Определение № 151 от 25.03.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 25.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262000500102 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“ - СЛИВЕН“ АД, ЕИК

119502733, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен 8800, бул. „Х.

Ботев" № 1, представлявано от д-р В. П. П. - изпълнителен директор, чрез процесуален представител адв. Д. М., АК - Сливен, срещу определение № 796/19.12.2025 год. по гр.д. № 291/2023 год. по описа на Окръжен съдСливен, с което е допълнено решение № 288/13.11.2025 год. по гр.дело № 291/2023 год. по описа на ОС - Сливен, в частта за разноските, като е осъдена М. Х. Т. с ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Х. С. Т. с ЕГН **********, и съдебен адрес: гр. С., район „С.“, ул. „В.“ № *, ет. *, ап. *, да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-р ИВАН СЕЛИМИНСКИ - СЛИВЕН“ АД, с ЕИК 119502733, седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Х. Ботев“№ 1, представлявано от изпълнителния директор д-р В. П. П., сумата 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, без включен ДДС.

В частната жалба е посочено, че в частта, с която окръжният съд не е присъдил в полза на болницата пълния размер на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 17 000 лв. определението е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че преценката на съда за прекомерност на заплатеното за защита на ответника по иска адвокатско възнаграждение не е съобразена с действителната правна и фактическа сложност на делото, че не е извършен задълбочен анализ на работата на адвоката на ответника в хода на съдебното производство по 1 делото, като не са изложени и обсъдени релевантните обстоятелства по критериите, като следва: броя на страните и тяхното процесуално качество /дали са ищци или ответници; главни или подпомагащи; типични или процесуални субституенти; дали другарството е обикновено или необходимо/; предмета на правния спор /дали са предявени един или няколко иска, вкл. при начално и последващо обективно и субективно съединяване на исковете; броя и вида на релевираните материалноправни възражения; дали е налице отклонение от типичното развитие на гражданския процес с усложнения в страните или предмета на делото/; константната, вкл. и задължителната съдебна практика; вида и обема на търсената съдебна защита /какви субективни материални права се защитават - лични или имуществени из областта на различните клонове на частното право, вкл. дали исковете са неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари - в този случай релевантен би бил и размерът на материалния интерес, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна; броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики. Сочи се, че в случая защитата на ответника е била организирана при съществен материален интерес с цена на иска 300 000 лв., в хода на производството е допусната и изслушана тройна съдебно-медицинска експертиза и са разпитани множество свидетели, като се е развило тежко съдебно производство със сложен фактически състав по чл. 49 от ЗЗД вр. чл.

45 от ЗЗД, продължило две години на първа инстанция, при необходимост от запознаване на процесуалния представител на ответника с редица понятия и институти в различни области на медицината. В подкрепа на твърдението за сложността на производството е извършено позоваване и на завишения коефициент за натовареност на делото по Правилата за оценка на натовареността на съдиите, както и на обема на приложенията към делото, съдържащи огромно количество информация, с които процесуалният представител на ответника е следвало да се запознае и да вземе становище по тях. Сочи се, че по делото са били проведени общо девет открити съдебни заседания, всяко от тях с продължителност не по-малко от тридесет минути, а някои - и до два часа, като на всяко от тези заседания се е явил процесуалният представител на ответника, отделяйки преди това сериозно време за подготовка. Сочи се, че защитата по делото е била дълготраен процес, а постигнатият за ответника резултат е максимално благоприятен. Твърди се, че с оглед материалния интерес по делото, изложените други обстоятелства, пазарните нива за възнаграждение за защита при висок риск и на инфлационните процеси, заплатеното възнаграждение от 17 000 лв. не е прекомерно и следва да бъде присъдено в пълен размер в полза на ответника.

Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго по същество по молбата по чл. 248 от ГПК, за присъждане на пълния размер на разноските направени от ответника за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 17 000 лв.

След запознаване с материалите по делото, въззивният съд констатира, че с молбата на ответника по чл. 248 от ГПК подадена до окръжния съд, е 2 поискано допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, с присъждане на заплатената от ответника сума от 17 000 лв. за адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение окръжният съд е приел, че молбата е основателна само за част от претендираната сума, като решението е допълнено с присъждане в полза на ответника на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. От мотивите към обжалваното определение е явна формираната воля на окръжния съд за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК в частта за размера над 5000 лв. до претендирания размер от 17 000 лв., но по така формираната воля на съда в определението липсва отхвърлителен диспозитив, за оставяне на молбата на ответника по чл. 248 от ГПК без уважение в частта, с която се претендира допълване на решението в частта за разноските със сумата над 5000 лв. до 17000 лв. Като не е постановил отхвърлителен диспозитив по молбата по чл. 248 от ГПК по формираната в мотивите воля за неоснователност на молбата в тази част, окръжният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена от съда, постановил обжалваното пред настоящия съд определение.

Тъй като с подадената частна жалба определението на окръжния съд се обжалва именно в частта, с която претенцията по молбата по чл. 248 от ГПК не е уважена за сумата над 5000 лв. до 17 000 лв., при липсата на отхвърлителен диспозитив, към момента е налице невъзможност за произнасяне на настоящия съд по частната жалба.

Ето защо делото следва да бъде върнато на Сливенския окръжен съд за поправка на очевидната фактическа грешка, след което следва да бъде изпратено на настоящия съд за произнасяне по частната жалба.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А делото на Сливенския окръжен съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение № 796/19.12.2025 год. по гр.д.

№ 291/2023 год. по описа на Сливенския окръжен съд, СЛЕД КОЕТО делото да се върне на Бургаския апелативен съд за произнасяне по частната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4