Решение № 171 от 27.06.2025, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 210/2025
- Вид
- Решение № 171
- Подписан
- 27.06.2025
- В сила
- 09.02.2026
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Петранка Бонева Петрова, Ралица Иванова Хаджииванова
Цитирани разпоредби
- чл.229, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.231, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, т.3 · Закон за закрила на детето
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл.51 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 171 гр. Шумен, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20253600500210 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №386/30.12.2024г. по гр.д.№471/2023г. по описа на Районен съд - гр.Нови пазар, изменено в частта за разноските с Определение по с.д. №105/06.02.2025г., Районен съд - гр.Нови Пазар е отхвърлил предявения от В. И. И. с ЕГН:********** срещу Р. К. С. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на утвърденото с Решение №317/08.06.2016г.по гр.д.№1022/2016г.по описа на ...ски районен съд споразумение по чл.51 от СК, в частта относно упражняването на родителските права по отношение на детето И. В. И. с ЕГН:**********. Със същото решение е отхвърлен и предявения от И. В.
И. с ЕГН:**********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител В. И.
И. с ЕГН:********** срещу Р. К. С. с ЕГН **********, иск по чл.143 СК за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 250лв.. На ответната страна са присъдени деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който го обжалва, като сочи доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което да бъдат уважени предявените претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
1
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по предявената претенция по чл.59, ал.9 СК, поради което и спора следва да се разгледа по същество в тази част. В частта, с която съдът е разгледал иск по чл.143 СК, предявен от детето .... В.ов И., действащ със съгласието на баща си, решението е недопустимо и следва да се обезсили в тази част. В производството по чл.59, ал.9 СК, както и във всички производства, свързани с предоставяне на упражняване на родителски права /чл.59, ал.2, чл.127, ал.2 СК/, всеки родител действа като процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските права. Съгласно чл.59, ал.2 СК съдът служебно се произнася по въпросите на издръжката на детето и без да е сезиран с подобна претенция от родителя, но дори и да е сезиран с такава, тя е предявена от процесуалния субституент /суброгант/, а не от детето, пред каквато хипотеза сме изправени и в настоящия случай. Произнасяйки се по непредявен иск съдът е постановил недопустимо решение, поради което и същото следва да се обезсили в тази част.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови пазар е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.59, ал.9 от СК. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Страните са бивши съпрузи, като брака им е бил прекратен по взаимно съгласие с решение №317/08.06.2016г.по гр.д.№1022/2016г.по описа на Районен съд гр...., влязло в законна сила на същата дата. Упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца .... В.ов И. и ..... В.ова И.а е предоставено на майката Р.
К., а на бащата В. И. е определен режим за лични контакти с децата, както следва :всяка първа и трета събота и неделя от 9.00 часа събота до 18.00часа в неделя с присп....е, както и първите 5 дни през зимната ученическа ваканция на четна година и последните 5 дни от същата ваканция всяка нечетна година, първите 5 дни през пролетната ученическа ваканция на четна година и последните 5 дни от същата ваканция всяка нечетна година, както и в продължение на три дни през великденските празници на всяка нечетна година, както и един месец през лятото непрекъснато, което да не съвпада с годишния отпуск на майката. Със заповед №25/08.08.2016г.по гр.д.№2166/2016г.по описа на ЯРС са наложени мерки за незабавна защита на Р. К. И.а срещу осъщественото спрямо нея домашно насилие от В. И.
