Определение № 77 от 26.03.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 97/2026
- Вид
- Определение № 77
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Румяна Панталеева, Росица Антонова Тончева, Десислава Стефанова Сапунджиева
Цитирани разпоредби
- чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.66 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.170, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.199, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.286, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77 гр. Варна, 26.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600097 по описа за 2026 година , при произнасянето взе предвид следното:
Производството по делото протича по Глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения В. Н. срещу определение от 11.03.2026 година по ЧНД №266/2026 година, с което състав на Окръжен съдВарна е оставил без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказание лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД №282/2022 година на Районен съд – Велико Търново.
Според частната жалба определението е незаконосъобразно, необосновано и тенденциозно, поради което осъденият желае неговата отмяна и прилагане на института по чл.70 от НК. В писмено допълнение се оспорват достоверността на данни в становище на ИСДВР, касаещи опасения за бягство на Н. от МЛС, както и настройване срещу администрацията на затвора. За опровергаване на тези обстоятелства въззивният жалбоподател припомня, че за времето на престоя си в МЛС е бил награждаван над десет пъти, режимът му е бил заменен в общ с мотиви за стриктно изпълнение на поставените задачи, за примерно поведение, добра дисциплина и желание за труд, за спазване на ПВР и режимните изисквания. В допълнението се обосновава и фактът на настъпила промяна в осъдения в насока на осъзнаване на причините за правонарушението и поемане на отговорност, за който резултат е положена сериозна самостоятелна работа, видима както през снижението на риска от рецидив, така и през информацията в експертното психологическо изследване на Н.. В подкрепа на искането си за предсрочна реинтеграция, жалбоподателят се позовава и на запазената семейна връзка, която оценява като положителен фактор за живота му извън контролирана среда, включително наличието на 1 реална възможност да започне работа в сектора на обществените превози. Към допълнението са приложени справка за издадените заповеди за награждаване, както и заповед №Л-449/19.05.2023 година, които се съдържат и в изпратеното досие.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите на частната жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:
Подадената жалба е допустима, преценена по същество - тя е неоснователна.
Съдебното производство в първата инстанция е по инициатива на осъдения – по реда на чл.437, ал.2 от НПК В. Н. е заявил интерес от условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода, наложено му по НОХД №282/2022 година. В своята молба той се позовава на добро и дисциплинирано поведение в местата за лишаване от свобода, спазване на вътрешния ред, уважително отношение към администрацията на ГДИН и към останалите лишени от свобода, проявено отговорно отношение към труда, наличие на постоянен адрес и запазена семейна връзка. Пак там (в молбата) осъденият твърди, че е осъзнал противоправния характер на правонарушението, направил е съответни изводи, изградил е нагласи за законосъобразен живот и за полагане на труд на свобода.
Окръжният съд е разгледал молбата в открито съдебно заседание, при съблюдаване на всички права на участниците в съдебното производство и при спазване на основните принципи на наказателния процес. Прецизно контролираната инстанция е установила, че към момента на процедурата по чл.437 и сл. от НПК осъденият изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на дванадесет години, наложено с влязла в сила присъда по горепосоченото наказателно дело от общ характер за съвкупност от престъпления по чл.286, ал.1, чл.199, ал.1, т.3 и чл.170, ал.2 от НК (по НОХД №282/2022 година на Районен съд – Велико Търново и НОХД №238/2018 година на Окръжен съд – Русе). Наложеното наказание обхваща престъпление при опасен рецидив, което отнася казуса към обективната предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 от НК, чието изпълнение окръжният съд правилно е установил, при данните в писмена справка от 05.03.2026 година (ЧНД, л.33).
Вторият критерий по чл.70 от НК е обмислен от контролираната инстанция въз основа на фактически обстоятелства по чл.439а от НПК, съдържащи се в досието на осъдения Н.. Тези доказателства се подложиха на самостоятелен анализ и оценка и от настоящия съдебен състав, която обосновава следните фактически положения:
Наложеното на жалбоподателя наказание е с начало на изпълнение от 20.11.2017 година, считано от 09.03.2020 година той е поставен на строг режим. На 12.03.2020 година по отношение на В.Н. е изготвен първоначален доклад за личността, криминалния профил и специфичните му потребности.
От него става ясно, че осъденият е със средно образование, има трудов опит, има семейство с три деца, самият той е отгледан при неефективно 2 родителство, израснал е с лоша приятелска среда, вследствие на което е лишен от навици и нагласи да се съпротивлява ефективно на негативно влияние. С девиантни прояви е от 18-та си година. При оценката са идентифицирани конкретни потребности – към самото правонарушение, доколкото осъждането касае повтарящ се криминален модел на престъпление със сила и заплахи, спрямо осъзнаване на деянието – омаловажава същото, обвинява съучастника си, няма съжаление към жертвите, не изпитва вина и спрямо уменията за мислене – решава проблемите си чрез престъпление, не осъзнава последствията и проблемите, няма ясна цел.
Въз основа на оценката е изработен индивидуален план на присъдата, който по мнение на настоящия състав представлява най-същественият персонализиран подход за пенитенциарното въздействие. Планът е съвкупност от конкретни програми и дейности, насочени към факторите, които са разпознати като съществени за риска от рецидив и вреди, включително представлява логически инструмент за проследяване на прогресията по постигане на индивидуалната цел на наказанието на осъдения в условията на режимна изолация. Затова въпросът дали е налице преждевременно поправяне се разрешава от въззивния съд при обзор на планирането и препланирането на присъдата.
