Определение № 497 от 07.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. София, 01.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина И.а

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002901506 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ВИР-РОГОШЕВИ“ ООД срещу решение № 53/14.02.2023г., постановено по в.т.д.№ 700/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено постановеното от Старозагорския окръжен съд по т. дело № 1084 от 2021 г. решение № 129 от 27.05.2022 г., за признаване за установено по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ” ЕАД, че „ВИР - РОГОШЕВИ” ООД не дължи сума в размер на 68 030, 32 лв., отразена във фактура № 8254974590 от 29.03.21г. вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за времето от 180 дни, т.е. за периода от 13.08.2020 до 09.02.2021 г., и е постановил отхвърляне на иска.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че установеният по констативен протокол незаконно присъединен кабел имал за цел да захранва поставените по схема 172 компютъра за криптовалута, като тази електрическа инсталация била самостоятелна и нямала нищо общо с тази на дружеството. Касаторът поддържа, че апелативният съд неправомерно приложил друго определение за обект, приемайки, че това включва терен и сграда в нарушение на нормативната уредба. Поддържа, че е неправилно възприетото от въззивния съд разрешение и по втория спорен въпрос, а именно относно периода, за който е незаконното присъединяване и действително потребеното количество енергия. Счита, че неправилно апелативният съд не е кредитирал в тази насока обясненията на третото лице-помагач и заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна 1 и уважаване на иска му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Представляват ли обясненията на третото лице-помагач, дадени по реда на чл. 176 ГПК, годно доказателствено средство и имат ли те доказателствена сила и как следва да се преценява направеното от третото лице –помагач признаване на неизгодни за него факти?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №22/19.05.2022г. по к.гр.д. №2979/2014г. на ВКС, 4 г.о.;

2. „Следва ли в диспозитива на решението да е отразено, че е постановено при участието на трето лице помагач, след като същото е отразено в мотивите на решението?“, за който твърди разрешаване в противоречие с практиката на ВКС по решение №416/20.01.2015г. по гр.д.

№2198/2014г. на ВКС, 4 г.о. и решение №193/22.12.2015г. по т.д.№915/2015г. на ВКС, 2 т.о.

3. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и възражения на въззивника, посочени в жалбата и по всички относими доказателства?“, като твърди, че също е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №17/23.07.2014г. по т.д.№811/2012г., 2 т.о.

4. „Явяват ли се Правилата за измерване на количеството електрическа енергия / ПИКЕЕ/ специален поднормативен акт спрямо друг поднормативен акт – Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните мрежи в хипотезата на чл. 51 ПИКЕЕ и кой е приложимият поднормативен акт в хипотезата на неправомерно присъединяване към електрическите мрежи на оператор, респ. кое определение за обект следва да се има в предвид от съда при приложението на чл. 51 ПИКЕЕ – това дадено в параграф 1, т. 3 от ДР на ПИКЕЕ или това дадено в параграф 1, т. 8 от ДР на Наредба №6/24.02.2014г.?

5. „Представлява ли обект по смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на ПИКЕЕ отделна електрическа инсталация, изградена в сграда, която не е собственост на клиент на оператора и която не е свързана и не минава през електрическата инсталация на клиент на оператора?“

6. „Приложими ли са разпоредбите на чл. 51 ПИКЕЕ за неправомерно свързан към електрическата мрежа обект по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ПИКЕЕ, който не е собственост на лице – клиент на оператора и за който не съществува ИТН?“

7. „Може ли клиента в хипотезата на чл. 51 ПИКЕЕ да оборва с всякакви незабранени от закона доказателствени средства изчисленото по реда на чл. 49 ПИКЕЕ количество на дължимата енергия за периода на неправомерно присъединяване към електрическата мрежа на оператора, посочен в чл. 51 ПИКЕЕ, респ. може ли да се установява количеството действително потребена енергия за периода чрез показания на всякакви видове средства за измерване на оператора, включително чрез показанията на 2 балансови електромери, собственост на оператора, които отчитат общата доставена енергия преди точката за неправомерно присъединяване за същия период?“

Касаторът поддържа за последните четири поставени въпроса, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, т.е. налице е основание за допускане до касационен контрол на решението по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Наред с горното в изложението се поддържа, че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът е основал същото на неприложима правна норма, а също и поради това, че при постановяване на решението са нарушени основни логически, опитни и общоприложими правила при формиране на правните изводи, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоприложен смисъл.

