Разпореждане № 61024 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 61024 гр. С., 19.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110134429 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца Д. Б. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес - град С., ж.к. ********, чрез адвокат В. Н. с искане за изменение на Протоколно определение № 156 / 17.01.2025 г. в частта за разноските, които последният е осъден да заплати на ответника Б. П. С., чрез намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по настоящото делото с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е изразила становище за неоснователност на направеното искане.

Софийски районен съд, Гражданско отделение, след като обсъди доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

В тази връзка и с оглед наведените доводи за недопустимост от ответника, съдът съобрази разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК, според която частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението, а ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. От съдържанието на посочената разпоредба може да се направи извод, че срокът за обжалване на протоколното определение за страната, която не е присъствала на съдебното заседание, макар и да е била редовно призована, е едноседмичен от съобщаване на определението. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.

В настоящия случай производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска в първото съдебно заседание, като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 800,00 лева, представляваща сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.

Препис от съдебния акт е връчен на ищеца на 12.02.2025 г., като срокът за обжалване на определението е едноседмичен от връчване, тоест молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок, доколкото същата е входирана на 17.02.2025 г.

Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е основателна по следните съображения:

Съдебният акт, с който е приключило настоящото производство, е определение за 1 прекратяване на същото поради оттегляне на иска. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В конкретния случай ищецът е бил осъден да заплати на ответника разноски в размер на 800,00 лева, като договор за правна помощ с адвокатско пълномощно са били представени с отговора на исковата молба, в която е инкорпориран и списък с разноски по чл.80 ГПК.

Относно направеното от ответника възражение за прекомерност:

По този въпрос е формирана трайна практика на ВКС /определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., Определение № 931/21.03.2025 г. по т.д. № 2282/2024 г. на ВКС, I т.о. и др. /, според която при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери, които могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства.

Налице е трайна практика на ВКС, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Преценката се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения и т.н.

При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела, като основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е прекомерността на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото.

Следва да се отбележи, че при разглеждане на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не следва да оценява качеството на осъществената адвокатска защита, а дали с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита трудът на процесуалния представител на насрещната страна, за който е договорено адвокатското възнаграждение, е съществено надценен. /Така ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 23 ОТ 07.01.2026 Г. ПО К. Ч. Т. Д. № 1793/2025 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/

Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, в която е заявен осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 32, ал.2 от Семейния 2 кодекс, осъществената защита от страна на адвоката на ответника, която се изразява в подробен отговор на исковата молба и заявено възражение за прихващане, представените доказателства, счита, че възнаграждение в размер на 800,00 лева не се явява прекомерно.

Следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всеки случай при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото да го намали до минималния размер /решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС и по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. - задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/.

Предвид изложеното, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК на Д. Б. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес - град С., ж.к. ********, чрез адвокат В. Н. с искане за изменение на Протоколно определение № 156 / 17.01.2025 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3