Определение № 21386 от 23.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21386 гр. /..../, 23.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110167353 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано във връзка с искова молба, с която от името на А. Г. Д. против Апелативен съд – /..../ е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за осъждането на Апелативен съд – /..../ да заплати в полза на А. Г. Д. сумата от общо 28 571,00 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. – 30.11.2023 г., която сума е формирана от разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало да получи, съобразно индексацията на възнаграждението му, съгласно решения на Висш съдебен съвет, за индексиране на основните трудови възнаграждения и парите за ранг на магистратите и съдебните служители в съдебната система за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.,ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 06.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й заплащане.

С решение № 8347/08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 67353/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е осъдил Апелативен съд – гр. /..../, с адрес: гр. /..../, бул. Витоша № 2 да заплати на А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /..../, ж.к. /...../, бл. /..../, вх. 2, ап. 28, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 26 224,10 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. – 30.11.2023 г., която сума е формирана от разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало да получи, съобразно индексацията на възнаграждението му, съгласно решения на Висш съдебен съвет, за индексиране на основните трудови възнаграждения и парите за ранг на магистратите и съдебните служители в съдебната система за 2021 г., 2022 1 г. и 2023 г.,ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 06.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата над уважения размер от 26 224,10 лева до пълния предявен размер от 28 571,00 лева.

С горепосоченото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение разпределението отговорността за разноски в производството по гр. д. № 67353/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съобразно изхода на спора.

С молба вх. № 167398/22.05.2024 г., подадена от името на ищеца А. Г. Д., ЕГН **********, е направено искане с правно основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

От буквалното тълкуване на горепосочената разпоредба се налага извод, че съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, дори и без да е сезиран с такова искане от страна в производството, като няма пречка това да стане в отделен съдебен акт, когато съдът е пропуснал да се произнесе по допускане предварително изпълнение на решението, в самото решение.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.

С разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК е установена забрана за допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу определена категория правни субекти - държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Посочената разпоредба урежда забрана за предварително изпълнение срещу изброените в съдържанието й субекти и независимо, че се намира в Част първа "Общи правила" на ГПК, тя се прилага не само за решенията на първоинстанционните съдилища, а и за всички решения, съдържащи осъдителен диспозитив срещу държавата, държавно учреждение или лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ. Законовата забрана на чл. 243, ал. 2 ГПК е обща, поради което намира приложение и в производството по издаване на изпълнителен лист по реда на Част пета "Изпълнително производство", Глава тридесет и шеста "Издаване на 2 изпълнителен лист". Отнесена към разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр.2 ГПК, разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК изключва възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу визираните в чл. 243, ал. 2 ГПК субекти.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК, доколкото се иска допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу ответник – държавно учреждение, каквото по становище на състава представлява ответника Апелативен съд – /..../.

Предвид гореизложеното, искането с правно основание чл. 242, ал. 1 ГПК, обективирано в молба вх. № 167398/22.05.2024 г., подадена от името на ищеца А.

Г. Д., ЕГН **********, за допускане предварително изпълнение на решение № 8347/08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 67353/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта, с която съдът е осъдил Апелативен съд – гр. /..../, с адрес: гр.

/..../, бул. Витоша № 2 да заплати на А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /..../, ж.к. /...../, бл. /..../, вх. 2, ап. 28, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 26 224,10 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. – 30.11.2023 г., която сума е формирана от разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало да получи, съобразно индексацията на възнаграждението му, съгласно решения на Висш съдебен съвет, за индексиране на основните трудови възнаграждения и парите за ранг на магистратите и съдебните служители в съдебната система за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.,ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 06.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й заплащане, следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 242, ал. 1 ГПК, обективирано в молба вх. № 167398/22.05.2024 г., подадена от името на ищеца А. Г. Д., ЕГН **********, за допускане предварително изпълнение на решение № 8347/08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 67353/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта, с която съдът е осъдил Апелативен съд – гр. /..../, с адрес: гр. /..../, бул. Витоша № 2 да заплати на А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /..../, ж.к. /...../, бл. /..../, вх. 2, ап. 28, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 26 224,10 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 3

01.01.2021 г. – 30.11.2023 г., която сума е формирана от разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало да получи, съобразно индексацията на възнаграждението му, съгласно решения на Висш съдебен съвет, за индексиране на основните трудови възнаграждения и парите за ранг на магистратите и съдебните служители в съдебната система за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.,ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 06.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й заплащане.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4