Решение № 22 от 19.03.2015, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ 22 гр. Шумен,19.03.2015 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на де- ветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Константин

Моллов при секретар П. П., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов т. д. № 300 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид след- ното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от ад. Г.П. ***, като пълномощник на В.Д.Р., ЕГН ********** срещу “ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. София, 1000, район “Средец”, ул. “...”, № 3, представлявано от ...г.р.к. – изп. директор, К.Х.Ч. – гл. изп. директор и М.К.Г.

– изп. директор и при условията на евентуалност срещу Д.В.М., ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че на 14.04.2004 г. е пострадал от ПТП, при което му е причинена тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. По случая е било образувано НОХД № 1788/2006 г. на ШРС. С влязла в сила присъда № 473 на Шуменския районен съд от 19.03.2007 г. за виновен е признат Д.В.М. за осъществено от него престъпление по чл. 343а, ал.1, б.”в”, пр.2 от НК във вр. с чл.343, ал.3, б.”а”, предл.1 от НК във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. За лекия автомобил “Нисан булбърд” с ДК № ..., управляван от ответника Д.В.М. е имало сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество. Договорът е обективиран в застрахователна полица № 389056, със срок на действие от 04.01.2004 г. до 31.12.2004 г. С решение по г. д. № 677/2007 г. на ШОС, застрахователят е осъден да заплати на ищеца сума- та от 14 169.00 лв., представляваща разликата между определената му пенсия и средната работна заплата за страната за периода от 01.11.2005 г. до 01.07.2009 г. В периода след 01.07.2009 г. до м. май 2014 г. здравословното състояние на ищеца не се е подобрило и той продължава да търпи преки имуществени вреди, изразяващи се в разликата между инвалидната пенсия, която получава и средната работна зап- лата в страната за същия период. Ищецът претендира ответното дружество да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени вследствие получените от него травматични увреждания в размер на 34 259.00 лв. и мораторна лихва в размер на 8 217.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 34 259.00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изпла -щане. В случай на отхвърляне на исковете срещу първия ответник претендираните суми да бъдат заплатени от втория ответник. В съдебно заседание поддържа иско- вите си претенции, чрез процесуалния им представител ад. Г.П. ***.

Ответникът “ДЗИ – общо застраховане”

ЕАД, в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подало отговор, в който оспорва предявените срещу него искове, като ги счита за неоснователни Правото на ищеца да получи обезщетение от застрахователя на ви- новния водач за претърпени вреди е погасено, поради изтичане на петгодишния давностен срок. На следващо място, видно от представените от ищеца писмени до- казателства се установява стабилизиране и подобряване на здравословното му състояние. Твърди, че с поведението си ищецът съществено е допринесъл за нас- тъпването на вредоносния резултат. В съдебно заседание поддържа становището си чрез процесуалния представител ад. П.П. – Д. ***.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът Д.В.М. не е подал отговор на исковата молба. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не е депозирал становище по предявените от ищеца претенции.

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

С влязла в сила Присъда № 473 от 19.03.2007 г. на Шуменския районен съд, постановена по НОХД № 1788/2006 г. по описа на съда, Д.В.М. е бил признат за виновен за това, че на 14.04.2004 г. в гр. Шумен, на бул. “...”, при управление на МПС “Нисан Блубърд”, с ДК № ..., нарушил правилата за движение – чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на В.Д.Р. ***, изразяваща се в травма- тични увреждания в областта на главата, които са причинили постоянно общо раз- стройство на здравето, опасно за живота, при условията на независимо извърши- телство с Х.М.Х., който по същото време и на същото място, при управление на мотоциклет “Сузуки СХ 750”, с рег. № ... е нарушил правила- та за движение – чл.21 и чл.151, ал.4 от ЗДвП и независимо извършителство с Вио- лин Д.Р., който като пътник на мотоциклета в нарушение на чл.182 от ППЗДвП е бил без защитна каска на главата, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а, ал.1, б.”в”, пр.ІІ от НК във вр. с с чл.343, ал.3, б.”а”, пр. І от НК във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил адми- нистративно наказание – глоба в размер на 650.00 лв.

Страните не спорят, а и от приложените по делото писмени доказателства, вкючително и тези по НОХД № 1788/2006 г. на ШРС и г.д. № 677/2007 г. на ШОС се установява, че за лекия автомобил, с който Д.В.М. е причи- нил ПТП е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” с “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, обективиран със застрахователна полица сер. А-00 № А3 89056 от 03.01.2004 г.

Застраховката е била валидна за периода от 04.01.2004 г. до 31.12.2004 г.