Прегледът на данните в досието сочи, че – 1)на 17.11.2021 година е отразена липса на напредък по корекционната дейност. В едногодишния период на препланиране, осъденият е работил доброволно като мияч, проявявал е уважително отношение към администрацията, но с цел извличане на позитиви за себе си, в контактите си е склонен на риск, манипулира околните лишени от свобода, има роля на задкулисен лидер и въвлича околните в извършване на нерегламентирани дейности; - след едногодишно изпълнение, на 18.03.2022 година са обосновани изводи, за незначително снижение на риска от рецидив и липса на съществена промяна в криминалните нагласи. В мотивацията на осъдения е отчетена ролята на добрите му отношения със синовете и редовното получаване на писма от тях;
- на 21.03.2023 година е отразен напредък – осъденият е бил избран за групов отговорник, съвестен е в приемането и реализирането на мероприятията в това му качество. Същевременно се запазват основните личностни недостатъци с използване на самооправдателни техники. По социално-възпитателната работа има незначителен напредък в отношението към правонарушението, по която линия проявява частична мотивация за промяна на криминалното поведение; - на 02.05.2024 година е отразен отново позитив спрямо отношението към правонарушението, със споделяне на чувство за вина, фиксирана е известна промяна в междуличностните отношения –вследствие на участие в програма за овладяване на гнева, както и при приложение на методики в индивидуалната корекционна работа. По отношение на дефицитите в зоната на уменията за мислене не е посочен напредък; - на 14.08.2025 година е докладвана доброволната работа на осъдения като помощник-огняр, отбелязано е развитите на морално-волевата реформа на 3 лишения от свобода, което в известна степен е снижило риска от рецидив и риска от вреди. От 14.08.2025 година е и текущият план на присъдата, от който въззивният състав прави извод за продължаваща корекционна интервенция спрямо уменията за мислене и отношението към правонарушението, т.е. там криминогенните фактори не са преодолени.
При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се прилага прогресивната система, която е насочена към поддържане на мотивацията на осъдените към ресоциализация, основана на поведение на сътрудничество в провежданата социално-възпитателна работа от пенитенциарната администрация. Както в закона (чл.66 от ЗИНЗС), така и в доктрината, прогресивната система се отразява в предвидени облекчения в условията на лишаването от свобода до настъпване на момента на завръщане на осъдения в неконтролирана среда. Реализирането на прогресивната система се отразява в доклада по чл.155 от ЗИНЗС и става изходна база за предложение за условно предсрочно освобождаване.
Видно от събраните доказателства, прогресивната система по отношение на осъдения е текуща и е осъществена чрез замяна на строгия режим с общ през май 2023 година. В.Н. се позовава на този факт, но с известно неразбиране на значението му. Действително в заповедта за замяна на режима са посочени мотиви за поддържане на добро поведение, за проява на дисциплинираност, стриктно изпълнение на поставените задачи, изпълнение на плана на присъдата. За мотивиране на осъдения до достигане на това стъпало от йерархичната структура на прогресивната система са послужили заповеди за награждаване с №№1275/16.12.2021г., 579/17.06.2022г. и 1024/11.11.2022г. Тъй като системата продължава да е в ход (режимът може да се облекчи с още една степен), последвалите заповеди за награди с №№600/12.07.2023г., 400/20.05.2024г., 1095/10.12.2024г., 755/12.09.2025г., 947/15.12.2025г. и 104/05.03.2026г. имат за цел да съдействат за сътрудничеството на осъдения в постигане на заложените цели в плана на присъдата.
Именно на основание еволюцията в оценките се налага изводът, че поведението на осъдения е в процес на корекция – в позитивен процес, зад който стоят дейности по планирането на присъдата, както и добросъвестните усилия на В.Н. за поправяне. Все още обаче целта да се разгради моралноволевия модел с криминогенни фактори и на негово място да се преизгради профил на поведение с достатъчно силни лични умения за законосъобразен живот и обществено уважение, не е постигната. Още веднъж следва да се подчертае ключовото значение на поведението на осъдения – да работи, да спазва ПВР, да е отговорен в качеството си на групов отговорник, да поддържа своята семейна връзка, да е ангажиран с внуците си (родени по време на лишаването му от свобода), да е лично обвързан със задачите по плана на присъдата, което свидетелства за активен, но все още незавършен процес на поправяне. Преждевременната реинтеграция по чл.70 от НК е допустима само при по-ранно постигане на целта на присъдата, каквото 4 положение при частния жалбоподател не е настъпило.
В отговор на доводите на жалбата и допълнението към нея, въззивният състав е призван да отбележи, че становището на ИСДВР не е част от доказателствата по делото и то не се взема предвид при обосноваване на съдебното решение. Това становище, другите такива становища от пенитенциарни служители, както и експресната психологическа оценка, подпомагат началника на съответния затвор в позицията му пред съда по молбата за условно предсрочно освобождаване.
Преминавайки към финализиране на инстанционната проверка, въззивният състав е съгласен с извода на контролирания съд, че не са налице доказателства за преждевременно поправяне на осъдения В. Н., поради което законосъобразно молбата му за условно предсрочно освобождаване е била оставена без уважение.
Приложените към допълнението по частната жалба опис на заповеди за награждаване и копие на заповед №Л-449/19.05.2023 година да се върнат с писмо на осъдения.
Предвид изложеното, настоящият състав на Апелативен съд-Варна ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 11.03.2026 година по ЧНД №266/2026 година, с което състав на Окръжен съд-Варна.
Разпечатката съдържа 28 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7090197c-613d-4444-9bc8-6695ac81c1d2