Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18322 от 22.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 17573/2023
Вид
Определение № 18322
Подписан
22.05.2023
В сила
22.05.2023
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 208, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 22, т. 2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18322 гр. София, 22.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20231110117573 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 207 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искане на А. И. К. за *** срещу К. А. Т.. Молителят излага доводи, че е собственик на недвижим имот – апартамент, който е бил наводнен в резултат на авария, възникнала в апартамента, намиращ се точно над неговия, собственост на насрещната страна. Изтъква, че апартаментът му се използва като адвокатска кантора от съпругата му, поради което трябва спешно да бъдат отстранени уврежданията по него и по движимите вещи, които се намират в него. От друга страна, намира, че спешното отстраняване на вредите от наводнението ще направи невъзможно констатирането, описването, оценяването и най-сетне доказването им.

Поради тези съображения иска от съда да допусне *** чрез назначаването на съдебнооценителна експертиза.

Препис от молбата за *** е бил връчен на насрещната страна, от която е постъпил отговор. Оспорва искането като процесуално недопустимо поради липса на правен интерес. Твърди, че вредите по апартамента на молителя вече са били констатирани помежду им със съставянето на протокол по чл. 57, ал. 1 ЗУЕС и че са в процес на преговори за постигането на споразумение. Заявява, че дори по настояване на молителя вече са започнали ремонтни дейности. Прави извод, че договореностите между страните ще обезсмислят провеждането на експертиза. Евентуално, ако съдът приеме молбата за процесуално допустима, то я оспорва като неоснователна. Заявява, че вредите ще могат да бъдат описани и оценени от вещо лице и в евентуалното същинско производство, както и че са необходими специализирани знания от друга област, различна от исканата. Иска от съда да върне молбата като процесуално недопустима или евентуално да я остави без уважение като неоснователна. В случай, че съдът приеме искането както за допустимо, така и основателно, то иска вещото лице да проведе огледа в негово присъствие, да извърши оглед и на притежавания от него апартамент и да отговори на няколко формулирани от него въпроса.

Постъпило е и допълнително писмено изявление от молителя, с което обосновава наличието на правен интерес да иска ***.

След преценка на твърденията и доводите на страните Софийският районен съд формира следните изводи.

1

Искането за *** на предявения иск е подадено лично и е придружено с документ за внесена държавна такса в размера по чл. 22, т. 2 ТДТССГПК. Във връзка с доводите за наличието на правен интерес съдът приема следното. Производството по *** по чл. 207 ГПК има несамостоятелен и привременен характер. То е способ за предварителното събиране на доказателствата (преди започване на същинския исков процес), създаден, за да се предотврати възможността в резултат от недобросъвестно поведение на насрещната страна или в резултат на въздействието на обективни фактори определени доказателства да бъдат загубени или унищожени или да бъде затруднено тяхното събиране (определение № 894 от 13.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. дело № 6820/2014 г., III г. о.). Правният интерес е обусловен от потенциалното развитие на същинско исково производство, в рамките на което така събраните доказателства да бъдат приобщени. В дадения случай молителят излага твърдения, които обуславят наличието на правен интерес от *** за бъдещ исков процес за обезщетяването на претърпени имуществени вреди и формулираното от него доказателствено искане е относимо към съответен предмет на доказване. Действително, от разменените между страните писмени изявления е видно, че между тях са налице преговори. Преговорите обаче сами по себе не са равнозначни на постигната спогодба; те биха могли да се окажат неуспешни, при което молителят да е принуден да потърси защитата си от съда, а събирането на доказателствата да се окаже съществено затруднено поради отстраняването на вредите. Дори и страните да са съставили частен свидетелстващ документ, в който са констатирали вредите, доколкото самите страни не разполагат със специализирани знания, с помощта на които достатъчно прецизно да ги установят, то е налице правен интерес да бъдат събрани и допълнителни доказателства, свързани със съответни специализирани знания. По тези съображения съдът приема искането за процесуално допустимо.

Понеже то е свързано и с предмета на доказване по едно възможно бъдещо исково производство и би било необходимо за изясняването му от фактическа страна, искането е и основателно. Специалните знания са от областта на техниката и оценяването, поради което следва да бъде допусната съдебна експертиза от съответно вещо лице. При това положение се сбъдва и вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалното искане на насрещната страна за провеждането на оглед от вещото лице съвместно със страните, както и то да даде отговор на допълнителните формулирани от насрещната страна задачи. Подобно искане е процесуално допустимо – насрещната страна може да сочи в настоящото производство и да иска събирането на други доказателства, които са тясно свързани с тези на молителя (чл. 208, ал. 4 ГПК).

За тази цел обаче съдът следва да увеличи възнаграждението на вещото лице и да постанови внасянето на депозит и от насрещната страна, какъвто тя не е внесла.

Поради липсата на титуляр на настоящия съдебен състав производството на този етап не следва да бъде насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание за изслушване на вещото лице по допуснатата експертиза и евентуалното приемане на експертното му заключение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Д О П У С К А на основание чл. 207 от Гражданския процесуален кодекс обезпечение на доказателства чрез изготвянето на съдебно-техническа експертиза, 2 която след съвместен оглед да работи по задачите, формулирани от молителя на л. 3 от делото и от насрещната страна на л. 14 от делото. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 700 лева, вносим поравно от страните (по 350 лева от всяка страна).

УКАЗВА на насрещната страна К. А. Т. да представи доказателства за внасянето на депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лева по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщаването, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в срок вещото лице няма да работи по формулираните от него задачи, а ще работи единствено по формулираните от молителя А. И. К..

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице Антоанела Цукева за допуснатата експертиза след внасянето и на втората част от депозита от насрещната страна К. А. Т. или след изтичането на определения от съда срок за внасянето му.

О ТЛ А ГА произнасянето по насрочването на делото в открито съдебно заседание за изслушването на вещото лице и евентуалното приемане на експертното заключение.

Определението не подлежи на обжалване.

Да се съобщят указанията на съда на насрещната страна К. А. Т..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3