Решение № 4120 от 09.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4120 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100505926 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 12.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 57940/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 179 състав, „Б.В.И.Г.“ АД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.“- гр. София /ЕИК *******/ на основание чл.411, изр. 2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата 684 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди на автомобил „Фолксваген“, модел „Джета“ с рег. № *******, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.04.2018 г. в гр. Сливен, ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. до погасяване на задължението, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 710 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „Б.В.И.Г.“ АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е присъдено регресно обезщетение от 540.32 лв.

/горница над сумата 143.68 лв. до присъдената сума от 684 лв./, ведно със законната лихва от завеждане на делото, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за тази сума, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна ЗАД „А.Б.“- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и 1 моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от ЗАД „А.Б.“ осъдителен иск по чл.411, ал.1 КЗ за сумата 540.32 лв. /част от сумата 684 лв./ като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

В случая регресното право на ищеца- застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента, като осъществяването на право-пораждащите факти, касаещи възникването на деликтната отговорност и възникването на регресната отговорност, не е спорно между страните /от страна на ответника е извършено частично пращане по процесната щета, имащо характер на извънсъдебно признание на вземането/ и съобразно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.

Спорен във въззивното производство, предвид релевираните в жалбата на ответника доводи, е размерът на дължимото регресно обезщетение, т.е. дължима ли е част- в размер на 540.32 лв., от присъдената с обжалваното решение сума от 684 лв., представляваща разлика между заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 1631.32 лв. /с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв./ и възстановените от ответното дружество 947.32 лв.

Съгласно разпоредбите на чл.386 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс- ал.1, и при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на 2 действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойностал.2. Според нормата на чл.499, ал.2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда, като регламентираната в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. на КФН /наредбата по чл.504 КЗ/ методика в случая е неприложима.

Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл.499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на чл.273, ал.2 КЗ /отм./разпоредба със същото нормативно съдържание, съдебна практика на ВКС /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010 г.; Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№ 896/ 2010 г. и др./.

Действителната стойност на вредата по смисъла на цитираните законови разпоредби е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.

В случая при съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства- писмени доказателства и заключение на изслушана в първо-инстанционното производство автотехническа експертиза, възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, се установява, че стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени /с ДДС/ в официалния сервиз за марката и модела възлиза на 1 606.32 лв.

/без да са вложени нови части/, както и че ищецът е направил ликвидационни разноски за определяне на застрахователното обезщетение в размер на 25 лв. Според доказателствата към датата на ПТП- 13.04.2018 г., процесният автомобил е бил на 3 години и 10 месеца /произведен 2014 г./ и е бил предмет на гаранционно споразумение с удължена гаранция, действаща към датата на ПТП /писмо на „Порше БГ“ ЕООД от 11.02.2022 г.- л.75 от делото на СРС/. Тези факти и обстоятелства не са опровергани от страна на ответника, което налага приемането на извод, че увреденият при процесното ПТП автомобил е следвало да бъде отремонтиран в конкретен официален/оторизиран сервиз, за да бъдат запазени правата по гаранцията, и действително е бил 3 отремонтиран в такъв сервиз, в който случай действителната стойност на причинената вреда следва да бъде определена на 1 606.32 лв. Според установената в тази насока практика на ВКС /Решение № 167/ 07.02.2017 г. по т.д.№ 1655/ 2015 г. на ВКС, II ТО;

Решение № 209/ 30.01.2012 г. по т.д.№ 1069/ 2010 г. на ВКС, II ТО, и др./, при ремонт на нови автомобили в гаранционен срок /какъвто е и процесният/, следва да се вземат предвид цените в оторизиран сервиз, поради обстоятелството, че за да запази правата си по гаранцията, собственикът на увредения автомобил е длъжен да го ремонтира в официален сервиз на марката. В случай, че увреденото лице само е предпочело да извърши ремонта на автомобила си в доверен сервиз на застрахователя, а не в оторизиран сервиз на марката, като по този начин със собствените си действия се е лишило от бъдещите си права по гаранцията, няма основание релевантната стойност за определяне размера на регресните права на застрахователя да бъде определяна по цените на оторизиран сервиз, какъвто не е извършил ремонта на имуществото. В този случай на общо основание размерът на претенцията следва да бъде определена по средни пазарни цени. Предвид горното, тъй като в настоящия случай ремонтът е извършен в официален сервиз на марката „Порше“, действителната стойност на причинената вреда следва да бъде определена на 1 606.32 лв.

При тези съображения, доколкото ответникът е заплатил доброволно на ищеца преди процеса сумата 947.32 лв., регресната претенция на последния се явява изцяло основателна, като сумата 684 лв. /1 631.32 – 947.32 = 684 лв./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, правилно е присъдена с обжалваното първоинстанционно решение.

Тъй като релевираните от ответника доводи за несъответствие на присъденото регресно обезщетение с действително причинените вреди не могат да доведат до намаляване на определеното на ищеца застрахователно обезщетение, първоинстанционното решение, което е правилно в обжалваната част- за сумата 540.32 лв., следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има въззиваемото дружество, но претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение не са надлежно документирани, поради което и разноски на същото с настоящото въззивно решение не следва да бъдат присъдени. Не са представени доказателства между въззиваемото дружество и процесуалния му представител адв. М. М. /подала писмен отговор на въззивната жалба/, респ. Адв. дружество „В.И Б.“, да е било договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в претендирания размер за производството пред СГС. Липсва договор за правна защита и съдействие, сключен между страните по мандатното правоотношение, а приложената електронна фактура, издадена от адв. дружество, неподписана от клиента на услугите, не изпълнява изискването за доказване на сторените по делото разноски 4

/арг. Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/ 2012 г на ВКС, ОСГТК- т.1/. Поради това и разноски на въззиваемата страна с настоящото въззивно решение не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 57940/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 179 състав, в обжалваната част, в която „Б.В.И.Г.“ АД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.“- гр. София /ЕИК *******/ на основание чл.411, изр.2 КЗ сумата 540.32 лв. /горница над сумата 143.68 лв. до присъдената сума от 684 лв./, представляваща дължимо регресно обезщетение за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди на автомобил „Фолксваген Джета“ с рег.№ *******, причинени при ПТП на 13.04.2018 г. в гр. Сливен, ведно със законната лихва от 8.10.2021 г. до погасяване на задължението, и в частта относно съразмерно присъдените на ЗАД „А.Б.“ разноски по чл.78, ал.1 ГПК.

Решението по гр.д.№ 57940/ 2021 г. на СРС, ГО, 179 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5