Ответникът по касационната жалба – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е подал отговор от 18.09.2023г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и отхвърляне на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че е безспорно между страните по делото, че ищецът по настоящия спор е лице, което купува електрическа енергия, а ответникът лицензираното електроразпределително дружество на територията, на която му се доставя тази енергия, което следвало и от представения по делото договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия от 31.08.2016 г., като предоставеният достъп е за три обекта, индивидуализирани с ИТН 2086505, 2088811 и 2012463, от които обект с ИТН 2012463 се намира в гр. Чирпан, кв. Индустриална зона и е описан като „сграда АПК – Запад“. Приел е, че е съставен констативен протокол № 618082 от 09.02.2021г., подписан и от лицето Владимир И.

Рогошев, за което е посочено, че е представител на клиента. По изложените съображения е приел, че независимо, че това лице не е законният представител на дружеството, е надлежно подписал се съобразно чл. 49 от ПИКЕЕ представител на клиента. Въззивният съд е посочил, че от проверката е установено, че има прикачен кабел от алуминий към разпределително табло ниско напрежение/ РТНН/ без електромер, който минава под земята, има сечение 4 х 95 и влиза в обект на клиента. Пловдиският АС е приел, че от констатациите на назначената по делото СТЕ е установено, че част от намиращите се в стопанския двор на АПК Запад сгради са свързани помежду си със стара въздушна ел. мрежа, която посредством кабел се свързва с присъединителното съоръжение на ищеца към ЕРМ и с електромера, отчитащ 3 консумираната енергия от ищеца като клиент за обект „сграда АПК Запад“.

Предвид на това е счел, че тази сграда е част от обекта по смисъла на §1, т.8 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. присъединен към ЕРМ, а последващи разпоредителни действия със сгради, които са част от този обект за тези правоотношения или отдаването им под наем са неотносими при условие, че по отношение на тях няма доказателства за предприети действия по самостоятелно им присъединяване по реда на Наредба № 6. Въззивният съд е приел, че количеството електроенергия за период от 180 дни, определено по реда на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ е 349 647 Кв/ч., а стойността му е 68 030, 28 лв. с ДДС, за която сума е издадената фактура, вземането по която се оспорва от ищеца. Счел е, че ищецът не е опровергал горното с обясненията на третото лице - помагач, които не съставляват обяснения на страна по смисъла на чл.

176 ГПК относно неизгодни за нея факти, както и с позоваване на заключението на СТЕ относно действителния размер на ел. енергия за доначисляване на база отчетеното количество ел. енергия от балансовите електромери на ответното дружество. Апелативният съд е приел, че нетърговското му предназначение на балансовия електромер изключва възможността данните от същия да се използват за нуждите на преизчисляването на електрическата енергия, което следва и от изрично регламентирания в раздел 9 на ПИКЕЕ ред за преизчисляване. С оглед горното въззивният съд е приел, че в патримонима на ответника е възникнало правото да преизчисли консумираната от ищеца ел. енергия поради наличие на предвидените в чл. 51 от ПИКЕЕ предпоставки, а в този на ищеца задължението за заплащането й, с оглед което е отменил решението на ОС – Стара Загора и отхвърлил предявения иск.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 2 8 0 , ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл.

280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на 4 създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първият поставен от касатора въпрос е процесуалноправен и като такъв е обуславящ за спора, но съдът намира, че не се установява допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а именно въззивният съд да е действал в противоречие с практиката на ВКС. Цитираното от касатора съдебно решение, на което той се позовава, а именно решение №22/19.05.2022г. по к.гр.д. №2979/2014г. на ВКС, 4 г.о., касае кредитиране на признание на факт по чл. 175 ГПК, а не на дадени обяснения по реда на чл.