Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1133 от 22.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 551/2022
Вид
Определение № 1133
Подписан
22.11.2022
В сила
22.11.2022
Състав
Николай Грънчаров, Емилия Дончева, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1133 гр. Благоевград, 22.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20221200500551 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 2, във връзка с чл. 418 ал. 4 от ГПК, във вр. с чл.

415 ал. 4 от ГПК.

Образувано е по повад на частна въззивна жалба, подадена от „Б...” О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., п.к. *, ул. „Я.“ № *, к.с У. П., вх. *, ет. * ап.*, представлявано от Управителят Д. П. Г., чрез процесуалният представител- адв. Л. С., срещу Определение № 299/19.05.2022г., постановено по ч.гр.д. № 1399/2021г. по описа на РС Разлог, с което е била обезсиЛ. Заповед за изпълнение на парично задължение № 468/03.12.2021г., издадена на осн. чл. 410 от ГПК по същото дело, поради невъзможност за връчване на издадената заповед за изпълнение на длъжника Д. М. Л., гражданин на И., поради липса на постоянен адрес и обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 411 ал. 2 т. 4 и 5 от ГПК, на територията на Република България.

С частната жалба се наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд, като се иска неговата отмяна като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорват се с жалбата изводите на първоинстанционния съд, на които същият се е позовал за да обезсили издадената по искане на кредитора заявител „Б...” О.- заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като са развити съображения, че постоянен адрес по смисъла на чл. 411 ал.2 т. 4 от ГПК могат да имат само местните лица, а проверката за обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България по смисъла на чл. 411 ал.2 т. 5 от ГПК, следва да се извърши само по отношение на чуждестранни лица, какъвто е и длъжникът по настоящото дело. Поддържа се от жалбаподателят с частната жалба, че при липса на легална дефиниция в ГПК, приложима следва да е нормата на чл. 48 ал. 7 от КМЧП 1 относно понятието „обичайно местопребиваване“ на едно физическо лице на територията на една държава. Оплакването за неправилност на обжалваното определение се основава на възражението от частния жалбоподател, че първоинстанционният съд за да обоснове извода си за липса на обичайно местопребиваване се е позовал на представено по делото писмо с изх. № 2956 от 12.05.2022г. на ОДМВР- Благоевград, с което се удостоверява пред съда, че лицето Д. М. Л., няма постоянен и настоящ адрес в Р България, както и че няма статут на пребиваващ в страната, без да съобрази, че длъжникът е собственик на недвижим имот в гр.

Б./апартамент № *, вх. *, в хотелски комплекс „У. П.“, като същият се е регистрирал в Регистър БУЛСТАТ на 02.03.2011г., с код *, като е посочил адрес за кореспонденция, идентичен на посочения със заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда в заповедното производство.

Излагат се доводи, че за да не бъде обезсиЛ. на осн. т. 3б от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, след неуспешния опит за нейното връчване, достатъчно е съдът да е установил една от посочените с разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 4 и 5 връзки на лицето с територията на страната/Определение № 548/22.08.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 1355/2013г. на II т.о. на ТК/, но първоинстанционният съд неоснователно е пренебрегнал представени нотариален акт за собственост на недвижим имот, като доказателство за обичайното местопребиваване на длъжника Д. М. Л., гражданин на И., на територията на Р България. Това че чужденците поради липса на издадено разрешение, не биха могли да имат постоянен адрес в Р България/по арг. от разпоредбата на § 1 т. 3 от ЗБЛД/ не означава, че същите не могат да имат обичайно местопребиваване в Р България, даващо възможност срещу тях да бъде насочено принудително изпълнение. Поддържа се още с частната жалба, че ако е налице редовно от външна страна връчване на заповедта, то същата при липса на подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414 от ГПК, се стабилизира, като в този случай липсата на предпоставките на чл. 411 ал. 2 т. 4 и 5 могат да бъдат извършени от съда, само по възражение на длъжника и по реда на чл. 423 от ГПК. В този случай заповедта за изпълнение може да бъде ибезсиЛ. само от въззивния, но не и от първоинстанционния съд.

Във връзка с оплакването на за неправилност на обжалваното определение, наведени са с частната жалба доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила за връчване на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК. Излагат се доводи, че след като длъжникът Д. М. Л., гражданин на И., не е намерен на посочения в заявлението адрес/ на адреса на апартамента, негова собственост в гр. Б./, съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 47 от ГПК, е пропуснал да укаже на връчителя- да събере данни, дали длъжникът живее на посочения в заявлението адрес, като изиска справка за това и от Управителят на ЕС или по друг начин и удостовери това обстоятелство пред съда. За целта дори, заявителят е представил пред РС Разлог- писмена молба с която е посочил лицето което е Управител на ЕС на хотелски комплекс „У. П.“ в гр. Б., но съдът не е изискал никаква информация и неоснователно е игнориралq като не е зачел задължението на чуждите граждани, да се 2 регистрират в Регистъра БУЛСТАТ, при придобиване на собственост на територията на Р България.

При изложените съображения, иска се от въззивният съд да отмени определението, с което заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК е обезсиЛ..

С частната жалба са представени писмени доказателства- препис извлечение от Регистъра БУЛСТАТ, от който е видно че на 02.03.2011г., с код *, физическото лице Д. М. Л., гражданин на И., се е регистрирало и посочило адрес са кореспонденция в Р България, идентичен с адреса на който се намира закупения от него недвижим имот в гр. Б..

Препис от частната жалба, не е изпращана за отговор на насрещната страна по реда на чл.

276 от ГПК.

Частната жалба с която е сезиран въззивният състав на ОС Благоевград намира за допустима, като подадена в срок и от лице, с активна процесуална легитимация и интерес от обжалване на постановения съдебен акт, като приема че същият подлежи на въззивно обжалване. Съгласно постановеното по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК- Определение № 933 от 15.12.2010г. по ч.т.д. № 834/2010г., на ВКС ТК, I т. о., актовете на първостепенния съд по чл. 415 ал. 5 от ГПК, с които е отказано обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не подлежат на инстанционен контрол. В същото са изложени съображения, че определенията по чл. 415 ал. 5 от ГПК имат характер на преграждащ развитието на производството акт само в хипотеза, в която е постановено обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, тъй като с това процесуално действие се слага край на заповедното производство. По своите правни последици това определение е аналогично на определението по чл. 413 ал. 2 от ГПК, за което също е предвидена изрична обжалваемост само в случаите, при които е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение.

Обезсилването на издадената заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 от ГПК, дори в случаите когато не е прекратено производството по делото, е винаги препятстващо развитието му процесуално действие, поради което за заявителя в заповедното производство е налице правен интерес от обжалването на определението, с което заповедта за изпълнение е обезсиЛ., тъй като за него не съществува друг процесуален ред за правна защита.

С разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 4 и 5 от ГПК е въведено от законодателят изключение от задължението на сезирания съд въз основа на редовно заявление от кредитора, в срока по чл. 411 ал.1 от ГПК да издаде заповед за изпълнение, поради наличието на изрично предвидените абсолютни процесуални пречки за това. Правната последица от установяване липсата на постоянен или настоящ адрес на длъжника или липсата на обичайното му местопребиваване или място на дейност на територията на Р България, се изразява в служебно обезсилване от съда на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Така постановения съдебен акт следва да се приравни на определение на заповедния съд по чл. 415 ал. 5 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е 3 предявил иск в предвидения от закона срок пред гражданския съд, за установяване на оспореното му с възражение от длъжника вземане по исков ред. Поради обезсилване на издадената заповед от съда, прегражда се пътя на заявителят кредитор, да реализира правата си по реда предвиден в закона- следователно на същия следва да бъде призната възможността за обжалване на определението за обезсилване на заповедта пред горестоящия съд, за извършване на инстанционен въззивен контрол.

За да се произнесе в рамките на компетентността си на въззивна съдебна инстанция, съставът на ОС Благоевград намери за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление по реда на чл. 410 от ГПК, депозирано от „Б...” О., чрез пълномощника адв. Л. С., подадено срещу длъжника- Д. М. Л., гражданин на И., е било издадено от състав на РС Разлог- Разпореждане за изпълнение № 910 от 03.12.2021г. и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 468/03.12.2021г., по образуваното ч.гр.д. № 1399/2021г. по описа на РС Разлог, за сумата 5 369.40евро, съставляваща сбор от неплатени задължения за 10 години, за поддръжка и почистване на общите части на сграда, в която длъжникът притежава недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението- 10.11.2021г. до окончателното заплащане на дължимото, ведно със сторените в заповедното производство разноски- 213.08лв. за държавна такса и 580лв.- заплатено адвокатско възнагражднение.

При опит на длъжника да бъде връчена издадената срещу него заповед за изпълнение, на адреса на който се намира придобития от него недвижим имот в гр. Б., същият не е открит след неколкократното посещение на адреса от призовкаря.

С молба по делото от 27.01.2022г., депозирана пред първоинстанционния съд от пълномощника на дружеството заявител- адв. С., твърди се пред съда по заповедното производство, че длъжникът Д. М. Л., гражданин на И., живее на посочения в заявлението адрес, като е посочен Управителят на ЕС и телефон за връзка с него, с молба да бъде указано на връчителя на заповедта за изпълнение, да събере данни, дали длъжникът Д. М. Л., гражданин на И., живее на адреса, като изиска информация от Управителят на ЕС.

До длъжника повторно са били изпратени съобщения, ведно с издадената от съда заповед за изпълнение за връчване, като същата е била трикратно връчвана на Управителят на ЕС- Р.

Д. К., като длъжника не е бил откриван на адреса на който е придобил недвижим имот в гр.

Б., но управителят на ЕС е приел съобщението със задължение да му го предаде.

Съдът е изискал служебно и по делото е било представено писмо с вх. № 2956/12.05.2022г. от Областна дирекция на МВР- Благоевград, с което се удостоверява пред съда по заповедното производство, че от извършената справка в група „Миграция“, при ОДМВРБлагоевград, в информационните фондове на МВР, АИС, „ЕРЧ“ и „БДС“, лицето Д. М. Л., гражданин на И., роден на 12.11.1974г., няма и не е имал статут на пребиваване в Р България, респ. няма регистриран постоянен и настоящ адрес в страната.

С обжалваното Определение № 299/19.05.2022г., постановено по ч.гр.д. № 1399/2021г. по описа на РС Разлог, съдът по заповедното производство е обезсилил издадената Заповед за 4 изпълнение на парично задължение № 468/03.12.2021г. издадена по реда на чл. 410 от ГПК, с мотив че същата не може да бъде връчена на длъжника- Д. М. Л., гражданин на И., тъй като е установено че същият няма постоянен адрес на територията на Р България.