Определение № 18005 от 26.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 8712/2025
- Вид
- Определение № 18005
- Подписан
- 26.09.2025
- В сила
- 26.09.2025
- Състав
- Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 ал.4 · Закон за закрила на детето
- чл.23 ал.3 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18005 гр. София, 26.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20251100508712 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 ал.1 и сл. ГПК.
Същото е образувано по частна жалба вх. № 25007080/21.05.2025 г. на адв. Й.К., особен представител по ЗПрП на И. Л. К. и П. Г. К., заинтересовани лица, по гр.д. 2011/2020 г. срещу разпореждане 20123648/04.06.2024 г. на СРС, 91 състав, постановено по гр.д. 2011/2020 г., с което са върнати въззивната им жалба срещу постановеното по делото решение и частната жалба на К. срещу определение 20099202/02.08.2023 г. В частната жалба са развити съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт с оглед нередовна процедура по съобщаване на указанията на СРС за отстраняване на констатирани нередовности на жалбите респ. неправилно приложение на нормата на чл. 46 ал.1 от ГПК. Иска се отмяна на разпореждането.
В срока за отговор, молителят в производството пред СРС – Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин е депозирала такъв, в който се сочат съображения за неоснователност на частната жалба и искане обжалвания съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е депозирана в срок и от лице с наличен правен интерес.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
1
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д. 2011/2020 г. по описа на СРС, 91състав е инициирано с молба от ДСП – Люлин по реда на чл. 28 вр. с чл. 25 ал.1 т.3 и чл. 4 ал.4 от Закона за закрила на детето за настаняване по съдебен ред в професионално приемно семейство на малолетното дете Е.И. К..
Заинтересовани страни в производството са нейните възходящи от първа степен И. Л. К. и П. Г. К..
С решение 20094853/22.06.2023 г., СРС, 91 състав е настанали малолетната Е.И. К. в приемното семейство на В.В.Б. и А.И.Б. за срок до навършване на 16-годишна възраст на детето или до промяна на обстоятелствата, довели до предприемане на мярката за закрила като е постановено незабавно изпълнение на решението на основание чл. 28 ал. 4 от ГПК. Препис от решението е връчен на молителите на 28.06.2023 г.
На 30.06.2023 г. в деловодството на СРС е входирана „начало на жалба с искане за правна помощ по реда на ЗПП“, изходящи от малолетното дете и заинтересованите страни.
С разпореждане 20096069/04.07.2023 г., СРС, 91 състав е оставил заявеното искане за предоставяне на правна помощ без разглеждане като е отчел предоставената правна помощ на малолетното дете в лицето на адв.
Владимиров, а по отношение на заинтересованите страни са дадени указания за представяне на информацията, необходима, съобразно изискванията на чл.23 ал.3 от ЗПрП.
На 07.07.2023 г. е входирано в деловодството на СРС „допълнение № 1 на неокончателната жалба от 30.06.2023 г“.
На 12.07.2023 г. е входирано в деловодството на СРС „допълнение № 2 на неокончателната жалба от 30.06.2023 г.“.
На 14.07.2023 г. съответно на 17.07.2023 г. са депозирани последователно две молби с ръкописно изписан текст, установяващи имущественото и материално състояние на заинтересованите страни.
С определение от 19.07.2023 г. СРС, 91 състав е предоставил правна помощ на същите.
На 17.07.2023 г. в регистратурата на СРС е депозирано „молба – допълнение № 3 на жалбата от 30.06.2023 г.“.
2
На 24.07.2023 г. в регистратурата е депозирано „допълнение № 4 на неокончателната жалба до СГС“.
С определение от 02.08.2023 г. СРС е определил режима на лични отношения между родителите – заинтересована страна и малолетното дете.
Определението е съобщено на заинтересованата страна на 07.08.2023 г.
