Решение № 930 от 29.11.2022, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Сливен, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230103446 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. Г. С., ЕГН:

********** от с. **** чрез адв. Д. О. от АК-Сливен с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС във вр. с чл. 57, ал. 2 СК и чл. 232, ал. 2 ЗЗД срещу Д. Т. С., ЕГН: ********** от гр. **** Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение от 04.08.2020 г. по гр.д. №2024/2020 г. на СлРС бил прекратен неговия брак с ответницата, като ползването на семейното жилище с адресгр. ****било предоставено на ответницата, която щяла да упражнява родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно към този момент дете. Твърди, че ответницата дължала заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот в размер на ¼ ид.ч. от имот равняващо се на средно месечния пазарен наем, като се позовава на трайна практика на ВКС. Решението било задължително за страните поради което не било необходимо изпращането на покана по чл. 31, ал. 1 ЗС. Наемното правоотношение било възникнало на основание на влязлото в сила съдебно решение по см. на чл. 57, ал. 1 СК.

Твърди, че ответницата била ползвала имота от прекратяването на брака до подаването на исковата молба. Роденото от брака дете вече било студент и не живеело в гр. Сливен, поради което ответницата била ползвала сама съсобствения им имот. Било постановено съдебно Решение № 316 от 05.05.2022 г., с което ответницата била осъдена да заплаща на ищеца месечен наем в размер на 417 лв. за целия имот или на 104,25 лв. за ¼ ид.ч.

Моли съдът да осъди ответницата да плати на ищеца сумата в общ размер на 1631 лева, представляваща обезщетение за ползването на ¼ идеалните части от общия съсобствен имот, равняваща се на месечен наем в размер на 105 лв. за периода от 23.04.2021 г. до 08.08.2022 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума. Претендира сторените по 1 делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от ответника. Ответницата твърди, че искът е допустим, но не е основателен. Заявява, че безспорни между страните са следните обстоятелства- прекратяването на брака между страните по взаимно съгласие с влязло в сила Решение № 7**** на СлРС, като по силата на същото решение било предоставено ползването на семейното жилище на ответницата и роденото от брака дете. Спорни били обстоятелствата, че ответницата била живеела сама в процесното жилище, тъй като синът им независимо, че бил записан като студент в гр. Пловдив бил на онлайн обучение, ответницата била живеела предимно в къщата на своите родители, тъй като била полагала грижи за болния си баща, както и размера на наемната цена. Смисълът на предоставяне на ползването на семейното жилище на родителя упражняващ родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете, последното да бъде обгрижвано до 18 г., след което детето могло да се грижи само за себе си. Детето Г С. С. бил навършил пълнолетие на 15.12.2020 г., като на тази датата наемното правоотношение се било прекратявало. Твърди, че ищецът имал безпрепятстван достъп до имота по всяко време, като многократно бил посещавал имота в присъствието на пълнолетното си дете и дори и бил изнесъл личните си вещи и оборудване. При условие на евентуалност, ако съдът приеме искът за основателен възразява срещу неговия размер относно определената наемна цена на ¼ ид.ч. от съсобствения имот. Счита, че тази цена следва да бъде равна на 50 лв. на месец или искът до размера на 800 лв. се бил явявал основателен за процесния период. От тази сума, обаче следвало да се извърши прихващане със задължението на ищеца за поддържане на общите части на входа, което изцяло било поето от ответницата. Над така получената сума искът се бил явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. В тази връзка и на основание чл. 30, ал. 3 ЗС прави възражение за прихващане с дължимите от ищеца суми в качеството му на съсобственик на процесния имот и платени от ответницата такси за етажната собственост за периода от м. април 2021 г. до м. август 2022 г. в общ размер на 161,50 лв. или съразмерно частта му ищецът бил дължал сумата от 80,75 лв. С последната сума ответницата моли да бъде допуснато прихващане.

Моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана или при условие на евентуалност да бъде частично уважена след извършено прихващане. Претендира сторените по делото разноски.

С оглед характера на предявени я осъдителен иск съдът с Определение по чл. 140 ГПК № 2703 от 18.10.2022 г. е отделил като безспорни между страните следните обстоятелствапрекратяването на брака между страните по взаимно съгласие с влязло в сила Решение № 7**** на СлРС, като по силата на същото решение било предоставено ползването на семейното жилище на ответницата и роденото от брака дете, което е навършило пълнолетие на 15.12.2020 г. Със същото определение съдът е указал на ищеца, че следва да установи по безспорен начин, наличието на съсобственост между страните по отношение на описания в исковата молба недвижим имот, както и че е отправил покана до ответника, че ответникът ползва имота или ползва площ по-голяма от съответстващата на правата му в 2 съсобствеността, т.е. упражняване на фактическа власт в момента на отправяне на поканата и ползата, която ищецът е пропуснал след поканата в размер на дължимия пазарен наем за процесния период съобразно неговата идеална част от съсобствеността.Съдът е указал на ответника, че следва да докаже че е предоставил достъп на ищеца до имота, както и възражението си прихващане, като установи, че е извършил плащане на всички разноски свързани с етажната собственост, съставляващи тежести на общата вещ.

Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и д о в о д и т е на страните, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Гражданският брак на ищеца с ответницата е прекратен с влязло в сила Решение № 7**** на СлРС като с диспозитива на което е утвърдено споразумение между страните по силата на което е предоставено ползването на семейното жилище на ответницата и на непълнолетния към момента на постановяване на решението син на страните Г С. С., който е навършил пълнолетие на 15.12.2020 г. Семейното жилище представлява апартамент с идентификатор № ***, с административен адрес в ****, като същото видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на имот № 113, том девети, рег. №14328, дело № 1514 от 04.12.2007 г. е било дарено на страните и те са придобили съвместно собствеността върху него по време на брака си, поради което същото жилище съставлява СИО. С влязло в сила **** е осъдена ответницата да заплаща на ищеца месечен наем в размер на 417 лв. за целия имот или на 104,25 лв. за ¼ ид.ч. на месец или общо сума в размер на 688,60 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 05.08.2020 г. до 22.04.2021 г.

Видно от уверението представено от домоуправителя на етажната собственост, част от която е и процесното семейно жилище ответницата е заплатила за периода от м. април 2021 г. до м.август 2022 г. сума в общ размер на 161,50 лв., съставляваща разноски за поддържане и разходи за общите части на сградата.

Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза пазарната наемна цена за процесното жилище, съставляващо апартамент с идентификатор № ***, с административен адрес в **** за периода от 23.04.2021 г. до 08.08.2022 г. била в размер на 6055 лв. за цялото жилище и в размер на 1513,75 лв. за ползването на ¼ ид.ч. от жилището.

Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, като изготвена от компетентно и безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност и като неоспорена от страните.

На основание чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът е изменил размера на предявения иск от 1631 лв. на 1513,75 лв.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 57, ал. 2 СК във чл. 31, ал. 2 ЗС.

Съгласно чл.57, ал.2 СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема за предоставеното на единия съпруг за ползване семейно жилище. Искането може да бъде направено във всеки момент до отпадане на основанието за ползването на семейното жилище само от един от бившите съпрузи, т.е. както до приключване на делото за развод, 3 така и по-късно с отделен иск (О-196-2014, І г.о.). В случая се поставя въпросът допустимо ли е да бъде предявен иск по чл.57, ал.2 СК след споразумение между съпрузите по въпроса за ползването на семейното жилище по чл.51 СК. Въпреки че ползването на семейното жилище е задължителен елемент в споразумението, в него може и да не е указано какво отношение възниква между бившите съпрузи при ползването на съсобствения имот – възмездно или безвъзмездно. Вярно е, че в чл.57, ал.1 СК е предвидено, че наемното отношение възниква само по силата на съдебното решение, но споразумението между съпрузите също се утвърждава със съдебно решение. Законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. При всяко положение волята на бившите съпрузи трябва да бъде изложена изрично, за да може да бъде тълкувана. В тази връзка следва да се има предвид и това, че по правната си същност споразумението по чл.51 СК има договорен характер и като такова следва да съдържа съглашение между бившите съпрузи – арг. от чл.8, ал.1 ЗЗД. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването, би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент по чл.57, ал.1 СК (така О-441-2-12 г., ІV г.о.).

Безвъзмездността не се презюмира. Установено по делото е, че страните са били в наемно правоотношение по силата на Решение № от 04.08.2020 г. по гр. д. № 2024/2020 г. по описа на СлРС. Това обстоятелство не е оспорено от ответницата.

Семейното жилище, съгласно дефиницията дадена в пар. 1 от Допълнителните разпоредби на СК, представлява жилище, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, а съгласно ППВС 12/28.11.1971г., съвкупността от жилищни и сервизни помещения предназначени да задоволят битовите нужди на цялото семейство – съпрузи, деца и пълнолетни членове на семейството до прекратяване на брака, респ. до настъпване на фактическата раздяла.

Релевантно в настоящия случай, е обстоятелството, че до прекратяване на брака съпрузите заедно с роденото от брака непълнолетното дете, са обитавали спорния имот, а с решението за развод е утвърдено споразумение, обектвиращо съгласие ползването му да бъде предоставено на съпругата и непълнолетното дете.

След влизане в сила на решението по бракоразводното дело, (04.08.2020 г.), с което съпругата е получила ползването на целия жилищен имот, който съставлява СИО, като ответницата притежава ½ ид.ч. от него тя дължи обезщетение за ползването на 1/4 идеална част от имота собственост на ищеца /за ползването на семейното жилище от страна на непълнолетното дете по отношение на другата 1 /4 ид.ч. от ½ ид.ч. собственост на ищеца не се дължи наем/ в размер на средномесечния пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на съдебното бракоразводно решение (04.08.2020 г.) решение, като в случая са настъпили обстоятелства, които да са довели до прекратяване на предоставеното с бракоразводното решение право- непълнолетното детето е навършило пълнолетие на 15.12.2020 г. Решението на съда задължава страните да се съобразят с него, поради което е и безсмислено отправяне на покана по чл.31, ал.2 ЗС. Отношенията им са сходни на наемните.

С предоставяне на цялото жилище за ползване на съпругата- ответницата по делото се ограничават правата на собственика – бившият съпруг ищец.

С влизане в сила на решението за развод по чл. 50 СК на 04.08.2020 г. съпругата дължи обезщетение на съсобственика бивш нейн съпруг по чл. 31, ал.2 ЗС.