Решение № 4949 от 01.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4949 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20221110202839 по описа за 2022 година като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по Жалба на Б. Л. Д. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-027415/17.01.2022 г., издадено от дд – Началник сектор „Административно обслужване“ в СДВР, ОПП – СДВР, упълномощена със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи да издава НП по ЗДвП (т.3.6 на Заповедта), с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушаване на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.

В Жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното НП, т.к. „Аз не се считам за виновен“. Други основания не са посочени, не са направени доказателствени искания. Търсен на посочения в Жалбата адрес от призовкар при СРС, жалбоподателят не е открит. Делото е разгледано в негово отсъствие.

Въззиваемата страна Началник сектор в СДВР, ОПП – СДВР – редовно призована, не изпраща представител.

1

Въпреки бланкетността на жалбата, съдържаща единствено твърдение за незаконосъобразност неблагоприятния за наказаното лице НП, базиращо се на субективното му отношение на наказаното лице към твърдяното нарушение, като намира, че Жалбата е подадена в законоустановения срок – веднага – същия ден, в който е връчено НП, което е станало на 17.02.2022г. и като подадена от активно легитимирано за подаването й лице – наказаното с обжалваното НП лице, съдът намира жалбата за процесуално допустима, поради което дължи произнасяне по нея.

Жалбата е неоснователна.

Въз основа на събрания в хода на административно наказателното производство доказателствен материал: Акт за установяване на административно нарушение АУАН сер. GA № 472386, съставен на 14.12.2021г от БГ – младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, цитираната по-горе Заповед на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к13318/23.10.2019г на Министъра на вътрешните работи за преназначаване на дд на длъжност Началник на 03 сектор „Административно обслужване“ ОПП – СДВР, Справката-картон на водача Д. и Докладна записка до Началника на 02 РУ – СДВР, съставена от полицая Н.Огнянов на 14.12.2021г., като взема предвид и изнесеното от самия Жалбоподател във Възражението му срещу този АУАН, съдът установява следната фактическа обстановка: на 14.12.2021г около 03,50 часа в София, по ул.“Околовръстен път с посока на движение от с.Мировяне към с.Гниляне, жалбоподателят Б. Л. Д. е управлявал л.а. БМВ с дк№ *** без да е правоспособен водач.- Лицето не е правоспособен водач – загубил правоспособност на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП (Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.).

По този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач… Нарушаването на тази разпоредба законодателят е определил за административно нарушение, като е предвидил в разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП наказание за нарушаването й Наказва се с глоба от 100 до 300 лева … който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т.

1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от НПК, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или 2 повредено… За това, че Д. е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП сочи Справката картон на водача: издаденото му на 25.07.2002г.

СУМПС № 273396374, валидно до 25.07.2012г. му е било отнето/иззето, а освен това и към момента на извършване на нарушението срокът на валидност на това СУМПС е бил изтекъл.

Нарушителят не оспорва обстоятелството, че е бил лишен от право да управлява МПС. Неговата защитна теза е формулирана във Възражението му срещу АУАН: на процесната дата той твърди да се е намирал в автомобила, но автомобилът не се движел. Лекият автомобил БМВ се управлявал от съпругата му, на която прилошало и затова били спрели. По време на проверката автомобилът не се е движел.

Защитната теза на нарушителя се оборва от изнесеното в Докладната записка на полицая Огнянов, който твърди, че е спрял за проверка автомобила. Това означава, че към момента на предприемане на действията по проверката, автомобилът се е движел, щом се е наложило да бъде спиран. Той описва детайлно действията на лицата в автомобила: при спирането на л.а. БМВ от дясната врата на автомобила слязло лице от женски пол, заобиколило колата от задната й страна и така стигнала до шофьорското място, „където водача прескочи на дясната седалка, а лицето от женски пол се качи на неговото място и се опита да ни заблуди, че тя е карала“.

Съдът дава вяра на отразеното в тази Докладна записка, защото в защитната си версия жалбоподателят твърди автомобилът да е бил в покой към момента на проверката и причината за спирането била прилошаване на съпругата му, която да е управлявала автомобила. При описаната от жалбоподателя житейска ситуация логична последица от спрял на пътя автомобил, водачът на който е със здравословен проблем, е полицаите да оказват съдействие, а не да извършват проверка; да повикат екип на Спешна медицинска помощ, а не дежурния екип на ОПП – СДВР, който да съставя АУАН, при това на пътника. Нито във Възражението, нито в останалите материали по делото се указва да е викан медицински екип; самият жалбоподател не твърди такова обстоятелство, не указва да е търсил медицинска помощ и впоследствие. За съда това означава, че служителите на 02 РУ – СДВР не са предприемали действия по оказване на помощ и съдействие на водач, който има здравословен проблем, а са извършвали рутинна проверка на движещ се 3 автомобил. Ето защо съдът не дава вяра на твърдението му, че автомобилът е бил в покой към момента на предприемане на действия по проверката; не дава вяра и на твърдението му, че не той самият, а съпругата му е управлявала автомобила преди проверката.

Деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл: деецът е съзнавал обществения характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал, целял е тяхното настъпване. В конкретния случай съдът намира за установено деецът да е действал с предумисъл – видно от описаните в Докладна записка действия на лицето от женски пол и последвалия опит органите на МВР да бъдат заблудени относно лицето, което до проверката е управлявало автомобила, е налице предварително съгласуване на поведението на това лице с волята на водача – при проверка веднага да слезе, да заобиколи автомобила и да седне на шофьорската седалка, докато през това време водачът се премества на пасажерската седалка. Синхронът в действията на двамата указва на предварително съгласуване и добро изпълнение на замисленото. Това обстоятелство завишава в изключителна степен обществената опасност на деянието и според съда АНО правилно е наложил наказанието в максимален размер на глобата.

Само за пълнота на изложението, съдът указва, че не намира незаконосъобразно развитие на административно наказателното производство: както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентни за това лица, не са нарушени правата на нарушителя – от когото е постъпило Възражение срещу АУАН, в което нарушителят е въвел своята защитна теза; обстоятелството, че към момента на съставяне на АУАН нарушителят е отказал да го подпише, е удостоверено с подписа на свидетеля на отказа Красимир Борисов Беляков и съдът не намира незаконосъобразно развитие на процеса и в тази насока.

Никоя от страните не е претендирала разноски, липсват доказателства разноски да са правени, поради което съдът не се произнася по въпроса за разноските.

По гореизложените съображения, като намира деянието за доказано от обективна и субективна страна, а наложеното наказание – за законосъобразно, на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 21-4332-027415/17.01.2022 г., с което на Б. Л. Д. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушаване на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.

За Решението да се съобщи на страните.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5