Решение № 261757 от 25.05.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 25.05.2022 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на пети април през

2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при секретаря В.И., като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5537 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение от 28.01.2021 г., поправено и допълнено с решение от 10.02.2021 г. СРС, 62 с-в, по гр.д.№ 45578/20 г. е осъдил Р.Г.В. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 470,90 лв.-главница за топлинна енергия за периода м.09.2017 г.-м.04.2018 г. със законната лихва от 23.09.2020 г. до датата на изплащане; сумата от 61,06 лв.-мораторна лихва за периода 01.09.2017 г.-23.09.2020 г., като е отхвърлил исковете за сумата от 1 504,89 лв., представляваща сбора на главниците за стойност на топлинна енергия и за дялово разпределение /1 471,59 лв. плюс 33,30 лв./ и за 145,54 лв., представляваща сбора от мораторна лихва за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г.-10.04.2019 г. и мораторна лихва за сумата за дялово разпределение за периода от 30.06.2016 г. до 10.04.2019 г. /139,89 лв. плюс 6,38 лв./.С определение от 01.03.2021 г. СРС е осъдил „Т.С.“ ЕАД на основание чл.77 ГПК да заплати на СРС държавна такса в размер на 108,84 лв.С определение от 01.03.2021 г. СРС е оставил без уважение искането на ответницата за изменение на решението от 28.01.2021 г. в частта за разноските.Решението е постановено при участието на „ПМУ И.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението от 28.01.2021 г., поправено и допълнени с решение от 10.02.2021 г. е постъпила въззивна жалба ищеца-„Т.С.“ ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете му срещу Р.Г.В..Въззивникът излага оплаквания, че в посочената част решението е постановено при нарушение на материалния закон, и че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата е титуляр на вещни права само върху ¼ от имота и не дължи ¾ от вземането като наследник на Р.И..Твърди, че съдът неправилно е приел, че ответницата Р.Г.В. е титуляр на вещни права върху имота само за ¼ част от вземането, като излага твърдения, че наследодателката й Р.И. е починала на 07.02.2019 г., а процесният период е м.05.2016 г.-м.04.2018 г., като ответницата е неин единствен наследник по закон и отговаря и за ¼ част от вземането като собственик, а за ¾ част от вземането като наследник на бившия собственик.Въззивникът се позовава на разпоредбата на & 1, т.42 от ДР на ЗЕ, съгласно която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имота, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.Излага оплаквания, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не е изложил мотиви, че ответницата дължи само ¼ част от вземането.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответницата по въззивната жалба на ищеца-Р.Г.В. оспорва същата като неоснователна, като излага доводи, че първоинстанционният съд е приел, че ответницата дължи и другата ¾ част от вземането като пасив от наследството на майка й, и че в исковата молба не е посочено, че вземането се претендира от нея в качеството й на наследник.Твърди, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че непогасените по давност суми за топлинна енергия за целия недвижим имот са в размер на 470,90 лв.-главница и 61,06 лв.-лихви, т.е. ответницата е осъдена да заплати не само дължимата сума за собствената й ¼ част от имота, а за целия имот.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.

Постъпила е въззивна жалба и от ответницата- Р.Г.В. срещу решението на СРС от 28.01.2021 г., поправено и допълнени с решение от 10.02.2021 г. в частта, с която са уважени исковете срещу нея.Въззивницата твърди, че решението в посочената част е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид, че за процесния период-от месец май 2016 г. до месец април 2018 г. въззивницата е била собственик само на ¼ идеална част от топлоснабдения имот, и че изводът, че следва да заплати и останалата ¾ част от сумата като пасив от наследството на майка й, е неправилен, тъй като в исковата молба не се сочи, че сумата се претендира от нея в качеството й на наследник.Твърди, че не е налице хипотезата на образувано съдебно производство срещу лице, което е починало след образуването му, като наследникът му е конституиран в хода на производството, и че след като за процесния период ответницата е била собственик само на ¼ идеална част от имота, следва да отговаря само за тази част от вземането.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Въззивникът-ищец-„Т.С.“ ЕАД не взема становище по въззивната жалба на ответницата.

