Решение № 47 от 27.01.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Перник, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20241720201669 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ №8507076942, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя ****" ЕООД,ЕИК ****,****, управител - Ц. Д. Л., съдебен адрес: ****, адв.К. С., на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. С. от ПАК, по изложени в жалбата доводи, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С. от ПАК, който в пледоарията си по същество, доразвива доводите от жалбата, като сочи, че от събраните по делото доказателства било видно, че на дружеството-доверител е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева на основание чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП. Независимо от така наложеното административно наказание на дружеството-доверител е определено да заплати и 244.00 лева пътна такса на основание чл. 10б, ал.5, от Закона за пътищата. С процесния електронен фиш на дружеството-доверител е възложено да заплати и компенсаторна такса в размер на 750.00 лева на основание чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, като при заплащане на същата 1 процесния електронен фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал..2 от Закона за пътищата ще се счита за изпълнен. Така наложеното административно наказание имуществена санкция и определената за заплащане пътна такса, както и определената компенсаторна такса, не се определят от размера на дължимата и неплатена пътна такса за изминато разстояние, а са с фиксиран размер. Това твърди, че е недопустимо, с оглед възприетия в европейското законодателство принцип на съразмерност.

Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз, постановено по дело С-61 от 2023 г., образувано във връзка с преюденциално запитване, направено от Административен съд – Хасково, Европейският съд е постановил, че чл. 9а от Директива 1999/62 на Европейската общност и на Съвета от 17.06.1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, които предвиждат налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размрер за всики нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компесаторна такса с фиксиран размер. От диспозитива на посоченото решение на СЕС се налагал категоричен извод, че така наложеното административно наказание имуществена санкция на дружеството-доверител и определената му за заплащане пътна такса, както и възложеното му заплащане на компесаторната такса, противоречат на правото на Европейския съюз ,от което се налага извод, че процесния електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, в който смисъл, моля, да постановите съдебно решение. Моля, също така да ни бъдат присъдени направените съдебни разноски, списък, за които представям. С тези доводи моля за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен.

За административно наказващият орган се явява юк А., която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага доводи по същество, като прави и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на другата страна.

Съдът като разгледа жалбата и изложените доводи на страните, както и след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 29.03.2024 г., в 23:22 часа, е било установено нарушение № 151CBCDDC3CF7AEFE063011F160ABDC6., с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ 124 420. регистрационен номер ****. с технически допустима максимална маса 19000. брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3. в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Перник, за движение по път А-3 км 21+932, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото 2

ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тоя декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението е било установено с устройство № 20322, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 21+932.Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател:**** ЕООД. със законен представител Ц. Д. Л..

Тези обстоятелства са били отразени в атакувания ЕФ, с който на Дружеството с ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ №8507076942, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, на жалбоподателя ****" ЕООД,ЕИК ****,****, управител - Ц. Д. Л., съдебен адрес: ****, адв.К. С., на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, а именно - ЕФ Серия № №8507076942, от 29.03.2024 г., приложени снимки към него, протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка, таблица с данните за движение на ППС, Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а, ал.З от ЗДвП за установени нарушения но чл. 179, ал. 3 - Зв от ЗДвП извлечение;Статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство с peг. № ****, приложение към създадения доклад от Електронната система за събиране на пътни такси съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП - 2 бр. снимки - извлечение;Справка за собственост на МПС - 1 стр. извлечение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Съдът като прецени съдържанието на атакувания ЕФ намира, че същото не отговаря на изискванията за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН и чл. 189ж ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението и най - вече на формата на изпълнителното деяние.

В този изричен смисъл следва да се имат предвид задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

3

В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП в страната се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. Винетната такса по смисъла на 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е приложима спрямо МПС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона (чл. 10а, ал. 7 от ЗП) и дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. За МПС с технически допустима максимална маса над 3, 5 тона (чл.

10б, ал. 3 от ЗП) е приложима тол таксата по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, заплащането на която позволява изминаването на определено разстояние по пътната мрежа.

Съгласно чл. 10б, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗП размерът на дължимата тол такса се определя на база реално декларирани от собственика или ползвателя тол данни, относими към три категории обстоятелства: реално изминатото разстояние, особеностите на пътния участък и характеристиките на МПС.

Декларирането на тол данните може да бъде извършено по три алтернативни метода, като те са изброени в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние: чрез закупуване на маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние; по реда на чл. 13 от Наредбата чрез предаване на тол данни с помощта на монтирано в МПС бордово устройство (т. 7 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР); по реда на чл. 14 от Наредбата чрез предаване данни относно географскотопозициониране и изминатото разстояние с помощта на монтирано в МПС "Устройство за спътниково позициониране" (т. 8 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, което е доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР).

Доколкото определянето на дължимата тол такса е предпоставено от получаването от АПИ на необходимите тол данни, то осъществяването на един от трите алтернативни метода за отчитане е вменено в основно задължение, както на водача, така и собственика/ползвателя на МПС.

Според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения (по чл. 13 или 14 от Наредбата за предаване на тол данни чрез бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключен договор с лице доставчик на УЕСТИР) по установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице (най-често това ще е собственикът/ползвателят на МПС, доколкото именно той има интерес от това, за да не бъде ангажирана неговата собствена отговорност). " От друга страна, според чл. 102, ал. 2 ЗДвП / което е и вменената за нарушена разпоредба/ гласи, че: "Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на 4 размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство (за закупуване на маршрутна карта или за деклариране на тол данни по чл. 13 или 14 от Наредбата). Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. "