Решение № 29 от 14.03.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Бургас, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. Д. като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20212000500505 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 264261/15.03.21г. на БОС от П. Г. Д. , ЕГН: **********, чрез адв. А.С., с адрес на кантората: гр. Б., ул. „П.“ № **, партер, против решение № 19/25.02.21г., поправено с решение № 260361/29.04.2021г. и двете по гр.д.№ 1931/2019г. на БОС, в частта, с която е уважен предявеният от К. А. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Б., ул. “А.“ № **, чрез адв. К. К., съдебен адрес: гр. Б., ул. “А. К.“ № **, ет. *, иск, като е осъдена солидарно с М. Ж. Т., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. М. Т., ул. “Б.“ № ** да заплати обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на допуснато нарушение на законовите й задължения на помощникнотариус, както следва: сумата от 49 000 евро - платена цена по договор за покупкопродажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № ***, т. *, рег. № ****, дело № ** от **.**.**** год. на нотариус Г. С. № *** на НК; сумата от 15653,16 лв. – мораторна лихва върху левовата равностойност на главницата от датата на извършване на плащането до датата на подаване на исковата молба – 05.12.2019 год.; сумата от 3874,93 лв. – разноски по сключване на договора с цитирания по-горе нот. акт; сумата от 632,90 лв. – мораторна лихва върху главницата за разноски от датата на плащането им до датата на подаване на исковата молба и сумата от 6045,70 лв. – присъдени съдебно-деловодни разноски на ищцата М. Д. по гр.д.№884/2018 год. по описа на БОС, ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2019 год. до датата на окончателното им изплащане и 1 разноски по делото в размер на 8881 лв. Твърди, че постановеното решение не е правилно, понеже неправомерните й действия или бездействия в качеството й на помощник-нотариус сами по себе си не осъществяват всички елементи от фактическия състав на деликта по смисъла на чл.45 ЗЗД. Твърди липса на причинно-следствена връзка между извършената от нея заверка на пълномощно и твърдените от въззиваемия вреди. Оспорва изобщо претърпени вреди. Позовава се на следващо място на влязлото в сила определение № 2100/23.07.2020г. по гр.д.№ 1792/2018г. БОС за прекратяване на производството по предявения осъдителен иск на въззиваемия против И. К. и М. Д., поради отказ от иска.

Заявява, че съдът не е коментирал част от въведените правозащитни възражения, както и че неправилно е ценил приложените доказателства. Също така заявява, че не е обсъдено въведеното от конституираното трето лице-помагач възражение за съпричиняване от страна на въззиваемия, като въвежда довод за заплащане на сумата по сделката в разрез с обема на упълномощаването. Оспорва приложеното пред настоящия съд извлечение от сметката на въззиваемия като преклудирано. Моли решението да бъде отменено и бъде постановено ново, с което искът бъде отхвърлен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

По делото е постъпила и втора въззивна жалба – вх.№ 265932/20.04.2021г. на БОС от М. Ж. Т., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. М. Т., ул. “Б.“ № **, чрез адв. Т. Д.И., съдебен адрес: гр. Б., ул. “И. Б.“ № **, против решение № 19/25.02.21г., поправено с решение № 260361/29.04.2021г. и двете по гр.д.№ 1931/2019г. на БОС, в частта, с която е уважен предявеният от К. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. “А.“ № **, чрез адв. К.

К., съдебен адрес: гр. Б., ул. “А. К.“ № **, ет. *, иск, като е осъдена солидарно с П. Г. Д., ЕГН: **********, да заплати описаните по-горе суми. Излага подробни аргументи на първо място за неговата недопустимост и на следващо – за неправилност. Недопустимостта обосновава с крайния акт по гр.д.№ 1792/2018г. БОС и правните му последици, поконкретно – зачитане на сила на присъдено нещо в случаите, в които това право е преюдициално по отношение на друго, твърдяно в друг процес право. Освен това, според въззивницата Т., отказът от него води до извод за липса на претърпяна вреда, която е основание за уважаване на настоящия иск. Твърди извършване на договора по н.а. № ***, т.