И.. В последствие производството по делото е било спряно по взаимно съгласие на страните на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК и съответно прекратено след изтичане на шестмесечния срок по чл.231, ал.1 ГПК, въпреки неприложимостта на тази норма в тези производства, с оглед вероятната зависимост на едната страна от другата, а и с изменението на чл.15, ал.1 ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 2023 г., изрично беше предвидено, че съдът не приканва страните към спогодба и не ги напътва към медиация. Непосредствено след това ответницата и децата се установили да живеят в гр.Нови пазар. Бащата на децата спазвал определения режим за лични контакти с тях, който понякога бил удължаван със съгласието на майката. Обикновено 2 децата били водени от него в дома му в с......, общ....., където той осъществял режима си на лични контакти с тях. На 23.12.2022г., съгласно режима на лични контакти с децата, ищецът ги взел от гр.Нови пазар, като се уговорил с майката да ги върне в нейния дом на 28.12.2022г. На тази дата, детето .... отказало да се върне в гр.Нови пазар при майка си, като пожелало да остане при баща си. Поради тази, сочена от бащата, причина, той отвел при ответницата само по[1]малкото им дете ...... Оттогава .... останал да живее при баща си в дома му в с......, като доколкото бил записан като ученик в 7б клас на СУ".... "гр.Нови пазар /през учебната 2022/2023г/ завършил там учебната година, но не бил посещавал училище от 03.01.2023г. до 18.01.2023г. включително. През следващата учебна година, и към настоящия момент, бил записан като ученик в гр..... При изслушването си в първоинстанционното производството, детето .... В.ов е заявило, че сега живее в гр.... с баща си, а той като е на работа - в с...... при баба си и дядо си. Когато бащата бил нощна смяна, .... стоял сам. Ходел на училище. Успехът му там бил по-висок, отколкото в Нови пазар. След раздялата на родителите му през 2016 година, той ,майка му и сестра му се установили да живеят в гр.Нови пазар, заедно с баба му по майчина линия, а по-късно при тях заживял съжителят на майка му. Заявява, че майка му му определила "вечерен час" - 20.00 часа и винаги знаела с кого той е навън. Проблемите с майка му започнали след това. Твърди, че майка му и съжителят й пиели, много се карали, крещели на него и на сестра му, получил шамар от съжителя на майка си. Не е усетил такова негативно отношение към сестра му. Твърди, че след доброволното му оставане при баща му, поради отказа да се върне в град Нови пазар, майка му разредила контактите си с него, включително и по телефона. Не получавал от нея парични суми. Не отрича, че през 2023 година претърпял ПТП, докато кара скутер -блъснала го кола, като баща му пристигнал веднага, за да го заведе в болницата. Чувствал обич и към двамата си родители, но искал да живее при баща си, а не при майка си. От разпита на свидетелите се установяват честите конфликти между родителите на децата по различни поводи, свързани с упражняването на родителските права. .... възприемал тежко ограниченията, които майка му му поставяла във връзка с вечерния час, като с оглед и характерните особености на израстването и половото му съзряване, проявявал открито, а понякога и агресивно нежеланието си да бъде ограничаван. Баща му му позволявал много по - широка свобода на живот, и не го контролирал прекалено. От събраните във въззивното производство доказателства се установява, че ответницата се е разделила със съжителя си, а при някои от осъществените контакти в периода на режима на лични отношения на бащата с детето ..... И.а, ищеца не е върнал своевременно детето, отново с обяснението, че то не желаело да се върне при майка си, а искало да остане при него, поради което детето натрупало неизвинени отсъствия от училище.
От заключението по назначената в първоинстанционното производство съдебнопсихологична експертиза, се установява, че детето .... е преминало процес на откъсване от майката, без да я отхвърля в смисъла на това да бъде отчуждено от нея. Отчуждение нямало, но изследването отчитало прояви на отчуждаващи практики. В тази възраст този избор при кого да живее и да показва мнение бил възможен. Конфликтът между двамата родители и след раздялата им оставал непреработен и бил значим рефлектиращ фактор на влияние 3 върху децата. Към момента оставало и тяхното негативно отношение към проблема с пребиваването на децата -в частност ...., при единия или другия родител. В изследването детето показало и мотивирало желание да остане при баща си, без да показва реплики на "очерняне " или изграден негативен образ на майката. Това не изключвало неблагоприятните и дори липсващи взаимоотношения на неговите родители, които все още въздействали на неговите преживявания. Не се установявал интелектуален дефицит у детето. Емоционалната възраст все още била незавършена, но съответствала на неговата възраст. .... имал преживявания около негативни емоции в семейството на майката, но това не касаело изграждане отношение на амбивалентност / противоречиви чувства/ към нея. Ситуативно изживял неглижиране на неговите нужди от защита и подкрепа в конфликтни ситуации в настоящото й семейство, което обаче не довело до това да я отхвърля. При детето липсвало това крайно поляризиране на чувства към негледащия го родител. Той обичал майка си.
От изготвената справка за съдимост на ищеца В. И., е видно, че същият е осъждан два пъти - с Присъда №12/24.01.2018г. по НОХД №1534/2017г. на ЯРС за това, че на 03.02.2017г. държал високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана/ и метамфетамин хидрохлорид, престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 НК, като заради маловажност на деянието бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено наказание "Глоба".
Със Споразумение №135/10.05.2022г. по НОХД №295/2022г. на ЯРС, В. И. бил признат за виновен в това, че на 13.01.2022г. без да притежава надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества - метамфетамин и коноп /марихуана/ - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 вр. чл.26 ал.1 НК, и на основание чл.55, ал.1, т.1 НК му било определено наказание "Лишаване от свобода" за срок от три месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК се отлагало за изпитателен срок от три години.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съобразно чл.59, ал.2 от СК, ако не се постигне споразумение между съпрузите за упражняването на родителските права, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. В ал.3 на чл.59 е предвидено, че определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето - с оглед спецификите на конкретния случай.