Решение № 4 от 07.01.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Раднево, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520101005 по описа за 2025 година

Производството е по Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от Д. Й. М. за оказване на защита поради извършен спрямо нея акт на домашно насилие от лицето С. Г. С..

Молителката твърди, че с ответника живели на семейни начала в продължение на четири години, като от съвместното им съжителство се родило детето Ц.С.Г., родена на *********** г. С течение на времето между молителката и ответника започнали караници, като причина за това било поведението на ответника, който се държал грубо и неуважително с молителката, обиждал я пред родителите й и други хора. Твърди, че няколко пъти се разделяли, но в името на детето го приемала отново. Окончателната раздяла между тях настъпила в края на месец октомври 2025 г. Ответникът останал да живее в ****** на неизвестен адрес и често бил забелязван да спи в колата си. Молителката твърди, че след раздялата, ответникът започнал да я следи, когато излиза в селото, като я спирал на улицата и я обиждал с думите „Курва, боклук“, и с други обидни думи, включително и пред други хора.

Твърди, че на ****.2025 г. около полунощ, след като молителката се върнала от работа, ответникът влязъл без разрешение в двора на родителите й и се опитал насила да влезе в къщата, но входната врата била заключена. От виковете на С. в двора молителката разбрала, че той искал да вземе детето да 1 живее при него. Поведението му бил много агресивно макар, че същият не употребява алкохол. Твърди, че я заплашил, че ще я убие. След 10-15 минути си отишъл, но успял да събуди детето и родителите й. Твърди, че същите изпитали голямо притеснение от поведението на ответника, като заканите за убийство предизвикали страх у тях и самата нея, че ще посегне на живота или здравето й. Вследствие на това негово поведение детето било стресирано и не искало да се вижда с него. Твърди, че агресивното поведение на С. продължило и след това, като отишъл в детската градина и взел детето, след което го отвел в дома на майка му и заявил, че само той ще решава дали и кога ще ходи на градина.

Молителката иска съдът да постанови решение, с което бъдат наложени мерки за защита. Представя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Иска издаването на заповед за незабавна защита.

Ответникът С. Г. С. не се явява в откритото съдебно заседание, представлява се от упълномощения адвокат М.К.., която оспорва изнесените в молбата за защита твърдения като акцентира върху причините за влошените отношения между страните.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти и от правна страна следното:

По делото е представена декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, приложена към молбата за защита от домашно насилие, в която са описани обстоятелства за извършени вербални действия от страна на ответника спрямо нея на дата ****.2025г., описани и в молбата за защита от домашно насилие.

Тази декларация по ЗЗДН има по своята правна същност представлява доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – арг. от чл.

13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.

Безспорно е между страните обстоятелството, че по време на 2 съвместното им съжителство се родило детето Ц.С.Г. .

По делото е приета като писмено доказателство справка за съдимост № ************/05.12.2025г. на РС Раднево на ответника С. Г. С., от която е видно, че същият не е осъждан. От справката за съдимост не следват пряко изводи досежно това дали е извършен конкретно твърденият в молбата акт за домашно насилие. Същата единствено би могла да се кредитира като доказателство за съдебното минало на ответника, неговото отношение към правния ред в страната и като характеристична справка.

Приета е по делото справка за наложени мерки по ЗЗДН на ответника с № ***********/03.12.2025 г. на РУ Харманли, от която е видно, че спрямо ответника С. Г. С. до момента няма налагани мерки по ЗЗДН, както и писмо с вх. № **********/03.12.2025 г. от управителя на ЦПЗ Стара Загора, от което е видно, че С. Г. С. не се води на диспансерен учет.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на молителката и един свидетел на ответника. От показанията на свидетелите на молителката се установява, че действително молителката и ответникът са живеели във фактическо съпружеско съжителство, но се разделили през м. октомври 2025 г. След раздялата им ответникът започнал да налага психически тормоз над молителката. В показанията си разпитаната св.

Ц.А.П. – майка на молителката, заявява, че една вечер през месец ноември 2025 г. около полунощ, ответникът влязъл в двора на къщата им без позволение и започнал да чука по прозореца, крещейки обидни думи и заплахи, насочени към молителката и семейството й, а именно –„ Твойта курва, ходи със суТ.р! Тая мастия, ще й изкарам зъбите! Ще я претрепя! Ще ви изчистя всичките!“. От показанията на другата разпитана по делото свидетелка - Г.Й.М. – сестра на молителката, също се установява посочената в молбата защита и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН фактическа обстановка.

Свидетелката потвърди, че през месец ноември 2025 г. ответникът е влязъл в двора на къщата им и започнал да крещи „Ще ви изтребя, ще ви избия всички.“, и обиди към Д. „Ти с и курва! Ти си мастия! Аз не съм спал с жена, а с прасе!“.

