Решение № 4485 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4485 гр. София, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100515263 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20199525/18.10.2021 г., постановено по гр. д. № 23868/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 126 състав, ответникът „П.Е.Д.“ ООД е осъден да заплати на ищцата Р. Х. Н. следните суми: 1./ на основание чл. 128, т. 2 КТ – сумата в размер на 6 558,69 лева, представляваща незаплатена част от нетно трудово възнаграждение за периода 01.04.2020 г. – 04.01.2021 г., заедно със законната лихва от 20.04.2021 г. до погасяване на задължението, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 6 558,82 лева; 2./ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата в размер на 190,84 лева, представляваща мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за периода от деня, следващ падежа на всяко месечно вземане, до 05.02.2021 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 328,52 лева.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът „П.Е.Д.“ ООД е осъден да заплати на адвокат Т. К. Г., САК, сумата в размер на 660,88 лева – възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в производството пред СРС.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Р. Х. Н. е осъдена да заплати на ответника „П.Е.Д.“ ООД сумата в размер на 32,31 лева – разноски в производството пред СРС.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „П.Е.Д.“ ООД е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 477,60 лева – разноски в производството пред СРС за държавна такса и депозит за изготвяне на ССчЕ.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК Софийски районен съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта, с която е уважен искът по чл. 128 КТ.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове са уважени, е депозирана въззивна жалба от ответника „П.Е.Д.“ ООД, чрез пълномощника 1 адвокат А. М.. Излагат се подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Конкретно се развиват доводи, че неправилно решаващият съд е счел за неясна правната норма на чл. 138а, ал. 2 КТ и я е тълкувал разширително, като е приел, че приложението е предпоставено освен от действието на извънредната епидемична обстановка в страната, още и от обективното установяване на друго допълнително условие, което законодателят нормативно не е регламентирал, а именно от наличието на спад в продажбите на съответния работодател. В тази насока се поддържа, че възможността работодателят да се възползва от нормата на чл.

138а, ал. 2 КТ, като установи за целия период на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка или за част от този период непълно работно време за работниците/служителите, които работят на пълно работно време, не е обусловена от доказване на обстоятелството, че е засегнат от пандемията на Ковид-19 и са намалели приходите му, както е приел първоинстанционният съд. В случай, че бъде възприето тълкуването на чл. 138а, ал. 2 КТ, направено от СРС, въззивникът релевира доводи за допуснати от районната инстанция нарушения на процесуалните правила във връзка с изготвяне и приемане на доклада по делото, обосновани с твърдения, че на ответното дружество не са били дадени указания да докаже допълнително въведената с решението предпоставка – работодателят да установи, че е засегнат от извънредното положение.

Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд е дал единствено бланкови указания на страните с доклада по делото, а след това с крайния си акт е възложил тежестта от недоказване на въведеното именно от него допълнително обстоятелство върху ответника, с което го е поставил в положение на процесуална изненада.

В тази връзка пред въззивната съдебна инстанция се правят доказателствени искания за приемане на нови писмени доказателства, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, въз основа на които се установявало обективното наличие на значителен спад в приходите на ответното дружество – правнорелевантен факт, за чието доказване СРС не му е разпределил тежест на доказване. В заключение, въззивникът твърди, че по делото безспорно се установяват всички законоустановени предпоставки за прилагане на чл. 138а, ал. 2 КТ, поради което предявените срещу него осъдителни искове са изцяло неоснователни. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят в цялост. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Р. Х. Н., чрез пълномощника адвокат Т. Г.. Излагат се подробни съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Правят се доказателствени искания за приемане на писмени доказателства пред въззивната инстанция. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски по делото.

С определение от 06.01.2022 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е приел като писмени доказателства по делото представените с въззивната жалба отчет за приходите и разходите за 2020 г. на „П.Е.Д.“ ООД, финансова справка, декларация за финансови данни и извлечение от списък на дружествата, на които е била предоставена финансова помощ за справяне с последиците от пандемията, причинена от Ковид-19.

С определение от 21.10.2022 г. въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания на въззиваемата страна за приемане като писмени доказателства по делото на разпечатки за справки по лица в Търговския регистър и 3 броя разпечатки от имейл кореспонденция от 18.09.2019 г., 31.08.2020 г. и 13.11.2020 г. , като е изложил подробни мотиви относно тяхната неоснователност.

