Решение № 210 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Даниела Талева

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Н. Д. Д. като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100608562 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 30.10.2025г., постановена по НОХД №1129/2025г., СРС, НО, 11-ти състав, е признал подсъдимия К. Ж. Ч. за ВИНОВЕН в това, че на 06.12.2023 г. в гр. София, ж.к. ****, вход единствен, етаж 5, апартамент № 30, стиснал с ръцете си в областта на шията Д. Ц. Г., с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена, в условията на домашно насилие, по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 31 НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал.2 вр. чл. 54, ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от свобода”, за срок от четири месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, подсъдимият К. Ж. Ч. бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 06.12.2023 г. в гр. София, ж. к. ****, вход единствен, етаж 5, апартамент № 30, ударил с дясната си ръка в областта на главата, Е. Д. Г., с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена, в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 31 НК-, поради 1 което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал.2 вр. чл. 54, ал. 1

НК МУ Е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода”, за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил за 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

С тази присъда, на основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил едно общо наказание измежду наложените, а именно „лишаване от свобода”, за срок от четири месеца, изпълнението на което ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда К. Ж. Ч. бил осъден да заплати на Д. Ц. Г., ЕГН ********** сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние по пункт първи, като ОТХВЪРЛИЛ иска до пълния предявен размер от 2 000 лева, като недоказан.

К. Ж. Ч. бил осъден да заплати на Е. Д. Г., ЕГН ********** сумата от 800 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние по пункт втори, като ОТХВЪРЛИЛ иска до пълния му предявен размер от 2 000 лева, като недоказан.

С присъдата съдът се произнесъл и по веществените доказателства, като постановил, вещественото доказателствено средство СД, находящ се на л.89 от ДП, да остане по делото за срока на съхранението му.

С тази присъда подсъдимият К. Ж. Ч., на основание чл.189, ал.3 от НПК, бил осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 707,17 лева-деловодни разноски, сумата от 500 лева по сметка на СРС- деловодни разноски и 100 лева-държавна такса за разглеждане на гражданските искове, съобразно уважените части.

Срещу тази присъда е подадена жалба от адв. Г. И., служебен защитник на подсъдимия Ч., с която се твърди неправилност, необоснованост на присъдата, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, иска се присъдата на първия съд да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения. Алтернативно се претендира изменение на правните квалификации на деянията, които да бъдат квалифицирани по по-леко наказуеми състави, или приложение на чл.55, ал.1 вр. ал.2 и да бъде приложен института на чл.78а НК от НК, или намаляване на наложените наказания.

В разпоредително заседание на 19.01.2026г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура оспорва въззивната жалба, счита, че присъдата на районния съд е правилна.

Намира, че първата инстанция е провела обстойно съдебно следствие, събрала е необходимия доказателствен материал, като е отговорила на възраженията на защитата, изложени в съдебното заседание пред въззивния съд. Пледира за 2 потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимия К. Ж. Ч. - адв.Г. И., намира, че към момента на деянието не е съществувала домашна общност, поради което не е налице квалифициращия признак деянието да е извършено в условията на домашно насилие. Допълва, че подсъдимият е посетил жилището като външно лице, не е живял там, не е участвал в общо домакинство, съответно поведението му има характер на конфликт между отделно живеещи лица, а не е акт на домашно насилие по смисъла на закона. На следващо място, коментира доказателствата, като посочва, че единствено доказателство за упражнено насилие са показанията на пострадалата, която се явява заинтересовано лице. Посочва несъответствия в показанията на пострадалата и данните от СМЕ досежно причиненото нараняване. Възразява срещу оценката на доказателствата, направена от първия съд, като счита, че съдът е следвало да приеме обвинението за недоказано по несъмнен начин и да постанови оправдателна присъда. По всички тези съображения моли за отмяна на атакуваната присъда, като се приеме, че не е налице квалифициращия признак по чл.93, т.31 от НК, алтернативно претендира изменение на присъдата, като се приложи чл.78а от НК.

Частният обвинител и ГИ Д. Ц. Г. заявява, че няма какво да каже, поддържа показанията, които е дала в полицията, като това се отнася и за дъщеря й, която не се явява пред въззивния съд.

Подсъдимият К. Ж. Ч., в лична защита казва, че няма какво да добави, в последната си дума, изразява желание да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, като и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна, което е идентично с приетото от районната инстанция:

3

Подсъдимият К. Ж. Ч. е роден на **** год., в гр.Банско, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, живущ на адрес в гр. София, кв.„Драгалевци”, ул. ****, ЕГН **********.

От месец януари на 2016г. до месец юни 2022г., подсъдимият и свидетелката Д. Г., която имала интимни отношения с подсъдимия, и дъщеря й- свидетелката Е. Г., живеели последователно в жилище в гр.София, ж.к.

„Люлин-2“ /при майката на Д. Г.- св.П. Д.а/, в жилище при бащата на подсъдимия, находящо се в кв.“Драгалевци“, в жилище в ж.к.“Люлин-5“ под наем и в ж.к.“Люлин-6“ под наем, като във всяко от посочените жилища тримата живеели заедно в едно общо домакинство.

След м.06.2022г. свидетелките Д. и Е. Г.еви заживели в жилището на майката на Д. Г., намиращо се в гр.София, ж.к.“Люлин-2“, а подсъдимият заживял в жилището на баща му в кв.“Драгалевци“.

На 01.06.2023г. свидетелките Д. и Е. Г.еви се преместили в жилище, намиращо се в ж.к.“Люлин-2“, бл.237, вх.единствен, ет.5, ап.№30, където заживели под наем. Подсъдимият Ч. и Д. Г. продължили отношенията си, като подсъдимият периодично посещавал Д. Г.. Понякога преспивал в жилището й и бил оставил свои дрехи в апартамента, но без тримата да живеят заедно в едно домакинство.

На 06.12.2023г., около 16.00ч., подсъдимият Ч. посетил отново жилището на Д. и Е. Г.еви, под предлог, че иска да вземе свои дрехи.

Пристигайки, той заявил, че иска отново да заживее със свидетелката Д. Г. и дъщеря й. По този повод започнал словесен спор между подсъдимия и малолетната св.Е. Г.. Двамата си разменили обиди, като около 16.30ч. подсъдимият нанесъл удар с дясната си ръка по главата на Е. Г., въпреки опитите на св.Д. Г. да потуши конфликта. Детето изпитало болка и се разстроило, разплакало се и по настояване на майка си, излязло от жилището.

Д. Г. поискала от подсъдимия да напусне жилището, но той отказал да стори това, в резултат от което двамата се скарали и около 16.45ч. подсъдимият се приближил до Г., хванал я с ръце в областта на шията и я стиснал, с което й причинил травматично увреждане – кръвонасядане по дясната странична повърхност на шията, реализиращо медико-биологичния признак болка и страдание.

След като подсъдимият Ч. пуснал шията на св.Д. Г., св.Е. Г. се прибрала в апартамента. Тогава св.Д. Г. подала сигнал на телефона за спешни повиквания 112, на който се отзовали полицейските служители от 09 РУСДВР – свидетелите И. И. и М., които задържали подсъдимия.

Изложената фактическа обстановка съдът приЕ. за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като се солидаризира напълно с оценката на доказателствения материал, дадена от първостепенния съд. В мотивите към присъдата районният съд е дал изчерпателни отговори на възраженията на защитника, с които въззивният 4 съдебен се съгласява изцяло. Въпреки това, с оглед обстоятелството, че същите доводи и възражения се излагат и пред въззивната инстанция, се налага отново да бъдат обсъдени и анализирани, събраните в хода на първото съдебно следствие доказателства, както и повторно да получат отговор възраженията на защитата.

Напълно правилно първостепенният съд е ценил като достоверни показанията на свидетелите и пострадали – Е. и Д. Г.еви. Въззивният съдебен състав оценява техните показания по същия начин, макар и да са налице известни несъответствия в изложеното от двете свидетелки в различните им разпити в досъдебното и съдебното производство. Както първият съдебен състав, така и въззивната инстанция, намира, че установените в показанията им несъответствия касаят по-скоро хронологията на разразилия се скандал и поредността на последващите удари, нанесени от подсъдимия на пострадалите, отколкото причиняването на телесните повреди. Прави впечатление, че с изключение на твърдението за удар с бутилка на свидетелката Д. Г., показанията й за стискане в областта на шията и удар в главата на дъщеря й, са еднопосочни. Разбира се, при разпита й пред съда се наблюдават различия относно обстоятелството в кой момент на кого е нанесен удар, но това определено се дължи на изминалото време от датата на инцидента до разпита на свидетелката пред съда, както тя самата между впрочем, заявява в хода на съдебното следствие. С основание първостепенният съд е посочил в мотивите си, че показанията на двете свидетелки не се разминават съществено. Противоречията касаят основно хронологията на развилите се на инкриминираната дата събития, а не самите събития. Трябва да се отбележи, че описаното в СМЕ кръвонасядане по шията на св.Д. Г. кореспондира с твърденията й, че подсъдимият я е стискал за шията.

Описаното кръвонасядане, според вещото лице, добре отговаря да е получено по времето и начина, съобщени от пострадалата. Що се касае до пострадалата Е. Г., съвсем логично е при прегледа да не е имало следи от нанесения й удар в главата, доколкото същият очевидно не е бил с голяма травмираща сила, както посочва и експертът. Освен това, от показанията на свидетеля М., депозирани в хода на съдебното следствие, се установява, че са се отзовали на сигнал за домашно насилие, при което е имало ударено дете. Всичко това сочи, че показанията на пострадалите не са единствено доказателствено средство относно причинените им телесни повреди. Дадените от тях сведения в обсъжданата насока намират подкрепа както в съдебно-медицинските експертизи, така и в показанията на свидетеля М., който няма как да бъде преценен като заинтересован от изхода на делото, защото е полицейски служител, отзовал се на сигнал за домашно насилие, нямащ отношения нито с пострадалите, нито с подсъдимия. Показанията на М. и твърденията на свидетелките Г.еви за нанесен удар от подсъдимия по главата на Е. Г., кореспондират и със съдържанието на разговора, проведен на тел.112, установен посредством АТЕ. Наистина двете пострадали, които са конституирани като граждански ищци и частни обвинители, са 5 заинтересовани от изхода на делото, но показанията им не могат и не следва да се преценяват само на плоскостта на качеството им в процеса. Това е така, защото нито едно доказателство и доказателствено средство в наказателния процес няма предварително определена сила, всяко доказателство следва да се оценява поотделно и чрез съпоставяне с останалите доказателства. Именно по този начин е подходил първият съдебен състав и е достигнал до верния извод, че макар св.Е. и Д. Г.еви да са заинтересовани поради качеството си в това наказателно производство, изложеното от тях трябва да се цени като правдиво, защото не противоречи на останалите доказателства, а напротив, намира опора в тях.