Решение № 1193 от 11.09.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4150/2024
- Вид
- Решение № 1193
- Подписан
- 11.09.2024
- В сила
- 19.12.2024
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 18 · Закон за хазарта
- чл. 131, ал. 1, т. 1 · Закон за храните
- чл. 18 · Закон за храните
РЕШЕНИЕ
№ 1193 гр. Пловдив, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330204150 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 45 от 20.06.2024г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните -Пловдив, с което на ЕТ „***“, ЕИК 204494559, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Б.Г.М., е наложена имуществена санкция в размер от 2 000 лева, на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ, за нарушение на чл. 18 от ЗХ.
Жалбоподателят ЕТ „***“, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна – Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител, който пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Претендира разноските по делото. В условията на евентуалност, моли размерът на адвокатския хонорар да бъде намален до минимума, предвиден в Наредбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против ЕТ „***“, ЕИК 204494559 за това, че в магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Три водици, ул **, стопанисван от едноличния търговец, с удостоверение за регистрация по ЗХ № 17945/ 18.04.2024г., във връзка постъпил сигнал с вх. № 36/ 04.01.20214г. от възмутени жители на селото и издадена Заповед № 17/09.01.2024г. на Директора на ОБДХ-Пловдив, е извършена съвместна проверка с инспектори от отдел Икономическа полиция при ОД на МВР Пловдив, в хода на която е установено следното:
В хладилна витрина в търговската част на магазина са изложени за реализация и търговия до краен потребител храни от животински произход /млечни продукти/, без етикет на български език, а именно: Labne – 3 бр. по 300 гр. TR 54-0037 KEREM; Labne – 3 бр. по 400 гр. TR 35-0069 PINAR;
Labne – 1 брой по 400 гр.TR10-1148 KEREM; SUZME PEYNIR TAM YAGLI – 3 бр. по 1000 гр. TR 39-0022 DOST; SUZME PEYNIR TAM YAGLI – 1бр. по 500 гр. TR 39-0022 DOST; SUZME TAZE BEYAZ PEYNIS – 1 бр. по 1000 гр.
TR 39-0022 DOST PEYNEZ; YARIM YAGLI TAZE TOST PEYNIRI 1 бр. по 1500 гр. TR 55-0043 ANIR.
Направените констатации са обективирани в Констативен протокол № 0017655/10.01.2024г.
С това е нарушен чл. 18 от Закон за храните, вр. с чл.15, параграфи 1 и 2 от Регламент ЕС № 1169/ 2011г. за предоставяне на информация на храните на потребителите да бъдат на български език.
АУАН № 0000154/11.01.2024г. е съставен от свид. С. Ц. П., на длъжност „**“ в отдел „Контрол на храни и граничен контрол“ при ОБДХ гр. Пловдив, в присъствието на Благовест М., който го подписал с възражения за направените констатации в акта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, в което по идентичен начин е възприета установената фактическа обстановка и за нарушение на чл.18 от ЗХ, на основание чл. 131, ал.1, т.1 от ЗХ, като на ЕТ 2
„***“ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени изцяло свидетелските показания на актосъставителя С.
Ц. П., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимно подкрепящи се.
Свид. П. потвърди авторството на АУАН и направените в него констатации, реда на съставянето на акта. Свидетелят категорично сочи, че процесните продукти от животински произход /млечни продукти/ са били изложени в търговската част на обекта за реализация и продажба до краен потребител в хладилна витрина на самообслужване с плъзгащи врати, в което помещение били касата и кантарът.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. Г.Д.М. – ** на Б.М., в които същата заявява,че по време на проверката търговският обект не бил в работен режим, доколкото синът й бил ангажиран по друго – трудово, правоотношение. Същата отрича процесните млечни продукти да са предлагани за продан, тъй като били за лична консумация от Турция за децата и били съхранявани във витрина към лична тяхна лятна кухня, от външната страна на магазина. Заявява, че обектът не бил заключен, тъй като го почиствала.
