Решение № 373 от 19.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Велико Търново, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ ПОДСЪСТАВ - IVA, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500613 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №413/26.03.2026г., постановено по Гр.д.№3726/2025г. по описа на РС – Велико Търново:

ОСЪЖДА М. С. П. с ЕГН ********** от гр.***, ул.*** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното дете Д. М. П. с ЕГН ********** лично и със съгласието на майката А. Л. Х. с ЕГН **********, от с.***, ул.*** ежемесечна издръжка в размер на по 190 / сто и деветдесет/ евро , считано от подаване на иска-16.12.2025 г. до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от просрочието до окончателното изплащане, като за разликата от 142,33 /сто четиридесет и две евро и 33 цента/ до пълния предявен размер от 332,33 /триста тридесет и две евро и тридесет и три евроцента/ ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. С. П. с ЕГН ********** от гр.***, ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на непълнолетното дете Д. М. П. с ЕГН ********** лично и със съгласието на майката А. Л. Х. с ЕГН **********, от с.***, ул.*** издръжка за минал период- от 15.12.2024 г. до 15.12.2025 г. вкл. в размер на 777,20 / седемстотин седемдесет и седем евро и 20 цента/, като за разликата до пълния претендиран размер от 3988,07 / три хиляди деветстотин осемдесет и осем евро и 7 цента/ , именно за 3210,87 / три хиляди двеста и десет евро и 87 цента/ ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ДОПУСКА на основание чл.242,ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

В срока за въззивно обжалване против първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е присъдена издръжка за минало време и занапред, е постъпила въззивна жалба от М. С. П., чрез пълномощник адв.К. А. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, с искане за намаляването й до минималния размер по чл.142 ал.2 СК. Твърди се, че РС не е съобразил възможността на въззивника да дава издръжка, поради което същият счита присъдената такава, както за минал период, така и за в 1 бъдеще, за прекомерно висока, предвид неговите доходи и възможността да задоволява потребностите си, по развити съображения по същество. Твърди се, че плащайки определената от РС сума за месечна издръжка в бъдеще от 190 евро, въззивникът месечно би разполагал със сумата от 55,10 евро, която не може да задоволи месечните му нужди за издръжка. Твърди се, че предвид разпоредбата на чл.446 ал.4 изр. последно от ГПК, и присъждайки издръжка за минало време в размер на 153,39 евро на месец, или за целия претендиран период в размер на 777,20 евро, РС реално е създал предпоставки изпълнението да бъде насочено към остатъка от доходите на П.. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част, като намали издръжката по чл.149 СК и чл.143 ал.2 СК, която въвзивникът следва да заплаща на непълнолетния си син, до минималния размер по чл.142 ал.2 от СК.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от другата страна – непълнолетния Д. М. П., действащ със съгласието на майка си А. Л. Х., чрез пълномощник адв.М. П. – ВТАК, с който заема становище за процесуална допустимост, а по същество неоснователност и необоснованост на въззивната жалба, която моли да бъде отхвърлена.

В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.К. А. – ВТАК, уточнява, че обжалва първоинстанционното решение в частта за присъдената в полза на детето месечна издръжка занапред за разликата над 160 евро до присъдената от 190 евро, респ., че обжалва решението на РС в частта за присъдената издръжка за минало време по чл.149 СК за разликата над 140 евро до 153 евро. Моли, първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните му части, вместо което присъдена издръжка на детето занапред и за минало време в нормативно установения минимален размер издръжка. Претендира съдебни разноски /за внесена ДТ за въззивно обжалване/.

В СЗ въззиваемата страна – непълнолетния Д. М. П., действащ лично и със съгласието на майка си А. Л. Х., явяват се лично, и се представлява от адв.М. П. – ВТАК, редовно упълномощена. Оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Не претендира съдебни разноски.

