Решение № 216 от 19.08.2024, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Сандански, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20211250101063 по описа за 2021 година и за да се произнсе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 34 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК и е образувано, въз основа на иск, предявен от В. К. Ф. от гр. С**** против Е. К. Ф. от гр. С***, Е. И. Ф. от гр. С****, М. И. К. от с. П****, общ. Сандански, С. И. Ф. от гр. С***** и К. А.

П. от гр. С****.

В хода на делото с определение № 783 от 09.10.2023 год., поради смъртта на ответника Е. К. Ф., производството по делото по отношение на него е прекратено и на негово място като ответници по делото са конституирани наследниците му П. Ф., В. Е. Ф. и Х. Е. Ф., тримата от гр. С****

Ищцата посочва, че с ответниците са наследници на Л. Ф., починала на 28.10.1991 и на К. И. Ф., починал на 11.03.2002 г., които са нейни родители. Твърди, че двамата са собственици на основание покупко-продажба, давностно владение и делба от 1965 г. по време на брака на парцел V, кв. 69 по регулационен план на гр. С**** с площ от 300 кв.м., ведно с намиращи се в него части от постройка. Посочва, че този парцел е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С**** с площ от 318 кв.м.

Ищцата сочи, че през 1987 г. наследодателите й, нейните родители като собственици на парцел пети са учредили право на строеж на сина си И. Ф. и на дъщерите си В. Ф. и В. К. за построяване на триетажна жилищна сграда. Ищцата твърди, че това право на строеж към момента не е реализирано. Посочва, че към 2000 г. с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издържка и гледане извършен с нотариален акт, описан в исковата молба, 1 баща й К. И. Ф. е прехвърлил на дъщеря си, нейна сестра В. Ф. правото на собственост върху целия парцел пети с площ от 300 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда срещу задължението й да поеме неговото гледане и издръжка. Сочи че на 11.03.2002 г. К. Ф. е починал, а на 18.03.2021 г. е починала и приобретателката В. Ф.. Посочва, че синът й К. П. на 12.05.2021 г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на същия парцел пети. Ищцата твърди, че баща й К. Ф. не е бил изключителен собственик на целия парцел пети, тъй като е бил в граждански брак с майка й Л. Ф. към момента на влизане в сила на СК, обнародван в ДВ бр. 23/1968 г., съгласно който е предвидена съпружеска имуществена общност за придобитите по време на брака вещни права и съгласно чл. 103 от същия СК са се пренормирали имуществените отношения между съпрузите по заварени бракове, поради което ищцата твърди, че процесния парцел пети е бил съпружеска имущеставена общност на родителите й, поради което след смъртта на майка й Л. Ф., баща й е придобил по прекратена СИО 1 / 2 ид. част от имота, а останалата 1 / 2 ид. част от имота е придобита по наследство от него и от четирите им деца и така баща й К. Ф. е придобил собствеността върху 6/10 ид. части от имота, поради което при сключването на договора за издръжка и гледане не е могъл да прехвърли на дъщеря си В. Ф. повече от тези 6/10 ид. части. На следващо място ищцата сочи, че след смъртта на В. Ф., синът й ответникът К. П. е придобил и 1/10 ид. част от имота по наследство от майка си или ответникът е придобил общо 7/10 ид. части от имота, поради, което ищцата оспорва контстативния нотариален акт, издаден в негова полза над тази част и иска от съда този нотариален акт над тази 7/ 10 ид.ч. да бъде отменен. Ищцата твърди, че по наследство от майка си е собственик на 1/10 ид. част от имота. Твърди, че няма достъп до имота.

Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да допусне делба между нея и ответниците Е. И. Ф., М. И. К., С. И. Ф., К. А. П. и наследниците на Е. К. Ф. – П. Ф., В. Е.

