса.Б. Г. е осъден да заплати на А. Ф. разноски за производството в размер на 600.00 лв. В законоустановения срок по делото е постъпила жалба от Б. Г.. В подадената жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението.Въззивникът счита, че не са били доказани посочените в молбата фактически обстоятелства.Позовава се на събраните свидетелски показания – А.Б., служител РЗПБЗН, участвал в проверката и установил, че по отношение на А. Ф. са били изречени само думите „ че е чистачка на селски кенефи“ без никакви агресивни действия спрямо нея.Показанията на свид.Б. Г. – съпруг на молителката са оценени, като ненадеждни тъй като той не е очевидец на случая.Сочи се противоречие с обстоятелства, относно местонахождението на свид.М. и молителката по време на проверката, както свид.Б. сочи, че не са влизали в жилищната сграда, а в молбата на А. Ф. се твърди, че си тръгнали преди приключване на проверката.Свид.Х. установила, че между молителката и жалбоподателя не е имало пререкания – заплахи на висок тон, псувни и пр.Едновременно с посочените твърдения въззивникът счита, че дори и изречени такива слова те не разкриват акт на психическо, емоционално насилие – прави признание за направена квалификация по отношение на молителката, че същата е „специалистка по отпушване тръби на тоалетни“ равностойно на „отпушвачка на тоалетни“, но счита, че по този начин акт на насилие не е осъществен.Вербална агресия според същия не е имало, представения амбулаторен лист , също не доказва обективно състояние на молителката – тревожност, депресивност в резултат на дадената неприятна квалификация.За посочения в амбулаторния лист период молителят бил извън страната, в продължение на 1 година.При постановяване на решението било допуснато и съществено нарушение на процесуални правила.На първо място в мотивите съдът се е позовал и на декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която няма самостоятелно доказателствена сила при наличие на други доказателстваналичие на свидетели.Въведена е ограничителна мярка – забрана за достъп на разстояние по – малко от 200м, за всяко друго жилище, в която молителката се установи за в бъдеще в отъствие на такова искане в молбата.Сочи се и обстоятелството, че такова отграничение не може да бъде направено, тъй като въззивникът обитава само едно жилище – втори етаж от 2 жилищната сграда в гр.Кюстендил, ул.***., първият етаж от която принадлежи на съпруга на молителката.Въззивникът счита, че наложените му ограничителни мерки, за срок от 12 месеца, не съответстват на степента, тежестта на извършеното нарушение и в този смисъл не е съобразено с разпоредбата на чл.5, а.2 ЗЗДН.

В отговор на въззивната жалба, адв.Десислава З. – АК – Кюстендил, като пълномощник на А. А. Ф. изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.Обжалваното решение – валиден, допустим и правилен събеден акт, постановен при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.В съответствие с изложеното е и искане за потвърждаване на обжалваното решение №54/18.01.2023г. постановено по гр.д.№158/22г. по описа на КнРС.С оглед доводите в жалбата – ответникът противопоставя следните обстоятелства – с декларация по чл.9, ал.3 ГПК и останалите доказателства, при съблюдаване на нормата на чл.13 ЗЗДН изводът, че въззивникът е осъществил деянието за което е ангажирана отговорността му не е лишен от правно основание.Счита, че дадения кредит на свидетелски показания не е в противоречие с изискването на чл.172 ГПК, декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН не е опровергана, акта на насилие, извършен на 27.10.2022г. е установен със свидетелски показания на незаинтересовани от изхода на спора лица.Свидетелят Б. Г. който не е бил очевидец на насилието е разказал пред съда, възприетите от него факти , като показанията му са логични, последователни и обективни.Съпружеската връзка на този свидетел с молителката А. Ф., е оценено като недостатъчна причина за дискредитиране на показанията му, дадени под страх от наказателна отговорност.Дадената оценка за личността или поведението на молителката „специлистка по отдушни тръби на тоалетни“ била недоказана, съставът на домашно насилие по чл.2, ал.1 ЗЗДН бил осъществен.Ответницата по жалбата – молител в първоинстанционното производство счита, че наложените мерки са в пълно съответствие с предвиденото в чл.5 ЗЗДН.В съответствие с изложеното е и искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Нови доказателства страните не са посочили.

Жалбата е допустима, подадена в срок от надлежна страна в процеса и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

3

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Изложените в жалбата доводи налагат с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК , оценка на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал, по повод отправена молба за защита от домашно насилие.

