Решение № 869 от 07.12.2020, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Сливен , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Таня Т. Иванова

Петя Х. Манова като разгледа докладваното от Петя Х. Манова Гражданско дело № 20202230102876 по описа за 2020 година

Пр

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 127а от СК.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 323 от 18.04.2017 г. по гр.д.№ 1573/2017 г. на СлРС, родителските права по отношение на детето Е.Г.П.А, са предоставени на ищцата и е определено, че детето ще живее при нея. От тогава и към настоящия момент само тя полагала преки и непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. От прекратяване на брака между страните, редовно изпълнявала режима за лични контакти между детето и бащата. Сочи се, че още преди прекратяването на брака с детето живеели в М. и винаги са имали разбиране за детето и срещите му с ответника.

На 21 юли 2020 г. ищцата се върнала в България от Малка с детето и веднага го предала на бащата за изпълнение на режима за лични контакти. Имали уговорка бащата да върне детето в М. за рожденият му ден, като за целта дори били закупени и самолетни билети и там да изкарали рождения му ден. Паспорта на детето и декларацията съгласие детето да напуска пределите на страната останали при ответника с оглед предстоящото пътуване. Ден преди полета ответникът заявил на ищцата, че повече няма да й върне детето и няма да разреши то да живее при нея в М. и ще остане при него. Наложило се ищцата да образува изпълнително дело за неговото предаване, за което на 08.09.2020 г. се върнала в България. Явно това мотивирало ответника и още същият ден доброволно върнал детето, но заявил категорично, че няма да й върне паспорта на детето и ще оттегли съгласието си то да пътува извън страната.

Сочи се, че преди депозиране на исковата молба, ищцата провела с ответника още един разговор доброволно да предаде паспорта на детето и да не оттегля съгласието си, защото на 1

30-ти септември 2020 г. детето трябвало да е на училище, но ответникът отново категорично отказал и заявил, че то повече няма да излезе от страната по никакъв повод. Ищцата сочи, че поради липса на паспорт и съгласие от страна на ответника, тя и детето не можели да отпътуват за М., което било неблагоприятно както за обучението на детето, така и за нея, защото трябвало да отсъства от работа.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да ЗАДЪЛЖИ ответника да върне паспорта на детето, а ако е унищожен, да замести необходимото съгласие на бащата на детето Е.Г.П.А, да бъде издаден паспорт, както и да напуска пределите на Р България заедно с майка си, както и с трети лица, за срок от пет години, като пътува до М. където учи и живее, в държави - членки на Европейския съюз, както и до Северна Македония, Република Турция и Република Сърбия с цел екскурзии. Претендират се разноските по делото.

Особено искане: При уважаване на молбата, се моли съда да допусне предварително изпълнение на решението за снабдяване с паспорт на детето, ако ответникът не го върне, както и съгласие то да пътува до М. където учи и живее, в държави - членки на Европейския съюз, както и до Северна Македония, Република Турция и Република Сърбия с цел екскурзии.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез адв. С. К. от АК - Сливен, в който счита иска за неоснователен. Възразява срещу иска с довод, че ищцата желае трайно да отнеме възможността на ответника да вижда детето си, като замине с него за М. за неопределен период от време.

Възразява срещу твърдените в исковата молба обстоятелства и факти като твърди, че същите са в дисонанс с реалността и не кореспондират с правната квалификация посочена в исковата молба. В тази връзка посочва, че категорично ответникът не е съгласен детето да пътува извън страната с ищцата с каквато и да е цел, тъй като е установил след прибирането му в България, че за неговото физическо здраве и образование не са полагани никакви или по-скоро почти никакви грижи. Детето не можело да чете, здравето му било в особено влошено състояние. Имало сериозни проблеми със зъбите поради лоша хигиена и в тази връзка се налагало оперативна намеса през месец ноември. Сочи се, че за периода от връщането на детето в страната до настоящия момент, ответникът е организирал и заплащал всички прегледи и медицински интервенции на детето, уроци при частен учител, както и спортни занимания по джудо. За този период в развитието на детето и здравословното му състояние се наблюдавал чувствителен напредък, което обстоятелство карало ответника да не разрешава пътуване на детето извън страна заедно с ищцата, тъй като това би довело отново до отрицателни последици в развитието му.

В с.з. ищцата се явява лично и с процесуалния си представител Таня Русева от АК – Сливен поддържа исковата молба на основанията посочени в нея.