Ф. и Х. Е. Ф. при квоти: 1 / 10 ид. част за нея, за Е. И. Ф., М. И. К., С. И. Ф. по 1 / 30 ид. част за всеки от тях, 7/10 ид. части за К. А. П. и по 1 / 30 ид. част за П. Ф., В. Е. Ф. и Х. Е. Ф. на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Сандански, с адрес на имота: гр. С***, ул.”В****” № 13, с площ от 318 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 1194, кв. 69, парцел 5, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори: ***, ***, ***;

***.

Иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени нотариален акт за установяване на право на собственост върху недвижим имот № 183, том първи, рег. № 2733, дело № 169 от 12.05.2021 г. на Нотариус № 512 от Регистъра на НК в частта над 7/10 ид. части от поземления имот.

Иска от съда на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да й предостави правото на ползване на имота.

Ответницата М. К. в отговора на исковата молба не оспорва иска. Оспорва констативния нотариален акт, с който К. П. е бил признат за собственик на целия парцел 2 пети в частта над 7/10 ид. Части. Не оспорва твърденията на ищцата, че към момента на сключване на договора за издръжка и гледане К. Ф. е бил собственик на 6/10 ид. части и не е могъл да прехвърли повече на дъщеря си В. Ф.. Не оспорва, посочените в исковата молба квоти, включително и своята квота от 1 / 30 ид.ч. Допълнително в съдебно заседание твърди, че правото й на собственост по отношение на 1/30 ид. част е установено с влязло в сила решение на Районен съд- Сандански по спор с ответника К. П..

Ответникът К. П. в отговора на исковата млоба оспорва иска. Оспорва, че процесния имот е придобит в режим на СИО от баба му и дядо му. Твърди, че парцел пети е бил лична собственост на дядо му придобит по наследство и че не е бил включен в СИО, поради което твърди, че по силата на наследствено правоприемство от майка си е придобил правото на собственост върху целия имот.

При условията на евентуалност ответникът прави възражение за придобиване на имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Твърди, че майка му е била добросъвестен владелец на целия имот и го е владяла от момента на сключване на договора за издръжка и гледане и при условията на евентуалност, ако съдът не възприеме, че е добросъвестен владелец на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС прави възражение за придобиване на имота на основание обикновено владение като недобросъвестен владелец и при владение от 10 години.

Новоконституираните ответници П. Ф. и Х. Ф. подават отговори на исковата молба с които не оспорват иска за делба. Не оспорват, че са собственици на по 1/30 ид. части от имота по наследство от Е. К. Ф., който от своя страна е бил собственик на 1/10 ид. Част от процесния имот.

Новият ответник В. Ф., чрез особения представител в отговора на исковата молба не оспорва иска за делб. Оспорва констативния нотариален акт на К. П. в частта над 7/10 ид. части и твърди, че е собственик на 1/30 ид. част от имота.

Е. И. Ф. и С. И. Ф. не подават отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа иска.

От ответниците Е. И. Ф. се явява в съдебно заседание и не оспорва иска за делба. М.

К. се явява и поддържа отговора на исковата молба. За ответника В. Ф. се явява назначения му особен представител, който поддържа отговора на исковата молба. П. Ф. и Х. Ф. не се явяват, чрез процесуалния си представител поддържат отговора на исковата молба.

Ответникът К. П. не се явява, вместо него се явява процесуалният му представител, който оттегля всичките му възражения, направени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са наследници на съпрузите Л. С. Ф., починала на 26.10.1991 година и на К. И. Ф., починал на 11.03.2002 година. От удостоверение за наследници на К.

Ф. се установява, че след смъртта си двамата са оставили като наследници четири деца: ищцата В. К. Ф., Е. К. Ф., И. К. Ф. и В. К. Ф.. Ответниците П. Ф., В. Е. Ф. и Х. Е. Ф. са наследници – деца на починалия на 19.01.2022 година син на наследодателите Е. К. Ф..

