Определение № 2667 от 24.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2667 гр. Бургас, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501541 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По делото е постъпила частна жалба от "Макроадванс" АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14 против определение № 457 о т 02.06.2026г. по гр.д. № 85/2025г. по описа на РСАйтос, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането му за допълване на основание чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 105/21.04.2026 г., в частта за разноските относно искането му за присъждане в пълен размер на направените разноски в размер над присъдения размер от 102.25 евро до сумата от общо 409.04 евро, представляваща целият заплатен адвокатски хонорар за защита по главния и насрещния иск от по 204.52 евро всеки.

В частната жалба се излага недоволство от обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, с мотив, че съдът неправилно е присъдил разноски в размер на 230.06 евро, от които 102.25 евро – адвокатско възнаграждение, което е 4 пъти по-ниско от платеното от 409.04 евро. Подчертава се, че се касае за платено адвокатско възнаграждение, което е разноски по делото, а не за претендирано такова по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение от 102.25 евро е прекалено ниско и несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото, като се сочи, че процесът изисква не само познаване на нормативната уредба, но и задълбочен анализ на доказателствения материал, изготвяне на подробни съдебни книжа, което представлява значителен по обем интелектуален труд. Иска да се бъде присъдено възнаграждение, което да отговаря реално на положения труд, а не да се определя под абсолютния законов минимум, предназначен за дела с минимална сложност. Излага се, че претендираното адвокатско възнагражение е минимален размер съгласно чл. 7, ал.

1

2 и ал. 7 от НВАР, а и насрещната страна не е направила възражение за намаляването му поради прекомерност. В подкрепа на доводите се цитира съдебна практика. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на определението по чл.

248 от ГПК в обжалваната му отхвърлителна част и постановяване на ново, с което да бъде присъден пълния размер на адвокатския хонорар в размер на 204.52 евро, платен по предявения срещу жалбоподателя- ответник първоначален иск и пълния размер на адвокатския хонорар в размер на 204.52 евро по предявения от последния насрещен иск съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В дадения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната по частната жалба страна – ищецът И. К. Д., чрез процесуалния си представител адв. Елена Иванова е депозирал писмен отговор, с който е изложил становище за неоснователността на жалбата с искане за оставянето й без уважение, позовавайки се на цитирана съдебна практика. Акцентира, че с изменение на НРАВ е премахното „минималното“ адвокатско възнаграждение, като е посочено, че то подлежи на свободно договаряне между клиента и адвоката, като в случаите, че такова не е определено, критерии за това е именно посочената наредба. В писмения отговор са изложени подробни съображения и е цитирана съдебна практика относно принципите и критериите за определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., които не касаят процесния случай. Иска се потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция за намира частната жалба за частично основателна, по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявен от ищеца И. К. Д. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК за приемане за установено /след уточнение/, че сключения с ответника „Макроадванс“ АД договор за кредит от 30.10.2023 г. е нищожен – на няколко предявени в условията на евентуалност основания - поради нарушаване на закона - предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, заобикаляне на закона чл. 19, ал. 4 ЗПК, и противоречие на добрите нрави, накърняващо договорното равноправие между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е предявило насрещен осъдителен иск, квалифициран от районния съд с правно основание чл. 23 от ЗПК за осъждане на първоначалния ищеца да му заплати остатъчната стойност на кредита в размер на 400 лв., дължима след погасяване на сумата от 200 лв. от отпуснатия размер на 2 кредита от 600 лв.

С постановеното по делото, необжалвано от страните и влязло в законна сила съдебно решение исковете – първоначален и насрещен са уважени, като съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските съобразно чл. 81 от ГПК.

В срока по чл. 248 от ГПК, страните са депозирали искания за допълване на решението в частта за разноските, като с молба от 04.05.2026г. ищецът, чрез адвокатския си представител е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение /чл.

38, ал. 2 от ГПК/ разноските по делото в размер на 600 евро за извършена съдебносчетоводна експертиза, а молба от 20.05.2026г. ответното дружество е поискало присъждане на платено адвокатско възнаграждение за предявения от ищеца иск в размер на 400 лв. /204.52 евро/ и за предявения насрещен иск в размер на 400 лв.

/204.52 евро/, депозит за вещо лице в размер на 200 лв /102.26 евро/ и държавна такса за насрещния иск в размер на 50 лв. /25.56 евро/ съгласно представения списък по чл.

80 от ГПК.

