Решение № 2824 от 20.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2824 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330102915 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Ц. П. П. , ЕГН ********** против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Лъчезар Станчев № 3, ет. 10, с която се иска прогласяване нищожността на клаузата на договор за кредит от ******** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1080 лева за неосигурване на гаранция по кредита, като противоречаща на закона и на добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от ******* г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 1000 лв., при годишен лихвен процент по заема 41,05 %, годишен процент на разходите – 49,72 %.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в срок до края на следващия работен ден от сключването му, същият следвало да предостави гаранция на кредитора, обезпечен с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 1080 лв. със срок на валидност до ******** г. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 4, ал. 3 от договора, същият дължи неустойка, визирана в чл. 6, ал. 1 от договора за кредит в размер на 1080 лв., която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Твърди, че е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания на неустойка, тъй като клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън 1 присъщите й функции. Чрез нея се стигало до скрито оскъпяване на кредита.

Ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК били нарушени. Клауза, която предвиждала дължимост на неустойка при неосигуряване на обезпечение, била в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48. Прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия него, при което се стигало до допълнително увеличаване размера на задълженията. Клаузата противоречала на добрите търговски практики и била уговорка във вреда на потребителя. Била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради невключване на неустойката в посочения в договора размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора, т.к. реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата за дължимост на неустойка по чл. 6, ал. 1 за недействителна, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който счита предявения иск за недопустим, съответно при условията на евентуалност – неоснователен.

Не оспорва обстоятелството, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от ******** г.

Не оспорва наведените от ищеца твърдения за уговорена в договора годишна лихва и че ГПР по договора е в размер на сочения от ищеца. По силата на договора, ответното дружество, предоставило на ищеца сумата от 1000 лв., която представлява главница по кредита. Действително чл. 4, ал. 3 от договора предвижда същият да бъде обезпечен с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция за сумата от 1080 лв., а чл. 6, ал. 1 от договора, регламентира неустойка /в случай на непредставяне на гаранция/ в размер на 1080 лв. Заявява, че твърденията на ищеца, че клаузата е нищожна на посочените основания са неоснователни. Неустойката била изключена от обхвата на ГПР, определен в ЗПК, не е част от неговата стойност и няма предвидено ограничение на нейния размер. Излага, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Задължението за неустойка теоретично би възникнало единствено в случай че потребителят не е изпълнил задълженията си по договора, като не е представил на дружеството гаранция по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от договора.

Тъй като неустойката, уговаряна по потребителски кредити, е изключена от обхвата на ГПР, по отношение на нея не важи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно което ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ.

2

Неустойката била уговорена добросъвестно и на принципа на свободата на договаряне.

Неустойката не била част от задължението на кредитополучателя към момента на сключване на договора. Задължението за нейното заплащане възниква в последващ момент и то единствено при виновно неизпълнение на задълженията от страна на потребителя на кредитната услуга и съответно активно поведение на кредитора. В този смисъл, в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от договора било предвидено, че неустойката ще е дължима от кредитополучателя за всеки ден до момента на предоставяне на обезпечение по кредита, т.е. неустойката не би била изначално дължима сума, а се натрупва в резултат на продължително незаконосъобразно поведение на кредитополучателя. Сочи, че в противоречие с твърденията на ищеца „Неткредит“ ООД осигурило и съответни различни възможности за своите кредитополучатели, които имат право на избор какъв тип гаранция да предоставят на дружеството – банкова гаранция, гаранция, издадена от небанкова финансова институция или двама поръчители. Кредитополучателят имал възможност да изпрати на дружеството за предварително одобрение банкова гаранция /или такава, издадена от небанкова финансова институция/ или информация за потенциални поръчители преди сключването на договор за кредит. Твърди, че уговорената неустойка, освен съобразена с нормативните изисквания, е в съответствие и със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Към момента на сключване на договора били налице императивните ограничения на чл. 19 ЗПК, които били изцяло съобразени в сключения между страните договор, т.е. налице е тяхната законосъобразност. Сочи, че неустойката би била дължима именно поради извършено неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на гаранция, като тя няма характер нито на вид такса за ползване на кредита, нито на възнаградителна лихва за дружеството. Клаузата за неустойка имала за предмет единствено гарантиране на правата на дружеството във връзка с отпуснатите заемни средства и евентуално обезщетителен характер в случай на невъзможност за възстановяване на заетите суми.

Неустойката не се отклонявала от обезпечителната си функция и не водела до скрито оскъпяване на кредита. Твърди, че преди отпускане на кредита дружеството, извършило всички необходими законови проверки за оценка на кредитоспособността на ищеца. Именно в резултат на тази оценка от кредитополучателя по договора било изискано представяне на обезпечение, съответно непредставянето на същото било скрепено със санкция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от 3

ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, с оглед на което сключеният между страните договор за паричен заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Нищожна поради противоречие с добрите нрави е тази неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/ Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за заплащане на неустойка във фикнсиран размер от 1080 лева за неосигуряване на гаранция.

Предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на гаранция противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, според която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Уговорена по този начин неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Освен това въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който следва да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение, както и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Доколкото противоречието между клаузата за неустойка 4 и добрите нрави е налице още при сключването на договора, следва извода, че е налице невалидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл.

4, ал.2 от договора.

По отговорността за разноските:

Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса, които ще му се присъдят.

На адв. М. В. М. ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 400 лева адв. възнаграждение на осн. член 38, ал. 1, т. 2 от Закона за Адвокатурата.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 6, ал. 1 в договор за потребителски кредит № *********** от ******* г., сключен между Ц. П.

П., ЕГН ********** и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 3, ет. 10, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 3, ет. 10 да заплати на Ц. П. П. , ЕГН ********** сума в размер на 50 лева държавна такса.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 3, ет. 10 да заплати на адв. М. В. М. от ПАК адв. възнаграждение в размер на 400 лева на осн. член 38, ал. 1, т. 2 от Закона за Адвокатурата.