3

Ответниците Е. И. Ф., М. И. К. и С. И. Ф. са наследници - деца на починалия на 23.04.2008 година син на наследодателите И.К. Ф.. Ответникът К. А. П. е наследник - син на починалата на 18.03.2021 година дъщеря на наследодателите В. К. П..

От акт № 127 от регистъра за женитбите на Свети Врачка община (днес община Сандански – ноторен факт) за 1945 година се установява, че наследодателите К. Ф. и Л. С.

Н. са сключили граждански брак на 26.11.1945 година в гр. Сандански.

На 29.11.1965 година с нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 483, ал. 1 и чл. 484 от ГПК, във връзка с § 15 и 17 от Правилника за нотариалната работа на Сандански районен съдия, наследодателят К. Ф. е бил признат на основание покупка, давностно владение и делба на следния недвижим имот: парцел пети в кв. 69 по РП на гр. С***и, състоящ се от 300 кв.м., а по скица от 308 кв.м., ведно с намиращите се в него части от постройки, при съседи: парцел 19, Н. Г. и от две страни улици.

На 13.10.1987 година с нотариален акт № 89, том втори, дело № 415/ 1987 год. на СРС, наследодателите К. Ф. и съпругата му Л. Ф. като собственици на парцел пети от имот с пл.№ 911 в кв. 69 по плана на гр. С**** с площ от 308 кв.м. отстъпили на сина си И. К. Ф. и на дъщерите си В. К. К. и В. К. Ф. да построят в парцела триетажна жилищна сграда, долепена на калкан със съществуващата двуетажна жилищна сграда в парцел XIX, собственост на М. И. Ф., съобразно утвърден строителен план. По делото е безспорно, че това право на строеж не е осъществено и сградата не е построена.

На 26.10.1991 година е настъпила смъртта на наследодателката Л. Ф.. След смъртта си тя оставила като наследници съпруга си К. Ф. и четирите си деца.

На 28.09.2000 година, с нотариален акт № 61, том втори, рег. № 2977, дело № 316/ 2000 год. по описа на нотариус № 197, К. Ф. прехвърлил на дъщеря си В. К. Ф. собствеността на парцел пети в кв. 69, целият с площ от 308 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда с външно тълбище, срещу задължението й да поеме гледането и издръжката му, като му осигури всичко необходимо за сносен и споК. живот докато е жив.

На 11.03.2002 година е починал праводателя К. Ф.. починала приобретателката по договора В. П..

На 18.03.2021 година е

На 12.05.2021 година с нотариален акт № 183, там първи, рег. № 2733, дело № 169/ 2021 год. по описа на нотариус № 512 от регистъра на НК, синът и единствен наследник на В. П. е бил признат за собственик по наследство от майка си В. Ф. на следния имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С**** с площ от 318 кв.м. , с адрес на имота: гр. С., ул.”В****” № 13, който имот съгласно документи за собственост представлява парцел V, кв. 69 по РП на гр. С**** с площ от 308 кв.м.

С влязло в законна сила на 23.06.2023 година решение № 136 на РС- Сандански, постановено по гр. дело № 983/ 2021 година е признато за установено по отношение на К.

4

П., че М. И. К. е собственик на 1 / 30 ид. част от поземления имот и П. е осъден да й предаде владението върху тази идеална част. Със същото решение съдът е отменил в частта над 1 / 30 ид. част от поземления имот описания нотариален акт № 183, том първи, рег. № 2733, дело № 169/ 2021 год. по описа на нотариус № 512.

На 20.04.2022 година е било издадено разрешение за строеж № 52 на ответника К. П. за изграждане на жилищна сграда с магазини и подземен паркинг в процесния поземлен имот. По делото е безспорно, че към момента поземленият имот не е застроен и паянтовата жилищна сграда, изградена в него, описана по- горе не съществува.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

Настоящото производство е с правно основание чл. 34 от ЗС и е във фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС, всеки от съсобствениците може да иска делба на съсобствените имоти, а съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.