По искането на ищеца по чл. 248 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който същото е оспорено, като се възразява, че разноски на ищеца не се дължат поради извършено признание на иска от ответника и наличие на хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. При условията на евентуалност се възразява по искането за присъждане на разноски за експертно заключение в размер на 600 лв. с мотив, че такъв е определен от съда в размер на 400 лв., разпределен по равно между страните, т.е. ищецът би могъл да претендира само размер от 200 лв. По отношение на претендирания адвокатски хонорар се иска редуцирането му по минимума, за което са изложени подробни съображения, основавайки се на цитирана съдебна практика.

С обжалваното определение от 02.06.2026г., постановено в производството по чл. 248 от ГПК районният съд е приел молбите на страните за частично основателни, като е допълнил решението си, в частта за разноските, както следва: 1/.след уважено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е осъдил ответното дружество да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество Е. Иванова, ЕИК 180978004 сумата от 102,25 евро - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за оказаната на ищеца по делото безплатна адвокатска помощ; 2/. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 102.25 евро – разноски по делото; 3/. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК е осъдил ищеца в качеството му на ответник по насрещения иск заплати на "Макроадванс" АД сумата от 230,06 евро – разноски по делото /от която сумата от 102,25 евро – адв.възнаграждение по предявения насрещен иск, с оглед равнопоставеността на страните в процеса и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и сумата от общо 127,81 евро -платена държавн такса по насрещния иск и депозит за вещо лице/. В останалите части съдът е оставил без уважение исканията на страните 3 по чл. 248 от ГПК.

Предмет на въззивно обжалване е определението по чл. 248 от ГПК в частта, с която районният съд е оставил без уважение искането на ответното дружество за присъждане в пълен размер на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за главния и за насрещния иск над присъдения размер от 102.25 евро /само за насрещния иск/ до пълния им претендиран размер за сумата от общо 409.04 евро /204.52 евро по всеки иск/.

Съдът, като взе предвид наведените доводи от страните и представените по делото доказателства, намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за частично основателна поради следното.

В процесния случай, в списъка по чл. 80 от ГПК ответното дружество претендира присъждане на разноски по делото, както следва: платено адвокатско възнаграждение за предявения от ищеца иск в размер на 400 лв. /204.52 евро/ и за предявения насрещен иск в размер на 400 лв. /204.52 евро/, депозит за вещо лице в размер на 200 лв /102.26 евро/ и държавна такса за насрещния иск в размер на 50 лв.

/25.56 евро/ съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство и съдът дължи произнасяне по този въпрос съгласно чл. 81 от ГПК. В случая според настоящата инстанция правилно районният съд е счел, че на ответното дружество следва да се присъдят като разноски платеното адвокатско възнаграждение за уважения изцяло срещу първоначалния ищец насрещен иск, но неправилно е определил размера им, намалявайки го служебно, без направено от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в този смисъл. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не дава възможност съдът по своя инициатива да намалява заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Това означава, че преценката на съда по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, следва да се инициира по повод искане на насрещната страна в срок до приключване на последното по делото съдебно заседание.

Това искане следва да бъде направено от страната най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, в чието производство са направени разходите за адвокатското възнаграждение, в което съдебно заседание найкъсно страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък на същите - чл. 80 от ГПК. В случая искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника поради прекомерност не е направено от ищеца до приключване на последното съдебно заседание. По тези съображения съдът не може служебно, позовавайки се на принцип на равнопоставеност да намалява платеното от страната адвокатско възнаграждение, за разлика от претендираното от адвоката на ищеца такова по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., 4 определянето на което, независимо от искането за размера му е изцяло в правомощията на съда при изследване на необходимите за това предпоставки.

Ето защо определението на първата инстанция, с което е оставено без уважение искането на ответното дружество за измение на решението, в частта за разноските чрез присъждане в пълен размер на направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро за уважения насрещен иск, а е присъдено такова само до размера от 102.25 евро /съответно на присъденото на адвоката на ищеца по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв./ се явява неправилно и следва да се отмени, като вместо него следва да се постанови ново, с което в полза на ответното дружество да се присъди сумата от 102.27 евро, явяваща се разликата над присъдения размер от 102.25 евро до дължимия по уважения насрещен иск размер на платено адвокатско възнаграждение от 204.52 евро.

Що се касае до претенцията за присъждане изцяло на платеното адвокатско възнаграждение от 204.52 евро в полза на ответника, независимо от уважения срещу него първоначален иск на ищеца по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за нищожност на сключения помежду им договор за кредит, с мотив, че е налице хипотезата на чл.

78, ал. 2 от ГПК- ответника твърди, че не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, същата е неоснователна по следните съображения: