Присъда № 119 от 13.08.2025, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда №119/13.08.2025 г.по НОХД №2528/2025 г. по описа на БРС.

Б.ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 434ЗМ927/2023 г. по описа на 02 РУ Б., Пор. № 3201/2023 г. по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу ДЖ.И.Р. ЕГН: **********, за ТОВА, ЧЕ на **.**.****год. в гр. Б., в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ — 1бр. златна халка с тегло 5,90гр., 18 карата на стойност 1090евро или 2132лв., съгласно фиксирания курс на БНБ, от владението на Р.С.Ц. (собственост на „Г.“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ш.А.Г.), без тяхното съгласие с намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

В разпоредително заседание подсъдимият и защитникът направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл.

371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Акцентира върху високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, изводима от данните за осъжданията му извън формиращите квалификацията при опасен рецидив. В аспекта на изложените съображения прокурорът настоява за индивидуализиране като съответстващо на тежестта на извършеното и личността на дееца Р. на наказание в размер на 3 години и 4 месеца „лишаване от свобода“ след редукцията по чл.58а,ал.1 НК, което на основание чл.57,ал.1, т.2,б.б ЗИНЗС да се изтърпява при първоначален строг режим.

Защитникът на подсъдимия адв.Зл. Зл. от БАК, настоява спрямо подзащитния му да се определи наказание в минимален размер, като аргументира тезата си с фактически твърдения и обстоятелства,относими към влошен здравословен статус, претърпян инсулт и същевременно акцентирайки върху смекчаващата стойност на оказаното от подсъдимия съдействие и направените самопризнания.

В своята лична защита подс. Р. твърди,че кражбата е извършена поради липса на работа и препитание и поради необходимост от набавяне на лекарства, вследствие на претърпян десностранен инсулт.

При дадената му последна дума, подсъдимият заявява,че съжалява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият ДЖ.И.Р. е роден на **********************************, ЕГН:

**********.

„Г.“ЕООД, ЕИК ********* стопанисвало магазин за изделия от злато, който се намирал в гр. Б., МОЛ Г.. Св. Ш.Г. заемала длъжността „мениджър покупко-продажби“ в посоченото дружество. Магазинът бил оборудван с видеокамери.

На **.**.****г. на работа в магазина били св. Н.П., св. Т.И. и св. Р.Ц.. На посочената дата подс. Р. посетил МОЛ Г. - Б. и решил да извърши кражба на златни накити от магазина, собственост на „Г.“ЕООД. Р. влязъл в магазина и разговарял със св. Т.И.. Интересувал се от 1 пръстен и обеци, след което напуснал магазина. В изпълнение на своето решение да извърши кражба от магазина на „Г.“ЕООД, малко по-късно Р. отново влязъл в магазина. Този път той разговарял със св. Р.Ц.. Искал от същата да му покаже различни стоки. Докато св.Цв. вадила, желаните от Р. накити, той отворил една от витрините, където били подредени златните накити и взел от там 1бр. златна халка с тегло 5,90гр., 18 карата, която от вътрешната страна имала надпис „CARRERA Y CARRERA“. След това, задно с взетата халка, Р. напуснал магазина. Вечерта в края на работния ден св. Н.П., св. Т.И. и св. Р.Ц. разбрали, че горепосочената златна халка липсвала, за което уведомили св. Г.. Последната предоставила достъп на св. И. до записите от охранителните камери. И. прегледала записи и тогава установила, че халката е открадната, като на записа се виждали действията на извършителя, а именно подсъдимия Р.. Служител на „Г.“ЕООД предал на полицейски орган записи от камерите за видеонаблюдение, на които били записани действията на Р..

По делото била назначена и изготвена комплексна видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза. В своето заключение вещото лице сочи, че не се изключва възможността заснетото лице да е подсъдимият Р..

За установяване на стойността на отнетата вещ, а именно - 1бр. златна халка с тегло 5,90гр., 18 карата от ощетеното юридическо лице е изискана фактура за закупуването й. От предоставеният документ се установява, че стойността на процесната вещ е 1090евро или 2132лв., съгласно фиксирания курс на БНБ.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: Проформа фактура л.19-21 от ДП , справка от ТРРЮЛНЦ –л.7 от СП; показания на св.Н.П., л.77 от ДП, св.Т.И. – л.79 от ДП; показания на св.Р.Ц. – л.80 и л.85, св.Ш.Г. –л.81 от ДП; Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум –л.86 –л.92; Протокол №244 за извършена съдебнотехническа и лицево-идентификационна експертиза –л.96-л..100 от ДП; Протокол №428 за извършена съдебно-техническа и лицево-идентификационна експертиза –л.106-л..109 от ДП; съдебно-оценъчна експертиза –л.113-л.114 съдебно-ювелирна експертиза- л.118-л.120 от ДП; комплексна съдебно –оценъчна и ювелирна експерттиза -л.125-л.127 ДП. Протокол за доброволно предаване – л.179 от ДП;Разписка –л.181 от ДП;вещественото доказателство – СД диск на л.180 от ДП; Докладни записки и др. писмени доказателства; справка за съдимост на подсъдимия;справка от ГД "ИН" вх.№35505/13.08.2025 г. и други писмени доказателства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на предявеното на подсъдимия инкриминирано деяние, неговото авторство, и вината на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не дължи подробен анализ на доказателствата, но следва да маркира в систематизиран вид основните доказателствени направления, ръководни за изградените фактически изводи.

В сферата на доказателствената относимост към обвинителната фактическа теза попадат фактическите данни в свидетелските показания на служителите на „Г.“ ЕООД Н.С.П., Т.Т. И. и Р.С.Ц., присъствали в търговския обект магазин на „Г.“ ЕООД в мол „Г.“ гр.Б. по време на инкриминираното събитие. Техните показания точно,последователно и информативно 2 пресъздават значимите фактически фрагменти от поведението на подсъдимия Р. на **.**.****г. Съдът кредитира и убедителните, описателни и детайлни показания на св.

Ш.А.Г.- мениджър покупко-продажби в «Г.» ЕООД, които могат да се ценят като източник на косвени, производни доказателствени факти. Нейните показания са в отношение на хармонично единство с показанията на свидетелките П., И. и Цв., свързани са с основните факти от предмета на доказване, и обосновават стройна система от факти, свързани помежду си с основния факт. Обсъжданите гласни доказателствени средства водят до изводи, които са сигурни и лишени от възможности за вариативно комбиниране и предположително разминаване на гледни точки при проявление на стандарта за доказване съгласно чл.303,ал.2 НПК.

Интерпретирани в аспекта на процесуалното им качество предвид отношението им към основния факт, показанията на св.П., И. и Цв. притежават смесено процесуално предназначение, като в една своя част техните показания са източник на преки доказателствени факти,а в друга- на опосредствано придобити зрителни впечатления след преглед на видеозапис от охранителна камера в магазина, филмиращ конкретно престъпното поведение на подсъдимия около 13.30 ч. на **.**.****г.

Показанията на свидетелките П.,И. и Цв. заслужават кредит на доверие,т.к. съдържат логически издържана последователност от фактология относно точния момент на осъществяване на деянието около 13.30 ч. на **.**.**** г., както и точна и конкретна детайлизация на отнетото бижу – мъжка златна халка, която според тях възлиза на стойност 4 800 лв.

И трите свидетелки имат напълно еднопосочно възприятие, от гледище на последователно излагане на факти за събитието на инцидента от **.**.**** г. Трите свидетелки очертават в еднородна процесуална перспектива обстоятелствата, при които са наблюдавали действията на подсъдимия. Действията на Р. поради тяхната комбинативност, бързина и субективно възползване от занижената бдителност на св. Цв., със своята динамична траектория на движение, не са били зрително пряко уловени от свидетелките към момента на изпълнение на присвоителния акт.И трите свидетелки П.,И. и Цв. еднопосочно отстояват в своята правдива и субективно необременена гледна точка,че липсата на инкриминираната ценност била констатирана от св.Цв. едва около 20.45 ч. на **.**.**** г.,когато последната прибирала изложените на витрината бижута. По отношение на трите свидетелки П.,И. и Цв. е идентичен етапът, от който зрително са възприели за пръв път престъпното присвоително поведение на подсъдимия,чрез детайлно опосредствано наблюдение на случилото се на **.**.**** г.около 13.30 ч. -чрез преглед на видеозапис от охранителна камера в магазина.

В показанията на тези три свидетелки, а също и на св.Г., последната изцяло възприоизвеждаща само косвено придобита информация във вр. с преглед на видеозаписа, липсва изкуствен подбор на фактите, основаващ се на индивидуална мотивация, независимо от тяхната трудово-правна връзка с ощетено юридическо лице „Г.“ ЕООД.

Напротив, показанията им са устойчиви, представящи в строга хронология цялото изобилие от интересуващи процеса фактически подробности, предвид което не е възможно да се приеме, че показанията на тези свидетелки предават неистинна картина на инкриминираното по делото събитие, свързано с осъщественото от подсъдимия присвоително деяние.

По-важното в случая, е че възприятията на св.И., П. и Цв. са потвърдени от собствения им зрителен и ситуационен опит с Дж. Р., който посетил на **.**.** г. магазина под предлог на проявяван потребителски интерес към бижутерските изделия. Поради тази тяхна обективна стойност настоящата първа инстанция се доверява на показанията им,за да приеме,че обвинителната теза, основана на тези показания, при контролна тяхна съпоставка и констатирано логично равновесие с останалите проверени факти, не е недоказана, а напротив.

Следва да се има предвид, че степента на конкретност, до която достигат възприятията на определени служители в рамките на динамичната и мащабна търговска дейност,включваща 3

11-часово обслужване на неограничен кръг клиенти и непознати лица, не би могла да бъде с математическа точност съответстваща на момента на осъществяване на събитието в обективната реалност,в т.ч. да бъдат запаметени индивидуални лицево-анатомични подробности за подсъдимия и детайли относими към неговото облекло. Ето защо при оценка достоверността на гласните доказателствени средства съдът се ръководи от преценката за общата тяхна информативност и логична приемственост в контекста на писмената доказателствена съвкупност, в т.ч. материализираните фактически данни в Протокол за оглед на веществени доказателства /л.86-л.93/ и изводите на съдебно-техническите и лицево-идентификационни експертизи.