При извършена такава преценка съдът установява, че производството е образувано по молба за издаване на заповед за незабавна защита по ЗЗДН от А. А. Ф., ЕГН ********** срещу Б. Ц. Г., ЕГН **********.Искането се основава на твърденията за следните осъществили се факти и обстоятелства: на 27.10.2022г. около 11:30ч . на ул.***, молитерката, в качеството на настойник на ползвателя Ц. Г., решила да посети притежавано от същия жилище, за извършване проверка от органите на РЗПАБ при ОДМВР – Кюстендил на двуетажна жилищна сграда на посочения адрес, на която проверка е присъствал и ответника.Направен бил огред на комини и общи части на сградата, за наличие на горими материали от служители на РЗПАБ, след което ответникът започнал да обижда молителката като отправил към нея следната квилификация“ жалбоподателката е отпушвачка на селски външни кенефи“.Казаното станало на висок тон, на улицата пред къщата тъй като молителката се притеснила от арогантния му и агресивен тон, тя се отдалечила, отишла на другия тротоар срещуположно на къщата, където била паркирала автомобила си.Ответникът продължил да „крещи“, и с жестове“сочейки с пръст“ продължил да я напада, крещейки с думите „Тая е отпушвала на селски багренски кенефи, селянка“.Молителката била силно уплашена и не могла да реагира, благодарение на приятелката си – И. М. П., успяла да се качи в автомобила и тръгнала преди края на проверката на пожарникарите.Допълнително е посочено, че ответникът не за първи път проявава акт на домашно насилие спрямо нея – емоционално и психическо такова.Повече от три години при всяка среща, непрекъснато я обижда, заканва й се, че ще я унищожи , че ще я „оправи“, като тази агресия била придружена с „псувни“ по негов адрес, не са цитирани, обиди към починалата му майка.Молителката сочи, че следствие на осъщественото психическо насилие се наложило да посещава специалист и прави искане за налагане на марки за защита по чл.5 ЗЗДН, спрямо Б. Ц. Г. , като бъде задължен да се въздаржа от домашно насилие спрямо него, както да му бъде забранено да се 4 приближава до нея и местата за социални контакт, които посещава , със срок на действие на определените мерки 18 месеца.

В подкрепа на твърденията си молителката е представила по делото следните доказателства:

Удостоверение изх.№94-00-4132/16.12.2019г. съставен от П.П. – кмет на Община Кюстендил, в което е отразено, че А. А. Ф. е назначена за настойник на Б. Ц. Г., ЕГН ********** , с адрес:гр.Кюстендил, ул.***.

Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от А. А. Ф.,съдържаща описание на акт за домашно насилие, осъществен спрямо нея от Б. Ц. Г. – актът е описан по идентичен, както в исковата молба начин.

Амбулаторен лист №2232570429Е5/21.11.2022г. , съставен от д-р Д.П., с посочена основна диагноза

„смесено тревожно

– депресивно разстройство“.Както е видно, амбулаторния лист е издаден 1 месец след инцидента , посочена е анамнеза, описано е състояние на пациента- вътрешно напрегната, тревожна, дистимна, с хипохондрични свръхценни идеии и страхове изводими от психотравмените преживявания.Назначена е терапия.Доказателства за обусловеност на описаното състояние от посочената в част"анамнеза" нпреживяване от семеен характер ( оказван тормоз от брат на съпруга й в период от 3 години), характеристиките на описаното болестно състояние и тяхното проявление по делото не са представени.

В удостоверение рег.№277000-13833/07.12.2022г. съставено от Г.В. – ВПД Директор, на основание чл.70, ал.1 т.2 от Закона за българските лични документи относно задгранични пътувания на лицето Б. Ц. Г. в периода 01.01.2021г.- 05.12.2022г., както следва: 04.04.2021г., 27.02.2022г., 11.09.2022г. – напускане на страната и влизане на 31.10.2021г., 05.07.2022г., 18.09.2022г.

Медицинско удостоверение №10891/06.12.2022г. ПК – гр.Кюстендил, съставено от д-р Вл.Р., според отразеното в което в ПО няма данни за лицето Б. Ц. Г. .

Постановление от 05.01.2021г. на Прокурор от Районна прокуратура – Кюстендил, с което е отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъплене от общ характер по преписка вх.№2183/2020г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, образувана във връзка с подаден 5 сигнал от В.Е.М. срещу А. А. Ф. за отказан достъп до водомерите за отчитане на питейна вода.

Разпореждане № ПР-ПБЗН – КН 1-7-10/01.11.2022г. ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ във връзка с извършена на 27.10.2022г. проверка в обект, жилищна сграда, находяща се в гр.Кюстендил, ул.*** и резултата от проверката, дадени предписания, относно премахване на опасни предмети, в съответствие с предвиденото в чл.34, ал.1 т.3 и т.4 от Наредба №8121з-647 за правила и норми за пожарна безопасност.

Жалба вх.№725700-622/31.10.2022г. от Б. Ц. Г. относно извършена на 27.10.2022г. около 12:30ч. проверка от служители на служба ПБЗН Кюстендил, относно внезапно нахлуване и дадени указания за: 1.

Отстраняване на два броя пътеки на стълбище към втория етаж и метална етежарка за обувки, преместване на дървен материал ( остатък – резерв 4-5 броя летви, две три бр. челни дъски , два три броя ламперия, останали от извършен ремонт на покрива през 2020г), замяна на пътеки на стълби с нови , отговарящи на определени противопожарни изисквания.

Справка за съдимост рег.№221130005000108987 за лицето Б. Ц. Г. – неосъждан.

Разпитани са свидетелите А.Б., Б. Г., И. П., С. Г., Д. Г..

Свид.А.Б. заявява, че е участвал в извършена на 27.10.2022г. в жилище, на адрес гр.Кюстендил, ул.*** проверка.Когато заедно с други проверяващи лица си тръгвал от проверката, видял Ф. и чул, че Г. и казал“че е чистачка на селски кенефи“.Ф. отворила вратата на сградата, преди проверката, а по време на проверката стояла на улицата.Видял е и друга дама, придружителка на Ф., която категорично не е присъствала на проверката.Сочи, че за извършената проверка е било съставено разпореждане.Обидната фраза е била изречена на всеслушение, не е чул псувни.

Разпечатката съдържа 39 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70934cce-98ba-4dae-bd26-1381f26416a5