Решение № 192 от 13.06.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. гр. Добрич, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20203200500610 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№12520/2020год. на ЗЛ. К. ЗЛ. с ЕГН ********** от гр. Д.ж.к.Б*** срещу решение № 627/13.07.2020 год. по гр. д.

№ 3177/2019 год. на Районен съд Добрич ,с което да отхвърлени исковете му срещу ОД на МВР – Д., с административен адрес гр. Д., ул.“М.Г.№** за заплащането на следните суми: 1) 1 985,06 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 04.09.2016 год. – 04.09.2019 год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 2) 300 лв., представляваща лихва за забава върху главното задължение за периода 04.09.2016 год. – 04.09.2019 год.

С доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се претендира отмяната му , като спора бъде решен по същество от въззивния съд ,който постанови уважаване на осъдителните претенции.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК

1

, от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковите претенции и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Страните повторно излагат всички свои фактически твърдения, оспорвания и правни доводи ,заявени в първоинстанционното производство.

Основния спор между тях се заключава до приложимостта на КОДЕКСА на ТРУДА и НАРЕДБАТА за структурата и организацията на работната заплата в системата на МВР, доколкото на заплащането на полагания от служителите труд с оглед спецификата му е дадена специална регламентация в ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ и НАРЕДБИ и

ЗАПОВЕДИ на Министъра на вътрешните работи ,както и по въпроса дали служителите в МВР, полагащи нощен труд са поставени в неравностойно положение спрямо работещите по трудови правоотношения, нарушен ли е основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията на страната и чл.14 от ЕКЗПЧОС.

Обжалваното решение е постановено по осъдителни претенции на служител на МВР със статут на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР (полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението) за суми, съставляващи възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв ,ведно със обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забавата, черпещи правното си основание в разпоредбите на чл. 178 ал.1 т.3,във връзка с чл. 179 ал.1 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

При служебната проверка на решението , съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.

С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същите правни изводи на Районен съд ДОБРИЧ , поради което въззивният съд следва да основе решението си на фактическата обстановка, въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд по въпросите, че страните са били в 2 служебни правоотношения; че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд-дневни и нощни смени с продължителност 12 часа в т.ч. и от 22. 00 часа до 06.00 часа ; размера на реално положените от ищеца часове нощен труд ; размера на дължимото заплащане при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР, размера на сумарното възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефицент съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, , размера на мораторното обезщетение , размера на всички начисления към заплатата на служителя и размера на изплатеното възнаграждение за отработените часове нощен труд ,всички те направени с изчисления на вещо лице за посочения в исковата молба период с неоспорено от страните заключение.

Сочените доводи за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционният съд за отхвърляне на претенцията са неоснователни.

Въз основа на анализ на приложимата законодателна уредба и фактическата установеност по делото, въззивният съд намира, че не е налице основание за претендираното преизчисление на положен труд, което да обуслови заплащането му като извънреден.

В разпоредбата на чл.142 ал.2 от ЗМВР е предвидена нарочна регламентация на статута на държавния служител по чл. 142 ал.1 т.1 от ЗМВР ,като уреден от ЗМВР, поради което именно последния и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове са приложими в настоящия случай.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждениятака чл.176 от ЗМВР, последните лимитативно посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР, сред тях това по чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за извънреден труд и по чл.179 ал.1 от ЗМВР за нощен труд.

Размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР (сега ал. 7).

3

В разпоредбата на чл. 187, ал. 9 (сега ал. 10 ) ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време. Условията и редът за изплащане на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл.179 ал. 1 от ЗМВР се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед-така чл. 179 ал.2 от ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дниподневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период-чл.187 ал.3 (сега ал.4) от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период-чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22. 00 до 6. 00 часа е нощен. Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 (сега ал. 8) ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 9 ЗМВР .

Действително с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е 4 неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 год. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 год. /обн. ДВ 59/29.07.2016 год./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016 год., в сила от 2.08.2016 год. /. В чл. 3 ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.

00 ч до 6. 00 ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР . Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със заповеди на Министъра на вътрешните работи, в които е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25 лв. ,а допълнителните възнаграждения се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з407/11.08.2014 год. За сравнение, нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. не е възпроизведена изрично в двете наредби от 2015 год. и 2016 год. , а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл.32 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР.

Следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министър на вътрешните работи тарифна ставка.

Работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред, което прави недопустимо по аналогия на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 год. /НСОРЗ/да се конвертират часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1, 143. В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо изх. № 945 НН198/29.08.2011 год. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този коефициент е да изравни продължителността на нощния с дневния труд ,като определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа .Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ . Правилото на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е напълно неприложимо спрямо служителите на МВР, за които специалният закон предвижда, че нормалната продължителност на работното им време е 8 часа дневно и допуска нормалната продължителност и на нощното време да е до 8 часа за работещите на смени. Наредбата е подзаконов нормативен акт ,издаден да регулира отношенията по КТ.С разпоредбата на чл.2 ал.2 от НСОРЗ е определен обсегът на действие на тази наредба-тя се прилага само по отношение на работниците и служителите по трудово правоотношение. С разпоредбата на чл.2 ал.3 от НСОРЗ е изключено приложението на наредбата за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация.