Решение № 531 от 25.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000501142 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 267008/2.12.2021 г. ( по регистратурата на СОС ) на ответника ЗД „ БУЛ ИНС“ АД, град София и по частна жалба с вх.№ 260226/24.01.2022 г. ( по регистратурата на СОС ) на адвокат Р. М., пълномощник на ищеца, осъществил безплатна адвокатска защита при условията на член 38,ал.1 от ЗА .

Въззивната жалба е насочена срещу решение № 260311/ 3.11.2021 г. на Софийски окръжен съд по гр.д.№ 64/2021 г. в частта, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца С. П. П. периодично на всеки четири години, считано от 30.01.2021 г. до 6.02.2055 г. обезщетение за имуществени вреди в размер от 10 000 лева – разходи за протезиране , ведно със законната лихва от датата на изискуемост до настъпването на основания за прекратяване на задължението. Съдържа оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като първоинстанционният съд присъдил обезщетение за вреди, изразени в разходи за протезиране, без да е доказано , че те са необходими и реално 1 извършени и без обсъждане и произнасяне по възраженията , направени в отговора на исковата молба, срещу дължимостта на обезщетението и за съпричиняване на вредите от пострадалия.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият С. П. П. чрез пълномощника си – адвокат Р. М. – отговаря, че въззивната жалба е неоснователна .

Частната жалба е насочена срещу определение № 260599 от 29.12.2021 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на пълномощника на ищеца по член 248,ал.1 от ГПК за допълване на решението относно разноските с увеличаването на присъденото му на основание член 38,ал.2 от ЗА възнаграждение с размера на ДДС . В частната жалба се поддържа, че определението е постановено в нарушение на § 2а от ДР на Наредба №1/2004 г. и цитираната съдебна практика за прибавяне на ДДС върху определяното и присъждано по реда на член 38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение .

В срока по член 276,ал.1 от ГПК насрещната страна не е подала отговор .

Конституираният като трето лице – помагач на ответника П. С. П. от град Правец не взима становище .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по член 226, ал.1 от КЗ (отм.) на С. П. П. от град Правец срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, град София за присъждане на периодично платими на всеки три години, считано от 30.01.2021 г. до 6.02.2055 г. или до настъпване на основание за прекратяване на плащането , суми в размери от 12 000 лева - разходи за протезиране, обезщетение за бъдещи вреди, ведно със законната лихва. Искът е основан на твърдения, че полученото при ПТП на 30.01.2016 г., предизвикано по вина на водача П. С. П., застрахован при ответника по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите увреждане на ищеца - травматична ампутация на дясно ходило на ниво Шопартова става - налага протезиране и подмяна на протезата на всеки 3-4 години до навършване на 70- годишна възраст.

2

Ответникът оспорил иска по основание - по липса на деликтно поведение на застрахования при него водач П. П. и на възникване на вредите ( направени разходи за закупуване на протези ) , за които се претендира обезщетение; противопоставил възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от ищеца. , който се е поставил в риск , качвайки се в управлявания от неговия баща автомобил с цел преследване на друг автомобил , принуда на водача му да спре и търсене на саморазправа с пътуващите в този автомобил .

За да уважи исковата претенция частично, първоинстанционният съд е приел, че ищецът се нуждае от протезиране и подмяна на протезата на всеки четири години и размерът на еденичния разход за протезиране следва да се определи осреднено според сочения в заключението на съдебно – медицинската експертиза ценови диапазон от 7 000 лева до 13 000 лева.

Преценил, че възражението за съпричиняване е неоснователно и обезщетението не следва да се редуцира.

Съдебната практика, част от която е Решение № 155 от 22.02.2010 г. по гр.д.№ 3836/2008 г. на III г.о. на ВКС , приема, че подлежат на обезщетяване и бъдещите вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно и размерът им – установим.

С влязлото в сила на 17.12.2020 г. решение № 85 от 7.01.2020 г. по гр.д.

№ 15242/2016 г. по описа на СГС е формирана сила на пресъдено нещо, че при ПТП на 30.01.2016 г. по вина на застрахования при въззивника ЗД „ БУЛ ИНС“ АД, град София по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач – третото лице П. С. П. (баща на ищеца) ищецът е получил телесни увреждания , едно от които е травматична конквасация на дясно ходило , наложила ампутация на същото през Шопартовата става, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди, за които застрахователят му дължи обезщетения в размери съответно от 4 413,38 лева ( разходи за медицински дейности, изделия и консумативи за проведеното оперативно лечение ) и 90 000 лева. Въпросът за деликтното поведение на застрахования при ответника водач е решен окончателно в спора – предмет на гр.д.№ 15242/2016 г. по описа на СГС - при установяване механизма на ПТП – член 297 от ГПК . Повторното установяване на факти относно механизма на ПТП в производство по иска за обезщетяване на 3 бъдещи вреди от същия деликт между същите страни е недопустимо. С решение на ТЕЛК от 14.12.2017 г. на ищеца е призната трайно намалена работоспособност – 74 % за срок от две години .

Според приетото заключение на съдебно – медицинска експертиза ампутацията на ходилото по Шопарт налага заместването му с протеза , за да може да се възстанови функцията на десния долен крайник. Използването на протезата ще бъде нужно през целия живот на пострадалия . Съществуват няколко два вида протези при ампутация по Шопарт. Подмяната на протезите за групата на хора с увреждания, към която спада ищецът ( извън децата до 18- годишна възраст и работещите), се извършва на четири години .

Ценовият диапазон за оптималния за ищеца вид протеза е от 7 000 лева до 13 000 лева.

При установената доживотна необходимост у ищеца от протезиране настъпването на вредите на всеки четири години е сигурно събитие.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че те се съизмерват с разходите за протезиране, равняващи се на средната цена за протеза от оптималния за ищеца вид от 10 000 лева . Не е необходимо ищецът да доказва всеки свой периодичен разход за протеза като условие за възникване на всяко еденично задължение на ответника . Предмет на претенцията е вземане за обезвреда на бъдещи вреди и ако настъпи промяна в обстоятелствата относно размера на вече присъденото обезщетение те могат да послужат като основание за изменение на размера му.

Поведение на пострадалия, като твърдяното от ответника при обосноваване на възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД - качил се в управлявания от неговия баща автомобил с цел преследване на друг автомобил , принуда на водача му да спре и търсене на саморазправа с пътуващите в този автомобил - обективно не може да бъде елемент от причинния процес за увреждането или да допринася за него . Обратно на поддържаното във въззивната жалба, възражението за съпричиняване е обсъдено от първоинстанционния съд. Правилно е преценено за неоснователно . Присъждането на обезщетение за бъдещите имуществени вреди – разходи за протезиране – в посочените в решението размер и периодичност – 10 000 лева на всеки четири години, считано от 30.01.2021 г. , ведно със законната лихва до настъпване на основания за прекратяване на 4 задължението е законосъобразен резултат . Обжалваното решение следва да се потвърди.

За безплатно осъществената от адвокат Р. М. - пълномощник на въззиваемия П. - адвокатска защита във въззивното производство , тя има право на възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА , изчислено съобразно обжалваемия интерес от 80 000 лева и правилото на член 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( в ред , Дв,бр.88 от 2022 г. ) от 7 050 лева. С оглед регистрацията на пълномощника по ЗДДС то е дължимо с ДДС или общо в размер от 8 640 лева .

По частната жалба : определението от 29.12.2021 г. в частта , с която по молба на същия пълномощник по член 248 от ГПК е отказано „ допълване“ вместо правилното - изменение на решението относно разноските с начисляване на ДДС върху присъденото при условията на член 38,ал.2 от ЗА възнаграждение от 2 930 лева е неправилно. В съдебната практика , част от която е определение № 306 от 6.06.2017 г. по ч.т.д.№ 2559/2016 г. на II то. , ТК, на ВКС и посочените в частната жалба на пълномощника актове на различни състави на ТК ,се приема, че нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. определя начина на формиране на възнаграждението на адвокатите, регистрирани по ЗДДС както в случаите на договорено и предварително заплатено от страната възнаграждение, така и в случаите на определянето му от съда при условията на член 38,ал.2 от ЗА .

Ето защо пълномощникът, регистриран по ЗДДС , има право на включен във възнаграждението ДДС или общо 3 516 лева . Това налага отмяна на определението в тази част и изменение на решението относно разноските в посочения смисъл .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260311/ 3.11.2021 г. на Софийски окръжен съд, търговско отделение, III – ти състав по гр.д.№ 64/2021 г. в обжалваната част .

5

ОСЪЖДА ЗД „ БУЛ ИНС“ АД, град София да заплати на адвокат Г. И.

М. от САК с личен номер 1800586610 на основание член 38,ал.2 от ЗА възнаграждение в размер от 8 640 (осем хиляди шестстотин и четиридесет ) лева за въззивното производство.

ОТМЕНЯ определение № 260599 от 29.12.2021 г. на Софийски окръжен съд, търговско отделение, III – ти състав по гр.д.№ 64/2021 г. в частта, с която е оставена без уважение молба на адвокат Р. М. за изменение на решението относно разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ Решение № 260311/ 3.11.2021 г. на Софийски окръжен съд, търговско отделение, III – ти състав по гр.д.№ 64/2021 г. относно възнаграждението, което ЗД „ БУЛ ИНС“ АД, град София е осъдено да заплати на адвокат Г. И. М. от САК с личен номер 1800586610 на основание член 38,ал.2 от ЗА, като го увеличава от 2 930 лева на 3 516 ( три хиляди петстотин и шестнадесет ) лева, с вкл. ДДС .

Решението е постановено при участието на третото лице П. С. П. .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните , освен в частта на произнасянето по частната жалба срещу определението по разноските по член 248 от ГПК , която подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6