Също от показанията на тази свидетелка се установява, че след постановяване по настоящото дело на заповедта за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН ответникът спрял да търси контакт с молителката и не е 3 нарушавал заповедта за незабавна защита.

В показанията си разпитаният свидетел Ю. А. Ю. пък свидетелства за влошените отношения между страните по делото, както и за причините за настъпилата между тях раздяла. Заявява, че му е известно молителката Д. Й.

М. да е била бременна от ответника, но направила аборт без неговото съгласие и знание.

Други доказателства не са ангажирани по делото.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са или са били във фактическо съпружеско съжителство. Връзката между извършителя на домашно насилие и жертвата не е безкрайна, а е лимитирана в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН. Така в чл. 3, т. 2 ЗЗДН е предвидена защита от закона от всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство, както и в чл. 3, т. 3 лице, от което има дете. В случая се установява, че молителката и ответникът са живели във фактическо съжителство и имат родено дете Ц., с оглед на което е налице посочената между страните връзка по чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН и е принципно възможна защитата по реда на ЗЗДН.

В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Разумът на закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията, когато поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието – то е извършено в място, където други лица не са присъствали, няма видими белези от извършеното физическо насилие или пострадалият се е намирал в невъзможност да се снабди своевременно с медицинско удостоверение, липсвали са и свидетели, които да възприемат последиците от насилието непосредствено след извършването му. Във всички останали случаи, съобразно твърденията в молбата са налице доказателства, които 4 пострадалият следва да ангажира, тъй като тежестта за доказване на факта на насилието е негова. В подкрепа на твърденията си молителката се ползва от показанията на свидетели - очевидци на твърдения акт на домашно насилие – нейната майка и сестра, чиито показания съда цени при условията на чл. 172 от ГПК, като приема същите като обективни и достоверни, не само защото свидетелите се явяват преки очевидци на случилото се между страните, както и на съвместния им живот, но и най-вече предвид обстоятелството, че изнесените данни за отправените заплахи и обиди се потвърждават от напълно и безпротиворечиво от техните показания. Съдът кредитира изцяло показанията на същите, доколкото изложиха логично и последователно преките си възприятия от случая.

В случая агресивното поведение на ответника и отправените от него обиди и заплахи към молителката и семейството й, от една страна, не се опровергават от последния, доколкото не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, от друга страна, се установи по несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели. Цялата доказателствена съвкупност е в унисон с декларацията по чл. 9 от ЗЗДН.

В разглеждания случай са събрани доказателства /писмени, гласни/, които потвърждават изнесените в молбата за защита факти около случая на ****.2025 г.

Осъщественото от ответника влизане без разрешение в дома на родителите на молителката, където тя живее с детето, както и отправените спрямо молителката закани за убийство на нея и цялото й семейство, и употребените вербални изрази следва да се субсумират под нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН в частта досежно психическо насилие. При тази форма на насилие се въздейства върху психиката на пострадалото лице, с което му се причинява тормоз. Законът защитава лицата изначално от подобни прояви, които в зависимост от психиката на всеки човек могат да имат различно проявление.

Липсата на съдебна намеса при подобно поведение би довело до липса на възпиращо спрямо ответника действие и ще доведе до продължаване на това установило се недопустимо негово поведение спрямо молителката. Освен това се установи, че вече постановената незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН е дала своя положителен ефект, което косвено потвърждава необходимост от предприемането на мярка за защита.

5

За пълнота на изложението ще се отбележи, че независимо колко е основателна или не причината за поведението на ответника С. Г. С., тоест дали молителката го е предизвикала по някакъв начин и каква е предисторията на техните взаимоотношения, самото поведение на ответника е в разрез със законовите забрани за обществен ред и спокойствие, накърняват психичния интегритет на молителката.

Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя посегателство, едва след което да се прояви и превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка.

Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като съдът не е обвързан от поисканите от пострадалото лице мерки.

При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. Мярката няма за цел да го превъзпита /макар косвено да може да се постигне подобен ефект/, а да преустанови, евентуално да предотврати по-нататъшни посегателства.

С оглед интензитета на извършения акт на домашно насилие съдът намира, че адекватни мерки са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН чрез задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН - забрана на извършителя да приближава пострадалото лице Д. Й. М., жилището, в което живее, местоработата й и местата за социалните й контакти и отдих, на по-малко от 80 метра и забрана на извършителя да осъществява контакт със същата под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия, тъй като той може да се върне по всяко време при липса на постановени такива мерки за защита и да се продължи с обществено нетърпимото поведение.