С определение от 11.08.2023 г. и на основание чл. 253 от ГПК, СРС е отменил определението, с което е допусната правна помощ на заинтересованите страни с оглед факта на упълномощен от тях договорен представител.
На 13.09.2023 г. е депозирана неокончателна частна жалба от заинтересованите страни срещу определението от 11.08.2023 г.
На 17.10.2023 г. заинтересованите страни са депозирали „нова неокончателна обща частна жалба“.
С разпореждане от 18.10.2023 г. СРС е дал указания същите да внесат по сметка на СГС в седмичен срок от съобщението ДТ в размер на по 30 лв. за всеки един от двамата. Указал е, че при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
Съобщенията с указанията са връчени на заинтересованата страна на 24.11.2023 г.
На 01.12.2023 г. е постъпил „отговор с възражения“, в който е обективирано искане за освобождаване от внасяне на ДТ.
С разпореждане от 04.12.2023 г. СРС е дал указания да представят декларации за семейно, имотно и материално състояния в едноседмичен срок от съобщението. Указал е неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията.
На 28.12.2023 г. е постъпило възражение – молба от заинтересованите страни, въз основа на което е постановено разпореждане от 11.01.2024 г., с което е предоставена последна процесуална възможност на страната да изпълни разпореждането от 04.12.2023 г.
С оглед неизпълнение на същите от страна на заинтересованата страна с определение от 28.02.2024 г. е оставено без уважение заявеното искане по чл.
83 ал.2 от ГПК.
С поредно разпореждане от 18.04.2024 г. СРС е дал поредна процесуална 3 възможност на заинтересованите страни да изпълнят указанията му за внасяне на дължимата ДТ за разглеждане на депозираните въззивна и частна жалби в седмичен срок от съобщението. Съобщенията с поредните указания са получени на 25.04.2024 г.
С разпореждане 20123624/ 04.06.2024 г. СРС е върнал депозираната въззивна жалба срещу решението и частната жалба против определението от 02.08.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното:
Видно от данните по делото на настоящите частни жалбоподатели е предоставена трикратна процесуална възможност да изпълнят указания на СРС по повод администриране на депозирани от тях жалби срещу актове на съда. При всяка последваща предоставяна възможност са им указвани неблагоприятните последици при неизпълнение. Изпълнение на указанията в предоставения срок, въпреки допълнителните и последни възможности, предоставени от състава на съда, не е реализирано. Вместо изпълнение заинтересованите страни са депозирали последователни неясни молби, искания, допълнения и приложения към жалби. Поради което СРС правилно е върнал депозираните въззивна и частна жалби.
Не могат да бъдат споделени, съображенията изложени в частната жалба досежно липсата на валидно връчено съобщение, касаещо указанията на съда по третата предоставена възможност на заинтересованите страни. Всяко едно от съобщенията, връчени на страните са на техните постоянни/настоящи адреси, на които същите са получавали регулярно съобщенията по делото.
Съобразно нормата на чл. 46 ал.1 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Тогава в разписката за получаване се посочва освен името на адресата и името на получателя и връчването се счита за редовно/решение № 281 от 5.7.2010 г. по гр. д. № 539/2009 г. на II ГО на ВКС/, което изискване е изпълнено. По смисъла на чл. 46 ал.2 от ГПК, "друго лице" е пълнолетно лице от домашните на адресата или което живее на адреса или е работник /служител/, съответно работодател на адресата. „Домашно“ е онова лице, което живее с адресата в едно домакинство /Решение № 254/31.03..2009 г., постановено по гражданско дело № 6162/2007 г., I V г. о. на ВКС/. Видно от 4 начина на оформяне на съобщението получателят обитава адреса, който е постоянен/настоящ за заинтересованите лица, поради което същият е от кръга лица, посочени в чл. 46 ал.2 от ГПК.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение на СРС следва да бъде потвърдено като правилен и законосъобразен съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане 20123648/04.06.2024 г. на СРС, 91 състав, постановено по гр.д. 2011/2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5