Третото лице-помагач-„ПМУ И.“ ООД не взема становище по въззивните жалби.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че ответницата Р.Г.В. като собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за следния топлоснабден имот- апартамент № 62 в гр.София, жк „******бл.******абонатен № 282883 за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо нея са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.В чл.31, ал.1, р-л IX e определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.Твърди, че от 10.07.2016 г. дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ПМУ И.“ ООД.Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението а топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ.Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение за топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 1 471,59 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2018 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 139,89 лв.-лихва за периода 14.09.2017 г.-10.04.2019 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2016 г.-м.04.2018 г. в размер на 33,30 лв.-главница със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите и 6,38 лв.-лихва за периода 30.06.2016 г.-10.04.2019 г.С молба от 27.01.2018 г. ищецът е заявил, че за ¾ от вземането ответницата следва да отговаря в качеството си на наследник на Р.П.И..

На 24.02.2012 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на адрес: гр.София, жк „******бл.**е взело решение за избор на „ПМУ И.“ ООД за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия.Видно от списъка с етажни собственици срещу процесния апартамент фигурира името и подписа на Р.П.И..

С писмо изх.№ П-2149/03.07.2014 г. СО-р-н „Слатина“ е уведомила ищцовото дружество, че с договор от 04.08.1989 г. апартамент ********бл.**, жк „Христо Смирненски“ е продаден на Р.П.И. и Г.Р.В..

От удостоверение за наследници № 1972/19.03.2008 г. на СО-р-н „Слатина“ е установено, че Г.Р.В. е починал на 15.03.2008 г. и е оставил за наследници Р.П.И.-съпруга и Р.Г.В.-дъщеря.Видно от удостоверение за наследници от 13.2.2019 г. на СО-р-н „Слатина“ Р.П.И. е починала на 07.02.2019 г. и Р.Г.В. е неин единствен наследник по закон.

Представен е протокол за отчет на уреди от 05.05.2017 г., подписан от Роза В. за абонат с № 282883, констативен протокол от 22.05.2018 г. за неосигурен достъп за процесния апартамент и справки за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г. и за периода 01.05.2017 г.-30.04.2018 г.

От заключението на техническата експертиза на в.л.В Т. е установено, че процесната жилищна сграда се топлоснабдява от две еднакви по мощност абонатни станции, като постъпилата топлинна енергия се отчита от един общ топломер.За исковия период ФДР е „ПМУ И.“ ООД, като няма начислявана топлинна енергия за отопление на имот.Начисляваната топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация е в съответствие с нормативната база.За част от процесния период за м.05.2016 г.-м.04.2017 г. начисляваната топлинна енергия за БГВ е въз основа на отчетът на 2 броя топли водомери, отчетен от ФДР на 05.05.2017 г. след края на отоплителния период.За част от периода-м.05.2017 г.-м.04.2018 г. има съставен констативен протокол за неосигурен достъп от ФДР с две посочени дати на отчет-22.05.2018 г. и 27.05.2018 г.За този период начислената топлинна енергия за БГВ е за двама потребители при норма на разход 0,140 куб.м. за един потребител за едно денонощие в съответствие с т.2 на чл.69 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/2007 г.Размерът на потребената топлинна енергия за отопление и за БГВ за процесния период след съобразяване на резултатите от изравнителните сметки възлиза на 1 472,67 лв.Сумата е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.Сумата за дялово разпределение възлиза на 33,30 лв.Технологичните разходи са приспаднати от топлопреносното предприятие.Общият топломер е преминал метрологични проверки през период от 2 години, като при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Е.И. е установено, че размерът на законната лихва за забава за периода 14.09.2017 г.-10.04.2019 г. върху главницата за топлинна енергия възлиза на 139,16 лв., а върху лихвата за дялово разпределение-на 6,38 лв.При съобразяване на 3-годишната погасителна давност сумите за главница за периода след м.09.2017 г. възлизат на 470,90 лв., а за лихва-61,06 лв.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на топлинна енергия в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.