Определение № 23307 от 25.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23307 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110102638 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане, вх. № 178575/04.06.2026 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, ищец по делото, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, които се оспорват като прекомерни по размер. Изтъкнати са доводи за липсата на фактическа и правна сложност на спора, за неприложимост на размерите по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа, както и че съдът бил съобразил единствено критерия материален интерес.

Насрещната страна по молбата, чрез адв. Б., оспорва искането, като поддържа, че решението в частта за разноските е правилно и не следва да бъде ревизирано, още повече съдът намалил вече заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Изложени са подробни доводи, в обобщение на които е заявено искане молбата по чл.

248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника, да бъде оставена без уважение.

Постъпилото искане е подадено в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че е допустимо. Иска се изменение на решението в частта за присъдените в полза на ответника разноски, с оглед което и за разглеждането му по същество не се изисква представяне на списък за разноските.

Разгледано по същество искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С Решение № 10431/31.05.2026г., СРС признава за установено по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, предявени по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Ю. З. Ж., че последният дължи на ищеца на основание чл. 23 ЗПК сумата 317,61 евро, ведно със законната лихва от 19.08.2025 г. до плащането, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита, предоставена му във връзка с договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40014617125/06.01.2023 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 229/19.08.2025 г. по ч.гр.д.№ 475/2025 г. по описа на РС– Балчик. С решението са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата над 317,61 евро до сумата 1081,19 евро, представляваща главница по договор за 1 потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40014617125/06.01.2023 г, за сумата 711,42 евро, представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2024 г. до 15.07.2025 г., за сумата 407,13 евро, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска № 13 с падежна дата 15.02.2024 г. до вноска № 30 с падежна дата 15.07.2025 г., за сумата 715,83 евро, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо от вноска № 13 с падежна дата 15.02.2024 г. до вноска № 30 с падежна дата 15.07.2025 г.; за сумата 458,28 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2023 г. до 18.08.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 229/19.08.2025 г. по ч.гр.д.№ 475/2025 г. по описа на РС – Балчик. „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Ю. З.

Ж. сумата 452,93 евро, представляваща разноски по съразмерност в исковото производство (гр.д. № 2638/2026 г. по описа на СРС, 41 състав). По възражение на ищеца разноските за адвокатско възнаграждение на ответника са били намалени от 600 евро на 500 евро и съдът е съобразил съотношението между отхвърлена и уважена част на исковете.

Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно постъпилото искане. Изложените в мотивите на съдебния акт съображения относно приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК и конкретно определеният размер на намалените разноски не следва да бъдат преповтаряни.

При уважаване на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение, присъдени в полза на ответника, съдът е съобразил всички обстоятелства по делото, с оглед конкретиката на случая – невисоката фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на предявените искове, тяхната цена, срочното разглеждане и приключване на делото в едно заседание, в което представител на ответника е участвал. От друга страна, съдът е съобразил обстоятелството, че адвокатският труд следва да бъде разумно и справедливо възмезден, вкл. и при отчитане на инфлационните процеси и икономическият стандарт в столицата, като за ориентир са използвани възнагражденията, предвидени в Наредбата, както и размерът на МРЗ, явяваща се също измерител за конкретните икономически услови в страната.

Определеният от съда за конкретното производство размер на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав не намира за прекомерен, още повече разноските вече са били намалени при постановяване на съдебното решение.

Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и актуалната съдебна практика на ВКС. Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение удовлетворява критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са отчетени всички релевантни за това обстоятелства. Ето защо и искането за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на ответника, следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, съдържащо се в молба, вх. № № 178575/04.06.2026 г. г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за изменение на постановеното по делото решение № 10431/31.05.2026 г. в частта за присъдените в полза на ответника Ю. З. Ж. разноски за адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, като дължима по частната жалба е държавна такса в размер на сумата 7,67 евро, вносима по сметка на въззивния съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3