Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 13.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 142/2022
Вид
Решение № 91
Подписан
13.03.2023
В сила
13.12.2024
Състав
Димитър Миков Христов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. С.З., 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20225500900142 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл.

432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП са причинени телесни повреди на ищеца И. П. И., на 11 години.

Излагат се обстоятелства, че на 01.10.2021 г., около 16:10 ч., в гр. С.З., по ул. *****, л. а. марка „Б.“, модел „***“ с peг. № СТ **** КК, виновният водач А. В. Д., нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал пешеходеца И. И., в резултат на което му били причинени телесни повреди.

По случая е било образувано ДП № 257/2021 г. на РУ С.З., пр.пр. № 9336/2021 г. на РП С.З., което към момента на депозиране на исковата молба не било приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водача на л.а. А. Д., нарушения на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач А. Д. и настъпилите общественоопасни последици - телесни увреждания на И. И..

За увреждащия л.а. “Б. ***” с pen № СТ **** КК, управляван от А. Д., имало сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. № BG/02/120003399117, със срок на валидност една година, считано от 1

19.12.2020 г. до 18.12.2021 г. със ЗД „Б.И.“ АД, гр. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът предявил претенция за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.И.“ АД, гр. С., като били представени всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с о.р. на 11.11.2021 г. По случая била заведена щета № **********, по която застрахователят в законоустановения срок не предложил за плащане обезщетение. С оглед на изложеното, в случая били налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗД „Б.И.“ АД, гр. С. за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца.

Твърди се, че при процесното ПТП ищецът получил следните травматични увреждания: contusion capitis, colli, thoracis, abdominis et extremitates, commotion cerebri, инфракцио радиди декстра, счупване на гривнена става, множество травми по глава, шия, лице, гърди, корем, тяло и крайници; психически стрес; болки и ограничени движения.

След инцидента на 01.10.2021 г. ищецът И. И. бил приет за лечение в УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД, гр. С.З. в Клиника по неврохирургия. Направени му били изследвания, рентгенография и консултативни прегледи. От направените изследвания били установени: contusion capitis; colli, thoracis, abdominis et extremitates; травми в областта на главата, шията, гърдите, корема и крайниците, болки в контузените области; инфракцио радиди декстра.

Поставена била гипсова имобилизация на гривнена става. След проведена медикаментозна терапия бил изписан на 03.10.2021 г. с препоръки за домашно лечение, да не се натоварва физически, да се проследява състоянието му. Бил освободен за 15 дни от учебни занятия.

Твърди се, че заради настъпилото ПТП и причинените травми, И. И. е бил освободен от училище. Ученикът срещал трудности в усвояването на учебния материал, наложило се е да взима допълнителни часове. И. бил изпълнителен и внимателен, общителен, а стресът, който изживял е станал причина да се затвори в себе си и да не контактува пълноценно със своите съученици и приятели. Отнета му е била за дълго време възможността да спортува - едно от любимите му занимания. Спортувал е в „Сдружение с нестопанска цел С.К.О.С.“, гр. С.З., но поради претърпяната катастрофа спрял посещение на тренировките и не участвал в състезания.

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, ищецът търпял силни болки и страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания, както физически, така и психически продължавали и към настоящия момент. В следствие на травмите възстановителният период е бил съпътстван с много неудобства и ограничения при извършването на ежедневни дейности. Преди процесното ПТП И. е бил активен, в отлично здравословно състояние. Болките продължавали и до днес. Освен физическите болки ищецът преживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност с получените от него травми се отразявал изключително негативно на здравословното и психическото състояние на детето, изпитвал страх при пресичане на улица, сънувал кошмари.

2

С оглед изложеното, ищецът счита, че причинените му неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани. Посочва, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача А. В. Д., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗД „Б.И.“ АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност", поради което за ищеца бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди.

Твърди се, че претендираните суми били съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни повреди, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД, гр. С. да заплати на В. Т. К., ЕГН **********, като майка и законен представител на И. П. И., ЕГН **********, обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 70 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни повреди при процесното ПТП.

Претендира законна лихва върху сумите, считано от 08.10.2021 г. датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ, алтернативно от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане.

Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че оспорва изцяло исковата молба по основание и размер.

Моли делото да бъде спряно до приключване на наказателното производство образувано по ДП 257/21 на РУ С.З., вр. с пр.пр . 9336/2021 на Районна прокуратура - С.З..

На следващо място посочва, че твърденията на ищеца във връзка с начина на настъпване на ПТП били изключително неясни, от тях не се разбирало как и къде се движел ищецът, какво е било направлението му.

Изложеното затруднявало защитата на ответника, поради което моли исковата молба да бъде оставена без движение до конкретизиране на механизма на ПТП.

Заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният лек автомобил Б. 530Д, с pen № СТ****КК.

Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото 3 доказателства нямали установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намирали опора в доказателствения материал. Единствено доказателство за механизма, което ангажирал ищеца бил съставения по случая констативен протокол за ПТП, който не се ползвал с материална доказателствена сила за настъпване на ПТП. Счита, че без да е установен механизма на ПТП не можело да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежала на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.

Оспорвам изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, ответникът оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието било случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежали на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по ЗДвП.

Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС, ответникът твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са били съпричинени от самия пострадал, който с поведението си създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.

Твърди, че настъпилите увреждания на ищеца не били резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил Б. 530Д, с pег. № СТ****КК. Налице било съпричиняване от страна на пострадалия, който в значителна степен завишил риска от собственото си увреждане, като нарушил нормативно-установените правила за движение на пешеходци, нарушавайки конкретни разпоредби на ЗДвП, като алтернативно - или не се е движил по тротоара или банкета на пътното платно в противоположната посока на движение, или е предприел пресичане на неустановено за целта място и навлизайки внезапно на пътното платно.

Ответникът счита, че нарушавайки тези разпоредби пострадалият се е поставил в опасност, без да положи необходимата грижа за безопасността си, и в зона с ограничена видимост за водача на автомобила, когато това не е било безопасно и оттам е нарушил чл. 108 от ЗДвП и чл. 32, ал. 2 от ЗДвП.

Алтернативно твърди че пешеходецът е пресичал пътното платно на червен светофар, на необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на 4 движение. Нарушавайки горните разпоредби пострадалия се е поставил в опасност, като поведението му било в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП. Поради горното ответникът счита, че настъпилият вредоносен резултат е бил съпричинен от самия пострадал в значителна степен.

Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен.

Оспорва, че същите са в резултат на реализираното ПТП. Счита, че няма данни и доказателства по делото ищецът да е претърпял твърдените увреждания. Оспорва всички твърдения на ищеца в тази насока.

Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от ищеца увреждания и болки и страдания в следствие на тях се дължат единствено на предходни заболявания, от които ищеца е страдал преди ПТП.

Оспорва твърденията, че оздравителния процес е бил продължителен, тъй като видно от представените с исковата молба документи данни такъв да е протичал като цяло липсват. В случай, че се установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес - твърди същото да е следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, от които той страда и които нямат връзка с ПТП.

Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания на ищеца и в случай, че такива се установят, счита, че са резултат от лабилна психика и предходната му обремененост.

Твърди че ищеца не е бил нетрудоспособен и травмите не са пречили на неговите спортни занимания. Евентуално и доколкото невъзможност да играе футбол се установи, въпреки твърденията за лека травма в областта на ръката, твърди нетрудоспособността и невъзможността да се били в рамките на издадената му извинителна бележка, а именно - 15 дни.