Явилият се в СЗ представител на *** – И.П.С. след проведен разговор с детето и майката счита, че в интерес на детето е присъждане на по- висок размер издръжка, предвид обстоятелствата, които са налице.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

РС – Велико Търново е бил сезиран с предявени от непълнолетния ищец Д. М. П. лично и със съгласието на майка му А. Л. Х., чрез пълномощник адв.М. П. – ВТАК, против ответника М. С. П., негов баща, първоначално обективно кумулативно съединени иск по чл.143 ал.2 от СК за издръжка занапред в размер на 650 лева, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 16.12.2025г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, и иск по чл.149 СК за издръжка за минало време в размер на 650 лева за период, считано една година назад преди предявяване на иска. В ИМ са изложени твърдения, че ответникът е баща на непълнолетния Д. М. П., роден от фактическото съжителство с А. Л. Х., че родителите на детето са разделени в продължение 2 на 7 години, до настоящият момент не е водено дело за издръжка на детето, а ответникът е плащал издръжка на сина си Д., когато той прецени и по колкото прецени, като това са спорадични, а не ежемесечни плащания. Сочи се, че ответникът е трудоспособен, не дължи издръжка другиму по закон.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника, чрез пълномощник адв.К. А. – ВТАК, с който ответникът заявява, че би приел да заплаща издръжка занапред на сина си в размер на 160 евро месечно, като оспорва иска по чл.143 ал.2 СК за издържка занапред за разликата над 160 евро до пълния му предявен размер от 332,33 евро /650 лева/ като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Оспорва изцяло предявеният иск по чл.149 СК за издръжка за минало време като неоснователен и недоказан с доводи, че е предоставял средства за издръжка на непълнолетния си син през цялата 2025г. регулярно и ежемесечно, като сумите са предавани в брой, лично на ищеца, или чрез заверяване на банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. Ответникът е оспорил искът по чл.149 СК за почти целия месец декември на 2024г. и на самостоятелно основание с довод, че детето през този месец било отглеждано от него.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните по делото в отхвърлителните му части, поради което, досежно същите, е влязло в законна сила на основание чл.296 т.2 пр.1 от ГПК.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. обяснения на детето по реда на чл.176 ал.1 ГПК, като въззивният съд възприема като свои фактическите констатации на РС, досежно правно – релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извел правилни и законосъобразни правни изводи за частична основателност на предявеният иск с правно основание чл.143 ал.2 СК за ежемесечна издръжка занапред в размер на по 190 евро, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 16.12.2025г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното изплащане, както и за частична основателност на предявеният иск по чл.149 СК за издръжка за минало време в размер на 777,20 евро за периода от една година назад от предявяване на ИМ в съда – от 15.12.2024г. до 15.12.2025г. вкл., които въззивният съд споделя изцяло и към които препраща на основание чл.272 ГПК.

Оплакванията на въззивника във въззивната жалба са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Между страните по делото не е спорен факта, че непълнолетния Д. М. П. е роден от фактическото съжителство на съпружески начала между А. Л. Х. и ответника М. С. П., който е баща на детето. Безспорно установен по делото е факта, в т.ч. и от обясненията на детето, дадени пред РС, които не се опровергават от страна на ответника посредством други събрани доказателства, че, считано от м. ноември 2024г., когато детето се е преместило в с.*** и понастоящем същото се отглежда в семейната среда на майка си и съжителя й – св.И.К., като от м.01.2026г. живеят на квартира и майката полага преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето, поради което ответникът, баща на детето, дължи заплащане на издръжка занапред на непълнолетния си син, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 16.12.2025г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва при неплащане. На основание чл.142 ал.1 СК, размерът на издръжката се определя, според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно чл.143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са 3 работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. безусловно. Съгласно чл.142 ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата /МРЗ/, като за 2025г. минималната издръжка е в размер на 137,67 евро, а за 2026г. е в размер на 155,05 евро.

