Решение № 518 от 14.05.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 111/2025
- Вид
- Решение № 518
- Подписан
- 14.05.2025
- Състав
- Иван Георгиев Калибацев
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179 ал.2 пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.23 ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 518 гр. Пловдив, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330200111 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-010147/ 03.12.2024г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес в гр.****, на основание чл.179 ал.2 пр.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се явява и упълномощеният от него представител. В жалбата навежда твърдения за допуснати нарушения, поради което счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като моли съда да го отмени.
Въззиваемата страна – Началник група към ОД МВР – Пловдив, в Сектор "Пътна полиция", редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане, жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при 1 евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в закоустановения срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 15.11.2024г., в 14:10 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Източен“, жалбоподателя Д. Д. управлявал лек автомобил „Хюндай И Х 35“ с рег.№ ****, като не спазил необходимото разстояние от спиращия пред него товарен автомобил Киа с рег.№ **** и го удря в задната част, с което допуска ПТП с материални щети. Констатираното било определено като нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП, поради което на жалбоподателя бил съставен АУАН сер. GA № 3319032/15.11.2024г. В тридневния срок от жалбоподателя било подадено писмено възражение с приложени доказателства, въз основа на което била образувана проверка. Проверката приключила, като възражението било оставено без уважение.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на осн. чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя Д. било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С. Г. Т., от чийто показания се установява, че в деня на нарушението бил изпратен по сигнал за настъпило ПТП на бул.“Източен“. Там установил лек автомобил, който бил ударил в задната част товарен автомобил. От водачите разбрал, че единият от тях се оплакал, че му станало зле и не успял да спре навреме. Свидетелят обяснил, че следва да представи документи от болнично заведение, че му е станало зле, но тъй като не били представени такива съставил АУАН. Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочения свидетел тъй като са логични, последователни и съответни на писмените доказателства, приобщени по делото.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
2
След преценка на цялата доказателствена съвкупност, категорично се установява за извършено деянието, с което Д. Д. Д. е нарушил разпоредбата на чл.23 ал.1 от Закона за движението по пътищата, за това, че на 15.11.2024г., в 14:10 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Източен“, жалбоподателя Д. Д. управлявал лек автомобил „Хюндай И Х 35“ с рег.№ ****, като не спазил необходимото разстояние от спиращия пред него товарен автомобил Киа с рег.№ **** и го удря в задната част, с което допуска ПТП с материални щети. От събраните в административната преписка доказателства се установява, че жалбоподателят Д. е управлявал МПС – лек автомобил, като е бил длъжен да се движи на такова разстояние от другите автомобили, което да му позволи при необходимост да спре. Същият явно не е спазил необходимата дистанция от движещият се пред него автомобил, поради което не спрял и го ударил в задната му част, като настъпило ПТП с материални щети. Разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДвП е със следното съдържание: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“ Ето защо правилно административният орган е квалифицирал нарушението, извършено от жалбоподателя Д. Д. като такова, по чл.23 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, както и в подаденото възражение срещу акта, се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност, като се сочи, че състоянието на жалбоподателя се било влошило и той не разбрал как е настъпило ПТП-то. Съдът приема тези доводи за неоснователни. Водачите на МПС са длъжни да управляват последните в ясно съзнание, в добро здравословно състояние и при възникнала опасност да предприемат необходимите действия да преустановят управлението им без да причиняват ПТП или опасност за останалите участници в движението. Предвид на това оплакванията на жалбоподателя съдът приема за неоснователни и следва да се оставят без уважение.
С оглед на констатираното нарушение, правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП и е наложил наказание глоба в размер на 200 лева. Определеното наказание е с конкретен предвиден от закона размер, поради което не са налице основания за неговото изменяне или отменяне.
3
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нормата е правилно посочена и отговаря напълно на правната квалификация, като фактите описани в АУАН и НП недвусмислено сочат за какво е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от жалбоподателя на въззиваемата страна. Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-010147/ 03.12.2024г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес в гр.****, на основание чл.179 ал.2 пр.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4