*, рег. №****, дело № ** от **.**.**** год. на нотариус Г. С. № *** на НК в отклонение от правата по пълномощното, поради плащане на покупната цена по договора по банкова сметка на лице, различно от пълномощника и от продавача. Позовава се и на неправилност при определяне на размера на дължимото обезщетение. При всичко описано, моли атакуваното решение да бъде на първо място обезсилено, а в случай, че съдът приеме иска за допустим – да бъде отменено и постановено ново, с което бъде изцяло отхвърлен.

Горните въззивни жалби са оспорени от въззиваемия К. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. “А.“ № **, чрез адв. К. К., съдебен адрес: гр. Б., ул. “А. К.“ № **, ет. *.

Счита постановените решения за правилни и съобразени с трайната съдебна практика. Моли за потвърждаването им. Моли за присъждане на разноски.

По делото е депозирана и частна въззивна жалба вх.№ 267800/08.06.2021г. на БОС от 2

М. Ж. Т., чрез адв. Т. Д.-И., против определение № 260806/18.05.2021г. по гр.д.№ 1931/2019г. БОС, с което съдът е постановил отказ за изменение на решение № 19/25.02.2021г. по цитираното дело в частта по разноските. Твърди, че неправилно третото лице-помагач – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, не е осъдено да заплати на Т. дължимата държавна такса в размер на 4000лв. Излага оплаквания. Моли горното определение да бъде отменено и молбата – удовлетворена. Ангажира доказателства за заплащане на таксата, макар и след постановяване на обжалваното определение.

Против тази частна въззивна жалба е постъпил отговор от конституираното в хода на производството пред БОС трето лице-помагач на ответника нотариус М.Т., против което е предявен и регресен иск от нея за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на нотариус“. Заявява, че жалбата не е основателна, понеже сумата не е била заплатена с предявяването на обратния иск, следователно не е дължима, без значение, че към депозиране на частната жалба е внесена.

Моли за отхвърлянето й, не ангажира доказателства.

Постъпила е и още една въззивна жалба – вх.№ 271313/26.10.2021г. на БОС от М. Ж.

Т., чрез адв. Т. Д.-И., против решение № 260534/17.09.2021г. по гр.д.№ 1931/2019г. БОС в частта, с която съдът е отказал да поправи допусната, според въззивницата, очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 19/25.02.2021г. по делото, като постанови изплащане от страна на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на застрахователната сума в полза на М.Т., след като тя и П.Д. солидарно удовлетворят увреденото лице К. А. Г., при условията на чл.9.7.2 от ОУ на застраховка „Професионална отговорност“ на Застрахователя – т.е. след изплащане на обезщетение на Г. Моли в тази част решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на М.Т. и/или П.Д. застрахователно обезщетение в размер на 100 000лв. до лимита по договора за застраховка за едно събитие и размера на уважените искове срещу нотариуса и помощникнотариуса, съобразно размера на платените от М.Т. и / или П.Д. суми, с които се удовлетворява изцяло или частично увреденото лице К. А.Г. Няма доказателствени искания.

Против тази въззивна жалба е депозиран само един отговор – от П. Г. Д. Твърди, че решение № 260361/29.04.2021г. по гр.д.№ 1931/2019г. БОС е недопустимо, т.като тя и нотариус М.Т. са солидарно отговорни по силата на закона и необходими другари по отношение на обратния иск и е следвало съдът служебно да я конституира като съищец по обратния иск и постановеното решение да бъде с еднакво съдържание и по отношение на нея. При изложеното, моли за обезсилване на постановеният акт и връщане на делото за разглеждане на този иск с нейно участие. Също не ангажира доказателства.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 и чл.275 ГПК от легитимирани лица, против актове, подлежащи на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и са допустими.