В проведеното на 24.10.2022 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззивникът „П.Е.Д.“ ООД, редовно призован, представлява се от адвокат Т.а Ш..

2

Процесуалният представител заявява, че доверителят му поддържа депозираната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски по делото.

В проведеното на 24.10.2022 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна Р. Х. Н., редовно призована, представлява се от адвокат Т.

Г.а. Процесуалният представител заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа писмения отговор и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 6 558,69 лева до пълния предявен размер от 6 558,82 лева, както и в частта, в която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 190,84 лева до пълния предявен размер от 328,52 лева.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV A въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 20.01.2017 г. между страните по делото е бил сключен трудов договор за неопределено време, по силата на който ищцата Р. Х. Н. е била назначена по трудово правоотношение с ответното дружество „П.Е.Д.“ ООД на длъжността „Счетоводител“, при уговорено основно месечно брутно трудово възнаграждение от 1 602,69 лева, платимо до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението. На 01.04.2018 г. страните подписали допълнително споразумение № 1 към трудовия договор, с което основното месечно брутно трудово възнаграждение на ищцата се определя в размер на 1 754,98 лева, ведно с допълнителен клас за прослужено време в размер на 10,53 лева. С допълнително споразумение № 2/19.09.2018 г. е определен нов размер на основното месечно брутно трудово възнаграждение – 1 910,13 лева, ведно с допълнителен клас за прослужено време в размер на 22,92 лева. На 04.01.2021 г. трудовият договор между страните бил прекратен. През целия период на съществувалото помежду им трудово правоотношение служителката престирала труд съобразно уговореното. В периода 01.04.2020 г. – 04.01.2021 г. работодателят не изпълнил в цялост задължението си за плащане на уговореното трудово възнаграждение. До същия била изпратена покана за доброволно изпълнение, но и към момента той не бил изпълнил в цялост задълженията си по трудовия договор. При тези съображения се моли за постановяване на съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 6 558,82 лева, представляваща незаплатена част от трудово възнаграждение за периода 01.04.2020 г. – 04.01.2021 г., заедно със законната лихва от 20.04.2021 г. до погасяване, както и сумата в размер на 328,52 лева, представляваща мораторната лихва за периода 05.05.2020 г. – 05.02.2021 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „П.Е.Д.“ ООД, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че на основание чл. 138а, ал. 2 КТ /редакция ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. и ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ със Заповед № 007/02.04.2020 г., Заповед № 010/13.05.2020 г. и Заповед № 017/29.06.2020 г. е въвел непълно работно време на всички служители в предприятието, като трудовото възнаграждение на ищцата е било заплащано пропорционално на действително отработеното намалено работно време и ползвания от нея 3 през периода платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност. Сочи, че от трудовото възнаграждение на ищеца са удържани и суми за допълнително здравно осигуряване. Твърди, че с едностранната промяна на работното време, на основание чл.

138а, ал. 2 КТ, обективирана в горепосочените заповеди на работодателя, автоматично се преизчислява и дължимото трудово възнаграждение, съответстващо на намалената продължителност на работния ден, без да е необходимо съгласието на съответния служител.

В този смисъл твърди, че дължимото трудово възнаграждение е платено в цялост и в срок.

При тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове.

По делото е представен като писмено доказателство Трудов договор № 35/20.01.2017 г., сключен между „П.Е.Д.“ ООД – работодател, и Р. Х. Н. – служител, по силата на който последната се е съгласила да полага труд по безсрочно трудово правоотношение при работодателя „П.Е.Д.“ ООД, изпълнявайки длъжността „счетоводител“, при петдневна работна седмица, пълно работно време с продължителност от 8 часа на ден, срещу насрещно задължение на работодателя да заплаща основно месечно брутно трудово възнаграждение от 1 602,69 лева, платимо до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, както и допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит – 0.6 % върху основната работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит при работодателя.

По делото е представено като писмено доказателство Допълнително споразумение № 1 от 01.04.2018 г. към Трудов договор № 35/20.01.2017 г., с което страните са постигнали съгласие за изменение на чл. 5 (1) от трудовия договор, като считано от 01.04.2018 г. уговарят основно месечно трудово възнаграждение на служителя в размер на 1 754,98 лева и допълнителен клас за прослужено време в размер на 10,53 лева.