Решение № 5401 от 22.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5401 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100504862 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 19.12.2022 г., постановено по гр. дело № 20674/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 64 състав, поправено с решение от 9.03.2023 г., „ГОЛДЕЪР ХЕНДЛИНГ БЪЛГАРИЯ“ ООД- гр. София /ЕИК 201110890/ е осъдено да заплати на Г. И. П. /ЕГН **********/ на основание чл.150 вр. чл.262, ал.1, т.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 3 193.76 лева- неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за общо 222 часа извънреден труд за периода м.01.2018 г. - м.09.2018 г., вкл., за м.09.2019 г. и за м.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 29.05.2020 г., до окончателното й изплащане, и сумата 462.85 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд, считано от 25- то число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът, до 27.05.2020 г., като искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 538.50 лв. и за период на забавата, считано от 1- во до 24- то число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът. Със същото решение „ГОЛДЕЪР ХЕНДЛИНГ БЪЛГАРИЯ“ ООД /ЕИК 201110890/ е осъдено да заплати на Г. И. П. /ЕГН **********/ на основание чл.150 вр. чл.262, ал.1, т.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 841.27 лева- неплатено увеличение на възнаграждението за положен извънреден труд общо за 461 часа извънреден труд за периода м.11.2018 г.- м.05.2019 г. вкл., за м.08.2019 г. и за периода м.11.2019 г.- м.02.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 29.05.2020 г., до окончателното й изплащане, и сумата 171.28 леваобезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното увеличение на възнаграждението за положен извънреден труд, считано от 25- то число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът, до 27.05.2020 г., като искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава е отхвърлен за периода от 1- во до 24- то 1 число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Голдеър Хендлинг България“ ООД е осъден да заплати на ищеца Г.

И. П. сумата 740.13 лева- разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Г. И. П. е осъден да заплати на ответника „Голдеър Хендлинг България“ ООД сумата 11.38 лева- разноски по делото. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „Голдеър Хендлинг България“ ООД е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 621.50 лева- разноски. На основание чл.242 ГПК е постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото възнаграждение за извънреден труд- в размер на 3 193.76 лева, и в частта за сумата 1 841.27 лева.

Постъпила е въззивна жалба от „ГОЛДЕЪР ХЕНДЛИНГ БЪЛГАРИЯ“ ООД- гр.

София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете и са присъдени разноски на ищеца и разноски по чл.78, ал.6 ГПК, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Г. И. П. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната осъдителна част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 КТ и чл.245, ал.2 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено в частта, в която ответникът „Голдеър Хендлинг България“ ООД е осъден да заплати на ищеца Г. П. сумата 929.72 лв.възнаграждение за положен извънреден труд през периода м.01.2018 г.- м.09.2018 г. /9 месеца/ и през периода м.09.2019 г.- м.10.2019 г. /2 месеца/, сумата 127.24 лв.- лихва за забава при плащане на посочената главница, сумата 1 841.27 лева- неплатено увеличение на възнаграждението за положен извънреден труд общо за 461 часа извънреден труд за периода м.11.2018 г.- м.05.2019 г. вкл., за м.08.2019 г., м.11.2019 г.м.02.2020 г. вкл., и сумата 171.28 лева- обезщетение за забава при плащането на тази главница, а също и в частта относно несъразмерно присъдените разноски по чл.78, ал.1 и ал.6 ГПК, възложени в тежест на ответника. В останалата обжалвана част- относно присъдените на ищеца Г. П. суми от 2 264.04 лв.- възнаграждение за положен извънреден труд през периода м.01.- м.09.2018 г. и през периода м.09.- м.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 29.05.2020 г., до окончателното й изплащане, и 335.61 лв.- лихви за забава при плащането на тази главница, а също и в частта относно съразмерно присъдените му разноски, решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Според дадената в чл.143, ал.1 КТ легална дефиниция, „извънреден труд” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето 2 на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд по правило е забранен, като за законодателя е ирелевантно дали такъв се полага по изрично разпореждане на работодателя или поради мълчаливото му допускане. При полагането на извънреден труд съгласно чл.150 КТ вр. чл.262 КТ работодателят дължи заплащането на възнаграждение в увеличен размер- според уговореното между страните, но не пониско от минималните установени в закона размери.