2

Ответникът, редовно призован се явява лично и с адв. С. К., който оспорва молбата на посочените в отговора основания..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 323/18.04.2017 г. , постановено по гр.д. 1573/2017 г. на СлРС е прекратен с развод сключеният на 11.09.2010 г. граждански брак межу страните. Утвърдено е постигнато между тях споразумение, с което родителските права по отношение на детето Е.П. са предоставени на майката Т. Петкова.

Е.Г.П.а е родена на 13.08.2011 г., видно от приетото като доказателство удостоверение за раждане.

Прието е като доказателство в превод удостоверение, от Колеж Мария Реджина от 14.08.2020 г. с което се удостоверява, че Е. посещава Основно училище Сейнт Полс Бей, Колеж Мария Реджина. В това училище е записана на 04.04.2016 г. в клас детска градина. С друго удостоверение, в легализиран превод директора на училището потвърждава, че новата учебна година започва на 30.09.2020 г.

Видно от удостоверение, издадено от МОН, Българо малтийска културна асоциация, Неделно училище Св. Св. Кирил и Методий, детето Е. е завършила през учебната 2018-2019 г. обучение по български език и литература с отличен 6.

Ответницата има сключен договор за наем в М. за периода от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г. за апартамент3, Пукет, ул. Ането Каруана, Кавра, Сейнт Полс Бей, М.. Ответницата е наета на пълен работен ден от СТ Микроелектроникс М. ЛТД с възнаграждение 12 181.48 евро годишно.

Издадено е от д-р М. Ненчева удостоверение, от което е видно, че Е. е на ортодонтско лечение от 19.09.2019 г.

От приетия по делото социален доклад се установява, че към момента ищцата и детето живеят на адрес гр. Сливен, кв. Дружба 14- В- 20, собственост на Антон Христжввуйчо на Т.. Домът е обзаведен съобразно нуждите на семейството, със съвременни мебели и се поддържа много добра жилищно- битова хигиена В жилището на ищеца също се поддържала много добра хигиена. То представлява апартамент с хол, трапезария, спалня и детска стая.. Към момента в гр. Сливен детето посещава частни уроци по всички предмети и тренира джудо. По време на проведен разговор с Е. е установено, че тя е спокойна, облечена с дрехи , съобразно с възрастта. Информирала за изграден приятелски кръг в М. с други деца, за които споделя, че много й липсват и иска да ги види. Изразила е желание пред социалния работник да продължи да живее заедно с майка си в М., както и да учи там. С баща си желае да се вижда, да се чуват по телефон, да си идва в България за ваканциите, 3 както и до сега, но не и да живее постоянно в неговия дом или да учи в гр. Сливен. Е. информирала, че помолила баща си да й върне паспорта , за да може да отпътува, заедно с майка си за М., но той и отговорил, че ще стане след като й оправят зъбките.. Установено е, че между детето и родителите съществува емоционална привързаност, въпреки това детето изразява предпочитание да живее със своята майка в М... В средата , в която към момента се отглежда детето от майката, както и в дома на бащата не са констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху цялостното й развитие.

От събраните по делото гласни доказателства от ищцовата страна се установява, че ищцата и детето живеят в М. от м. февруари 2016 г., като за детето се грижи Т.. Бащата бил причината, за да заминат Т. и детето за М.. Той дал съгласие за това. Т. през лятото и зимата се връщала в България и оставяла Е. при бащата. Някога Георги връщал детето в М., веднъж сестра му я завела, също така и майката на Т.. Те се върнали в края на юли месец. В началото на м. август трябвало да я върне бащата в М., преди рождения й ден. Два дена преди полета той заявил, че няма да я закара обратно в М.. Детето посещавало малтийско училище, отделно ходило на неделно българско училище. За 2016 г. не мога да кажа дали детето е било на училище. Там живеели на квартира, детето си имало собствена стая. В началото на м. октомври св. Чендова се видяла с Т. и детето. То било спокойно, единственото му притеснение било, че ако майка й замине, може да остане в България без майка си. Детето в България посещавало уроци. Майката и сестрата на Т. също живели в М..

Майката живеела от около 11 години, а сестрата от около 10 години. Т. в момента в М. била в неплатен отпуск и тук не работела. Т. се е върнала тук, за да вземе Е.. Когато не била на училище в М., за нея се грижели баба й или леля й. Леля й работела на постоянен трудов договор. Детето искало да се върне в М., за да види леля си, съучениците и приятелите си.

