Решение № 204 от 04.11.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Сливен, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Соня В. Петкова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20212200500376 по описа за 2021 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. ИВ. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Я., ул.“Ж. П.“, № **, офис *** против решение № 260304/14.05.2021 г. по гр.д. № 6671//2019г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е бил осъден да заплати на Г. ГР. Р., ЕГН **********, от гр. П., ул. „ П.Т.“, № ** – * – * сумата от 1500.00лв. – представляваща неизпълнено задължение за връщане на дадена в заем парична сума по неформален договор за заем от 21.08.2014г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. С решението въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия и сумата от 1100.00лв. – представляваща неизпълнено задължение за връщане на дадена в заем парична сума по неформален договор за заем от 13.10.2014г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, както и деловодни разноски в размер на 874.70 лв.

Решението е обжалвано като незаконосъобразно. Страната счита, че

1 необосновано, неправилно и то е постановен опри грубо нарушение на процесуалния и материален закон. Жалбоподателят изтъква, че не е сключвал устни договори за заем, а преведените му суми били във връзка с работата му. На датите посочени като такива, на които са били сключени неформалните договори за заем жалбоподателят не бил в България и не ги бил сключвал. Изготвената СИЕ също не била коректна. Тя неправилно била включила в заплатените му по трудовия договор суми и тези, които са били описани като „ служебен аванс“. Служебният аванс нямал характер на трудово възнаграждение. Моли се решението да бъде отменено като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.А. – пълномощник на Г. ГР. Р., ЕГН **********, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и че същото е съобразено както с представените писмени доказателства – вносни касови ордери, така и с устните свидетелски показания и заключението на изготвената по делото СЕ. Страната намира доказателствените искания за недопустими и моли съдът да не ги уважава.

Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски.

Съдът не е уважил доказателствените искания на въззивната страна, поради наличието на преклузия.

В с.з. въззивната страна не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемият редовно призовани се представлява от адв.А., който заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

2

Пред съда е бил предявен иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл.240 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите от 1500.00лв. -главница по договор за заем на парични средства от 21.08.2014г. и 1100.00лв. главница по договор за заем на парични средства от 13.10.2014г.

Разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД посочва, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество или качество. Договорът за заем е реален (той се счита за сключен едва, когато има реално предаване на вещите), неформален ( за действителността му не се изисква специална форма), безвъзмезден ( по принцип, ако не е уговорена изрично лихва). В тежест на заемателя е той да върне вещ по вид , качество и количество отговарящи на получените. В случая от представените по делото доказателства се установява, както постигането на договорка между страните за даването на паричните заеми ( показания на св.Славов, който е незаинтересовано лице от изхода на спора и пред съда е предал лични впечатления), предаването на паричните средства ( банкови преводи с изрично отбелязване, че преведените суми са за заем) и невръщането на заетите средства – и към настоящия момент ищецът/въззивник твърди, че не получавал такива и не следва да ги върне.

Тезата на ищеца/въззиваем се потвърждава и от изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява че работодателят на ответника „ Алфа транс“ ЕООД му е заплатил всички трудови възнаграждения. В КТ е посочено, че работната заплата е възможно частично да бъде изплащана авансово ако е получавана преди изтичане на съответния месец и това обяснява наличието на записи „служебен аванс“, но това не означава, че дължимото трудово възнаграждение не е изплатено.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По правилата на процеса на въззиваемата страна са дължими деловодни разноски за тази инстанция. Такива обаче въпреки, че са претендирани - в размер на 600.00 лв. адвокатско възнаграждение не са доказани, поради което не следва да се присъдят. По делото, с отговора на въззивната жалба е посочено, че се представя договор за правна защита и процесуално представителство, но такъв не е представен и съдът не може да установи 3 заплащането на адвокатско възнаграждение, доказателства за което е следвало да се представят до приключване на с.з. Процесуалното представителство на страната е с оглед първаначалното упълномощаване на адв. Кръстева от 28.11.2019г. ( до окончателното приключване на делото, за всички инстанции) и последвалото преупълномощаване на адв.А. от 19.10.2020г. пред РС – Сливен ( до окончателното приключване на делото, за всички инстанции).

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260304/14.05.2021 г. по гр.д. № 6671//2019г. на Сливенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4