За да възникне парично вземане за извънреден труд, е необходимо да са се осъществили следните материални предпоставки: 1/ работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън уговореното работно време или мълчаливо да е допуснал полагането на труд извън установеното по трудовото правоотношение работно време, и 2/ работникът или служителят ефективно да е престирал своята работна сила съгласно нарежданията на работодателя извън установеното в трудовия договор работно време. Задължението на работодателя да заплати трудово възнаграждение при полагането на извънреден труд представлява насрещната престация за извършената от работника или служителя работа по трудово правоотношение. Тя се дължи, независимо от това дали при полагането на извънредния труд са спазени законоустановените изисквания. За да възникне задължението на работника или служителя да полага извънреден труд, разпореждането за възлагането му трябва да достигне до знанието му. Уведомяването му за необходимостта и времето на полагане на извънредния труд става чрез съобщение по чл.15, ал.1, изр.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, но дори да не е издаден нарочен акт от работодателя, той дължи заплащането на възнаграждение за положения извън установеното работно време труд, в случай, че служителят е изпълнявал трудовите си функции в негов интерес и без неговото противо-поставяне.

В случая не е спорно по делото, а се и установява от събраните писмени доказателства, че страните са били обвързани от трудово право-отношение, по което през исковия период ищецът Г. П. заемал длъжността „супервайзор, шофьор самолетообслужваща техника“ в ответното дружество „Голдеър Хендлинг България“ ООД- гр. София, с място на работа: Аерогара- София, при петдневна работна седмица и 8 часово работно време, с право на 30- минутна почивка за хранене, определена в Правилника за вътрешния трудов ред /Трудов договор от 22.10.2010 г., допълнително споразумение от 23.02.2017 г. и анекс към трудов договор от 30.04.2018 г./, а също и че П. престирал работната си сила на работни смени, повечето от които 12- часови, при сумирано отчитане на работното време- съгласно чл.142, ал.2 КТ.

Спорни по делото са въпросите относно продължителността на периода на сумираното отчитане на работното време, продължителността на работните смени и дали в работното време на тези смени са включени регламентираните от работодателя почивки.

Според фактическите твърдения на ищеца периодът на сумирано отчитане на работното време бил 1- месечен, а според фактическите твърдения на ответника този период бил 6- месечен.

Съгласно приложимите разпоредби на чл.142 КТ /с изм., обн. ДВ- бр. 48/ 2006 г., в сила от 01.07.2006 г./, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време- седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца- ал.2; максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време- до 1 час над намаленото им 3 работно време- ал.4. Ограничението за сумирано изчисляване на работното време- с продължителност от 1 до 4 месеца, е въведено с новелата на чл.142, ал.3 КТ, която е в сила от 1.01.2021 г. /обн. ДВ- бр.107/ 2020 г./, поради което и в настоящия случай е неприложимо.

За установяване периода на сумирано отчитане на работното време от страна на ответника са представени Заповед № 202/ 21.12.2017 г., Заповед № 310/ 30.12.2018 г. и Заповед № 116/ 30.12.2019 г. /л.69- л.71 от делото на СРС/, с които е въведен 6месечен период на отчитане на работното време, вкл. по отношение на ищеца, като от двете насрещни страни са представени по делото и поименни графици /таблици, разписания/ за работа на служителите в отдела за 6- месечните периоди, включени в процесния период, за които е установено сумираното изчисляване на работното време.

От страна на работодателя- ответник следователно са изпълнени законовите изисквания за установяване сумирано изчисляване на работното време за 6 месецасъгласно чл.142, ал.2 КТ /в приложимата през процесния период редакция, цитирана по- горе/ и чл.9а от приложимата Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Този извод се подкрепя и от дадените от св. Д. Т. /ръководител отдел „Човешки ресурси“ в ответното дружество през процесния период/ свидетелски показания.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, при така установената фактическа обстановка, че обозначението във фишовете за заплати „заработка ч.“ е означение на допълнително възнаграждение за извънреден труд и след като такъв е отчитан помесечно, следва, че периодът на сумирано отчитане на работното време е 1месечен. Съдържащото се в част от фишовете за работна заплата /за периода м.11.2018 г.- м.03.2019 г., м.07.2019 г., м.11.2019 г.- м.02.2020 г. /л.359 и сл. от делото на СРС/ обозначение „заработка ч.“, срещу което е посочен конкретен брой часове с начислено съответно възнаграждение, не съставлява аргумент срещу установения по делото факт на сумирано отчитане на работното време за 6- месечен период, каквото е твърдението на ответника. Според твърдението на ищеца означението „заработка ч.“ се отнася за положен извънреден труд. Ответникът оспорва същото, като твърди, че перото „заработка ч.“ е допълнително възнаграждение с непостоянен характер за постигнати резултати на съответната работна станция /бонус/, изплащано по преценка на работодателя според натовареността и приноса на всеки служител в рамките на работното му време /молба на ответника- л.348/.