Пред БОС са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.73, ал.1 ЗННД, вр. с чл.40, ал.3 ЗННД, вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.30 ЗННД, вр. с чл.469 КЗ и чл.435 КЗ.

3

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БОС е образувано по искова молба от К. А. Г., чрез адв. К. К., против П. Д. и М.Т. Твърди, че на 26.04.2019 г. закупил недвижим имот с административен адрес: гр. Б., ул. “Д.“ № **, ет. *, ап. * за сумата от 49 000 евро. При изповядване на договора продавачът – М. Г. Д., била представлявана от пълномощник – Л. П. Й., легитимираща се с пълномощно, нотариално заверено от П.Д., изпълняваща функции на помощник-нотариус на нотариус М.Т., гр. М. Т. В деня на сключване на договора изплатил цената по посочена от пълномощника Й. банкова сметка в „М. б.“ О. к. В. и С. И., с титуляри И. К. и М. Д. С решение № 275/27.06.2019г. по гр.д.№ 884/2018г. на БОС – стр.16, съдът приел за установено по отношение на Г., че сделката, извършена с н.а. № ***, т. *, рег.

№ ****, д. № ** от **.**.**** г. на нотариус Г. С., гр. Б. е недействителна по отношение на М. Д., поради представляването на продавача от мним пълномощник. Приел е за установено по отношение на К. Г., че М. Д. е собственик на имота и го осъдил да предаде на Д. владението, както и да заплати разноските по делото в размер на 6 045.70лв.

При изложеното се позовава на причинен деликт от страна на помощник-нотариуса и на основание чл.73 и чл.40, ал.3 ЗННД претендира ангажиране на отговорността й, солидарно с отговорността на нотариус М. Т. гр. М. Т. Твърди, че в резултат от действията на помощник-нотариуса е претърпял вреди, като е намалено имуществото му със следните суми: сумата от 49 000лв., представляващи заплатената продажна цена на апартамента; сумата от 3 874.93лв. – разноски по сделката, от които местен данък за придобиване на недвижим имот – 2875.07лв., нотариална такса 902.02лв. и такса за вписване 97.84лв.; сумата от 6045.70лв.- присъдени съдебно-деловодни разноски на М. Д. по гр.д.№ 884/2018г. на БОС. Претендира, също така, заплащане на мораторна лихва в размер на 15 653.16лв. върху главницата от 49 000евро за периода 26.04.2018г. – 04.12.2019г.; мораторна лихва от 632.90лв.върху главницата от 3874.93лв., както и законните лихви върху главниците, считано от предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.

Ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззивницата-ответница М.Т. оспорва исковата молба. Позовава се на разпоредбата на чл.73, ал.1 ЗННД, която ограничава отговорността на нотариуса и помощник-нотариуса до отговорност при допуснати нарушения на раздел ІІ ЗННД и то в рамките на удостоверения материален интерес. Излага подробни възражения. Позовава се на обективни причини за неспазване в пълен обем на разпоредбата на чл.25, ал.3 ЗННД, именно – честа липса на интернет връзка и телефония, поради географските специфики на района на нотариалната кантора. Твърди извършване на проверка в „Национален регистър на българските лични документи“ и оспорва осъществяване на всички елементи на фактическия състав на деликта.

На следващо място се позовава на липса на вреда, доколкото пред БОС е било висящо гр.д.№ 1792/2018г. по описа на с.съд – стр.44, образувано по искова молба от К.Г. против И.

К. и М. Д. – двете титулярки на сметката в „М. Б.“ О. К. В. С. И., приключило с отказ от 4 иска – определение № 2100/23.07.2020г. по с.дело, стр.128, което обстоятелство се тълкува от Т. като процесуална пречка за водене на настоящото производство. Позовава се на СПН на определението, с което въззиваемият се е отказал от претенциите си и счита, че по този начин той сам е отрекъл наличието на вземане, а намаляването на имуществото му е един от елементите на деликта в конкретния случай.