В процесният случай непълнолетния Д. М. П. е на 16 години и 11 месеца към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, завършил е 10 клас през учебната 2025/2026г. и безспорно се нуждае от средства за издръжка за физическото и духовното си развитие, включваща и заплащане на месечна карта за фитнес в размер на 30 евро /св.К./, като по делото не се доказват негови потребности, надхвърлящи обичайните за възрастта му. Същевременно с това ответникът е млад, на 43г., в активна трудоспособна възраст, не дължи издръжка другиму по закон, непълнолетният Д. е единственото му дете, ответникът сам признава пред РС, че не издържа болни родители, нито страда от заболявания, които да изискват ежемесечно лечение, живее в собствено жилище, съобразно признанието му на неизгоден факт във въззивната жалба. От представените с писмения отговор на ИМ писмени доказателства безспорно се установява, че получаваното БТВ от ответника за 2025г., дължащ издръжка, е в размер на 1112,40 лева /568,76 евро/, което минимално надхвърля МРЗ за 2025г. Установено е и че ответникът дължи за погасяване на отпуснат му кредит месечна вноска в размер на 236,02 евро с начална дата 02.12.2024г. до 21.11.2034 година.

Съдът, след преценка на обстоятелствата по чл.142 ал.1 СК, а именно на нуждите на непълнолетния Д., който е на 16г. и 11 месеца и безспорно се нуждае от средства за задоволяване на физическите и духовните си потребности, както и обсъдените по-горе възможности на дължащия издръжка - ответник по делото, счита, противно на оплакванията във въззивната жалба, че присъдената от първоинстанционният съд в полза на непълнолетното дете месечна издръжка занапред в размер на 190 евро, която минимално надхвърля минималната издържка по закон за 2026г. от 155,05 евро, е съобразена изцяло с нуждите на детето и възможностите на бащата, който я дължи, поради което въззивната жалба в тази й част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част, досежно издръжката по чл.143 ал.2 СК, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно константната съдебна практика, при преценка на възможностите на дължащия издръжка да дава такава на своите ненавършили пълнолетие деца, от доходите му не се спадат разходите, които дължащият издръжка прави за собствената си издръжка, поради което и обстоятелството, че ответникът погасява изтеглен за задоволяване на собствените му нужди банков кредит, не намалява възможностите му да дава издръжка на непълнолетния си единствен син, поради което и присъдената в полза на детето ежемесечна издържка занапред от 190 евро е определена изцяло, съобразно критериите по чл.142 ал.1 от СК. На следващо място, оплакванията във въззивната жалба са неоснователни и доколкото, както вече съдът посочи, на основание чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат изрдръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, какъвто е ищеца, безусловно, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Ответникът е млад, в активна трудоспособна възраст, не дължи издръжка другиму по закон, освен на непълнолетния си син, който е негово единствено родено дете, здрав е, не страда от заболявания, които да налагат лечение, не дължи разходи за наем на жилище, и доколкото разходите, които прави за собствената си издържка, не се спадат от получавания му доход при преценка на възможността му да дава издръжка, то съдът приема, че заплащането от ответника на непълнолетния му син – ищец по делото на месечна издръжка занапред в размер на 190 евро, която минимално надхвърля минималния размер издръжка по закон за 2026г. от 155,05 евро, няма да му създаде особени затруднения. С оглед изложеното, оплакванията на въззивника, че присъденият на детето размер месечна издръжка занапред от 190 евро е прекомерно висок и осуетява покриването на собствените потребности на ответника, е неоснователно и не кореспондира със събраните 4 по делото доказателства. Неоснователно, с оглед събраните по делото доказателства, е позоваването на въззивника на разпоредбата на чл.59 ал.7 СК, съгласно която размерът на издържката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. От една страна, съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, каквото е ищеца, безусловно – независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а от друга, с оглед събраните по делото доказателства и обсъдените по-горе възможности на дължащия издръжка съдът приема, че в случая заплащането от ответника на месечна издръжка занапред на непълнолетния му син Д. в размер на 190 евро не би създало за дължащия издръжка родител особени затруднения, при липса и на доказателства, че със заплащането й на детето ще се осигурят условията на живот, които е имало преди фактическата раздяла на страните. Не на последно място, при определяне на издръжката занапред съдът съобрази и че майката получава МРЗ за страната, полага и преките и непосредствени грижи по отглеждане и възпитание на детето, заплащайки, считано от 13.01.2026г. и наем за жилище, поради което ответникът, дължащ издръжка, следва да поеме по-голям относителен дял от следващата се на детето месечна издръжка занапред.