Протоколно определение № 1241 от 30.01.2026, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 1241 гр. София, 30.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ

Съдебни хх заседатели: при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ и прокурора Д. Хр. С.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Частно наказателно дело № 20251110215002 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване, намира следното:

Производството е по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като то е образувано вследствие на постановено Решение рег. № 678/13.10.2025г., с което Софийският градски съда – НО, XII-ти въззивен състав е отменил определение от 29.10.2024г., постановено по НОХД № 15219/2022г. на СРС – НО, 20-ти състав, с което определение при условията на чл.23 – чл.25 от НК, предходният състав на СРС е определил едно общо най-тежко наказание на осъденото лице М. Д. В. по горепосочените две дела, като съставът на градски съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, като е посочено, че следва да се спазят правилата за провеждане на открито съдебно заседание за разглеждането на въпросите, свързани с определянето на общото наказание за посочените по-горе дела.

В рамките на съдебните прения прокурорът поддържа тезата, че е необходимо по последните две дела (под № 18 и № 19 от справката за съдимост) да бъде определено едно най-общо тежко наказание, като предлага държавното обвинение да бъде приложен институтът на чл.24 от НК, като от общото наказание се приспаднат съответните периоди, в които осъденият М.

Д. В. е търпял наказание „лишаване от свобода” или е бил задържан по смисъла на НК.

Защитата счита, че искането на СРП следва да се уважи, доколкото е 1 благоприятно за осъденото лице.

Позицията на самия осъден М. Д. В. е да бъде направена пълна кумулация по възможност, а в последна дума да бъде постановен справедлив съдебен акт.

Актуалната към днешна дата справка за съдимост сочи на постановени спрямо осъденият М. Д. В. и влезли в сила съдебни актове (присъди и определяния по чл.382, ал.7 от НПК) общо деветнадесет на брой, като релевантни за настоящето производство са последните два от тях, както следва:

А) по НОХД № 2896/2024г. по описа на СРС – НО, 22-ри състав, е постановено определение от 23.04.2024г., влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение за решаване на посоченото НОХД, и с този съдебен акт на осъдения М. Д. В. е наложено наказание „лишаване от свобода” от 1 (една) година и 4 (четири) месеца с приспадане на съответните периоди на задържане, за извършено на 12.12./13.12.2023г. престъпление по чл.196 от НК.

Б) с влязло в сила на 29.10.2024г. определение по НОХД № 15219/2022г. по описа на СРС – НО, 20-ти състав, на осъд. М. Д. В. било наложено наказание „лишаване от свобода” от 1 (една) година и 4 (четири) месеца за извършеното в периода 16.03. – 18.03.2022г. , престъпление по чл.196 от НК.

Деянията по двете наказателни дела се намират в условията на реална съвкупност, защото са извършени преди, за което и да било от тях, да има постановена влязла в сила присъда, което означава, че за тази реална съвкупност следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание, като то следва да бъде „лишаване от свобода” от 1 (една) година и 4 (четири) месеца, което на осн. чл.57, ал.1, т.2, буква „Б ” от ЗИНЗС следва да се изтърпява при първоначален строг режим.

Съдът се солидаризира със становището на прокурора по отношение на приложението на чл.24 от НК, а именно за това, че спрямо осъдения М. Д. В. са налице стари осъждания – общо седемнадесет на брой, които всички са за престъпления против собствеността, като част от същите са извършени в един сравнително кратък срок, от което следва, че осъденият е лице с висока степен на обществена опасност.

За това, че още от 2010г., по отношение на осъдения М. В. е било въздействало чрез налагане ефективни наказания „лишаване от свобода” в завишен размер, вкл. и наказание от 3 (три) години и 4 (четири) месеца, и въпреки това същият не се е поправил, въпреки че наказателното положение е смекчено с налагане на наказания под предвидените за престъпленията минимуми, като по мнението на състава на СРС общото най-тежко наказание няма да изпълни целите по чл.36 от НК в този си размер.

2

По тези причини съставът на съда счита, че следва да увеличи общото наказание с 8 (осем) месеца, като периодите на приспадане по отношение на изтърпяното наказание, както и периодите на задържане по двете наказателни дела няма да доведат на допълнително изтърпяване на наказание по тази съвкупност.

От общото увеличено наказание, на осн. чл.25, ал.2 от НК, следва да се приспадне периодът от време, през който осъденият М. Д. В. изтърпява наказание „лишаване от свобода” по така групираните присъди.

С оглед разпоредбата на чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК, от общото увеличено наказание следва да се приспадне времето, през което осъденото лице е било задържано по смис. на НК, вкл. задържане по ЗМВР, задържане по чл.64, ал.2 от НПК, както и с мерки за неотклонение „задържане по стража” и/или „домашен арест” по така групираните присъди и при спазване на законовите съотношения.

По тези съображения и на осн. чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.23 – чл.25 и чл.59 от НК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ГРУПИРА на осн. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК наложените на осъденото лице М. Д. В. с ЕГН: ********** наказания по НОХД № 2896/2024г. по описа на СРС – НО, 22-ри състав и по НОХД № 15219/2022г. по описа на СРС – НО, 20-ти състав, като ОПРЕДЕЛЯ ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ за СРОК от 1 (една) година и 4 (четири) месеца „лишаване от свобода”, като УВЕЛИЧАВА на осн. чл.24 от НК определеното общо най-тежко наказание с 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА и същото става 2 (ДВЕ) ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което на осн. чл.57, ал.1, т.2, буква „Б” от НК да бъде изтърпявано при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

ПРИСПАДА на осн. чл.25, ал.2 от НК от общото увеличено наказание всички периоди от време, през които осъденото лице М. Д. В. (с установена самоличност) е изтърпявало наказание „лишаване от свобода” по така групираните присъди при спазване на законовите съотношения.

ЗАЧИТА и ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК от така определеното общо и увеличено най-тежко наказание времето, през което осъденото лице М. Д. В. (с установена самоличност) е бил задържано по смис. на НК (задържане по Закона за МВР, задържане по чл.64, ал.2 от НПК, както и с мерки за неотклонение „задържане под стража” и/или „домашен арест” ) по така групираните присъди.

Определението подлежи на оспорване с въззивна жалба и/или въззивен 3 протест пред Софийския градски съд в 15-дневен срок от днес по реда на Глава XXI от НПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

ПРЕПИС от протокола да се предостави на страните при изразено с писмено заявление желание от тяхна страна.

Съдебното заседание приключи в 10:05 часа.

Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

4