Ответното застрахователно дружество не оспорва наличието на валид- на застраховка “Гражданска отговорност” по горепосочената полица, към датата на ПТП.

С Решение от 14.04.2008 г. по г.д. № 677 по описа на ШОС, потвърдено с Решение № 57 от 10.04.2009 г. по т.д. № 824/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ о., “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 14 169.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП станало на 14.04. 2004 г. – разликата между неполучено трудово възнаграждение и получена пенсия, за периода от навършването на пълнолетие 01.11.2005 г. до 01.07.2009 г.

По делото е допусната и извършена съдебномедицинска експертиза. Заклю- чението е изготвено въз основа на приложените по делото документи, включително и тези по НОХД, както и намиращите се в ищеца медицински документи и извър- шения от вещото лице личен преглед.

Видно от депозираното заключение, което не е оспорено от страните, вещото лице посочва, че вследствие на ПТП на 14.04.2004 г. ищецът В.Д.Р. е получил следните травматични увреждания: 1.Тежка черепномозъчна травма; 2. Контузия на гръдния кош и 3.Контузия на край- ниците. Те са причинили на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота; трайно затруднение в движението на четирите крайника; трайно затруднение в говора и трайно отслабване на слуха на лявото ухо. В последващите години бавно и постепенно е настъпвало подобрение в здравословното състояние на ищеца., като от 100% загуба на работоспособността му (към 01.09.2004 г.), към настоящия момент е налице 80% намалена работоспособност, остатъчни двигател- ни и кординационни нарушения, леки смущения в речта и писане с лявата ръка но със значително нарушени графомоторни умения. Като последица от претърпяната черепно мозъчна травма се е развило и органично разстройство на поведението (афективно разстройство). С оглед тежестта и обема на претърпяната травма е твърде вероятно да продължат да персистират (остават) остатъчни двигателни и кординационни нарушения, които се отразяват върху качеството на живот на пост- радалия и възможността му да се труди. Не може да бъде изключена и възможност- та за прогресиране и на психичното разстройство. Ищецът може да извършва трудова дейност извън определените от ТЕЛК противопоказания – тежък физичес- ки труд, нощен труд, нервно-психично напрежение и неблагоприятни климатични фактори.

От заключението на СМЕ и приложените по делото експертни решения на ТЕЛК (л.7 – л.10) е видно, чев периода от 01.07.2009 г. до 28.05.2014 г., ищецът е с 95% намалена работоспособност с чужда помощ до 31.08.2009 г., 95% намалена работоспособност без чужда помощ в периода от 31.08.2009 г. до 01.08.2012 г. и 80% трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.10.2015 г. Впроцесния период ищецът получава социална пенсия за инвалидност – разпореждания на РУСО гр. Шумен (л.11 – л.13).

От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, не- оспорено от страните се установява, че разликата между средната работна заплата за страната и получаваната от ищеца пенсия за периода от 01.07.2009 г. до 31.05.20 14 г. (в заключението подробно са дадени разликите по месеци и по години) е в общ размер 33 878.35 лв. Размерът на законната лихва за последните три години, считано от датата на депозиране на исковата молба (01.06.2011 г. – 28.05.2014 г.) е в размер на 8 150.98 лв.

С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди. Предявените при евентуално субективно, пасивно и обективно, комулативно съединяване искове срещу ответното дружество са с прав- но основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а срещу ответника Д.В.М. с правно основание чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахо- вателя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претър- пените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.226, ал.1 от КЗ е уредена възможно-стта пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорност-та на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговор-ността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.226, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането за съществува валидно заст-рахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска от- говорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички комулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – заст- рахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.

В конкретния случай е безспорно, че на 14.04.2004 г е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от Д.В.М., при което са нанесени травматични увреждания на В.Д.Р.. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата про- тивоправност и виновността на дееца.

От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – вода- чът на автомобила, за понесените от ищеца имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото са нанесени телесни повреди на ищеца, вследствие на което той е претърпял имуще- ствени вреди. Налице е и валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпването на ПТП между “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, в качеството на застраховател и втория ответник Д.В.М., в качеството му на собственик на л. а. марка “Нисан Блубърд”, с ДК № ..., участвал в произ шествието, породено от валидно сключен договор за застраховка “Гражданска от- говорност”. Към момента на инцидента автомобилът е управляван от неговия соб- ственик, който предвид чл. 257, ал.2 от КЗ е от кръга на застрахованите лица. Валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника – застрахователното дружество по чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети имуществените вреди, претърпени от ищеца, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.