Последно Т. и майка й водили Е. на зъболекар. И баща й полагал грижи в тази посока.

Св. Т.- майка на ищцата сочи, че на 8 февруари 2016 г., детето пристигнало с майката в М.. До преди да дойде м. юли 2020 г., детето постоянно живеело в М., освен когато си идвало за ваканция. Там учило едновременно в българско и в малтийско училище. В малтийско училище започнало м. април 2016 г. до м. септември било на детска градина.

След това започнало на училище. Третата година я записали едновременно и в българско училище - неделно и тя имала свидетелство за завършен първи и втори клас, като от първи до четвърти клас имала свидетелство за завършено малтийско училище. Детето тръгнало много добре, много била щастлива. Тя помагала понякога, когато майката е ангажирана и работи, но то не било цялостно, а само часове. Налагало се е и по-малко, докато майката е на работа и свърши работа. Майката работела на смени и по време на нощни смени детето оставало при нея. Другата й дъщеря също помагала на детето всячески - и с обучение на английски и на български. Детето изучавало повече часове на английски и малтийски език.

На български учило в българското училище. Детето имало много добри условия. Имало приятелчета, съученици, с които комуникира непрекъснато по телефон, на улицата, когато излезе с майка си, в парк, когато отидат. Животът там бил много спокоен за нея. Когато 4 пристигнали в М., то не говорело добре български език и това било много голямо предимство да тръгне с езика, с който живее, който трябва да упражнява там в държавата първо английски, след това малтийски. Правела някой правоговорни грешки, но тъй като само в къщи се говорело на български, може би затова българския език бил на заден план.

Сега вече детето било голямо и си говорило много добре български език, свободно пише.

Детето, когато имало ваканция, съчетавали майката и бащата на детето, например майката го водило или бащата, или близки на бащата го връщали.. На 12.01.2020 г. тя върнала детето в М.. Пристигнали с майката и нейния приятел в България. Тъй като свидетелката имала повече отпуска и останала в България и съчетали нещата Е. да остане в България повече време с баща си - и на Коледа и на Нова година, да бъде с баща си. Билетите били закупени от бащата на детето. Той ги завел от Сливен до София. Когато пристигнали в М., майката на детето ги посрещнала на аерогарата и си взела детето. Абсолютно нямало индикации, че бащата не е съгласен детето да остане в М.. През м. юли детето отново било при бащата.

Всичко било нормално, имали билети закупени за м. април, но поради пандемията отложили нещата и в момента, в който отворили аерогарите, детето пристигнало в България с майката и до днес е тук в България. Детето трябвало да се върне в М. на 11 август, тъй като то има рожден ден на 13 август и майката на детето организирала детско парти за рождения ден, защото предишните два рождени дни тя подред в България и празнувала със семейството на бащата. Билети имало закупени, но не се осъществило пристигането му. Причината затова били някакви неразбирателства между майката и бащата. Майката и бащата били в конфликт и детето не могло да се върне в М. и да започне новата учебна година.. То трябвало да започне училище на 27 септември, тази година. Директорката на училището пращала имейли и се интересувала относно положението, в което е детето - кога ще пристигне и кога ще започне учебната година. Майката работела във френско-италианска компания - микроелектроника, на смени. В момента била в неплатен отпуск до пристигането й в М.. Директорът на компанията непрекъснато комуникирал със сестра й, която работи в същата компания. Непрекъснато се интересувал докога Т. ще е в България и добре ли е, щастлива ли е и какво могат те да направят за нея, тя да си пристигне по-бързо в М.. Детето непрекъснато изпитвало страх, че ще остане в България, че няма да си отиде в М., а иска да учи и да вижда приятелите си и леля си, която е в М.. Е. не искала да стои с нея, а искала непрекъснато да е с майка си, защото се страхувала майка й да не си тръгне и тя да остане в България. Миналото лято я водили на зъболекар. Поставили й скобички. Когато тя си дошла м. декември 2019 г. ходили до кабинета. След това тази година, пак ходили Последният път, когато ходиха, била бях с майката. Майката й каза,ла че следващата година 2021 г., след м. януари, а може и м. март детето да посети кабинета, за което била щастлива, че положението не е страшно, че ще се махнат скобите и евентуално друг ортодонт да се грижи за детето.