Показанията на свидетеля не само са заинтересовани от изхода на делото, предвид установените близки родствени отношения с М., но и напълно са изолирани, противоречиви на кредитирания доказателствен материал, в това число и на показанията на непредубедената свид. П. и на всякаква житейска логика, както и в отделни моменти се противопоставят сами на себе си. В тази връзка свид.М.а свидетелства, от една страна, че дълги години самата тя е извършвала търговска дейност в същия търговски обект, както и че обичайно помагала на сина си при почистване на магазина, дори и в деня на проверката, а от друга страна – че не познавала обекта и не можела да каже какви храни се съхраняват за продажба в хладилната му витрина.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема, че от страна на ЕТ „***“ е осъществен по безспорен и категоричен начин съставът на вмененото административно нарушение по 3 чл.18 от ЗХ.
Безспорно са осъществени всички съставомерни признаци от състава на нарушението, доколкото процесните млечни продукти не са имали етикети на български език в съответствие с конкретното европейско законодателство със задължителна сила на територията на страната. Безспорно продуктите са били „предлагани“ за продажба на крайни потребители в този си вид, за което потвърди в показанията си свид. П., категорично описваща къде са били съхранявани същите в търговския обект. Безспорно магазинът за хранителни продукти е бил в работен режим, а това, че е бил почистван или че не е бил налице Б.М. към момента на проверката, дори и ангажиран с друга трудова дейност, не изключват този факт. Противоречащо на житейската логика и поради което се изключи от доказателствения материал е посоченото от свид.
М.а, че продуктите не се предлагали, а били в „лятна кухня“ в жилищна част, независима от магазина, където всъщност има кантар и каса, и витрини на самообслужване със свободен достъп отвън. Тук е и мястото да се отбележи,че в нито един момент от проверката, свид. М.а не е направила подобни възражения - че е заключено, че магазинът не работи или че многото на брой млечни продукти са били за децата, която е ясно индикация за линия на защита, следвана от заинтересования свидетел с цел обслужване на жалбоподателя. Напротив, свид. М.а е подписала протокола от проверката без никакви възражения.
По-нататък, настоящата инстанция счита, че материалната норма, под която е подведено деянието е правилна. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво свое поведение е наказан.
Правилно нарушението е съотнесено към санкционната норма на чл.131, ал.1, т.1 от ЗХ, според която се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което наруши разпоредби на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите. В конкретния случай – това са разпоредбите на чл.15, параграфи 1 и 2 от Регламент ЕС № 1169/ 2011г. за предоставяне на информация на храните на потребителите да бъдат на български език – видимо от материалната норма по чл.18 от ЗХ. Наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимално предвидения от закона 4 размер – 2000 лева, която не подлежи на редуциране от страна на съда. Само за по-голяма прецизност, предвид спецификата на търговеца – едноличен търговец, в разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че при неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност от страна на едноличен търговец, на същия се налага имуществена санкция, както в случая е сторено.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че основателно е ангажирана адмнистративнонаказателната отговорност на едноличния търговец.
Събраните по делото доказателства не налагат извода за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, още повече, че при индивидуализацията на наказанието, наказващият орган е наложил минимално по размер наказание.
Процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от тази на друг вид нарушения, напротив съдът отчита, че по време на проверката са установени не малко на брой и грамажи млечни продукти без етикет и че всъщност проверката е извършена по сигнал на други потребители, което сочи на липса на изолирано нарушение. Нещо повече, следва да се има предвид, че липсата на етикети на български език води до невъзможност даден клиент да се запознае със съдържанието, състава, както и вложените хранителни вещества в дадена храна и представлява една сериозна заплаха за неограничен брой потребители на тези храни и засяга особени обществени отношения, касаещи здравето на хората. Ето защо именно този размер на имуществената санкция е справедлив и би спомогнал за реализиране целите на административното наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентни органи, видно от приложената по преписката оправомощителна заповед. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото за извършено и установено нарушение на 10.01.2024г. е съставен АУАН на 5
11.01.2024г., а НП е издадено на 20.06.2024г.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 45 от 20.06.2024г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което на ЕТ „***“, ЕИК 204494559, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Б.Г.М., е наложена имуществена санкция в размер от 2 000 лева, на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ, за нарушение на чл. 18 от ЗХ, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна, следва в нейна полза да се присъдят разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лв.
Тази сума следва да се присъди в полза Българска агенция по безопасност на храните по аргумент от т. 6 от ДР на АПК. С оглед потвърждаването на обжалваното НП, неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 45 от 20.06.2024г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, с което на ЕТ „***“, ЕИК 204494559, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Б.Г.М., е наложена имуществена санкция в размер от 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закон за храните /ЗХ/, за нарушение на чл. 18 от ЗХ.